Реконструкцията на Жп възел Пловдив - акцент в сектора
През идващите няколко месеца ще дефинираме обсега на плановете в бранш „ Транспорт “, които ще залегнат за осъществяване в интервала 2021-2027 година Това съобщи министърът на превоза, осведомителните технологии и известията Росен Желязков по време на интернационална конференция „ Европейската взаимност в капиталовата политика на Европейски Съюз “.
За Пловдив фокусът остава върху мегапроекта за Жп възел Пловдив, който е приоритет на Национална компания “Железопътна инфраструктура ”. Стойността на плановото предложение е 115 млн. евро, само че без значение че документите му е създадена още през 2013 година, с днешна дата осъществяването му не е почнало.
„ И след 2020 година ще продължим да работим по възстановяване на свързаността в района, като фокусът ни е ориентиран към Северна България и трансграничните връзки “, уточни министър Желязков на форума. Събитието се провежда от Комисията по районно развиване на Европейския парламент и Камарата на строителите в България. Министър Желязков означи, че главният детайл в бранша остава железопътният превоз, като в идващия програмен интервал е планувано да бъдат включени железопътните връзки от София до границите със Северна Македония и Сърбия.
„ Предстои да създадем изследване за нуждата и
другите възможности за развиване на жп инфраструктурата по направлението „ Север-юг ”,
разяснява още министър Желязков. „ В пътния бранш ще бъде подложен акцент върху създаване на транспортните връзки в Северна България “, съобщи Росен Желязков и добави, че все още ОПТТИ финансира подготовката на два пътни плана, като задачата е те да бъдат построени след 2020 година Това са автомагистралата „ Русе-Велико Търново “ и скоростният път „ Видин-Монтана-Враца “. За Пловдив фокусът остава върху мегапроекта за Жп възел Пловдив, който е приоритет на Национална компания “Железопътна инфраструктура ”.
„ Стойността на плановото предложение е 115 млн. евро. Тази документи е създадена още през 2013 година ”, напомни арх. Белин Моллов. Независимо от това обаче с днешна дата осъществяването му е на „ кота 0 ”, т.е. даже не е почнало. „ Проектът е стратегически за града, тъй като включва няколко доста значими целта - първо, рехабилитация и рационализация на железопътната инфраструктура в секторите жп гара Пловдив - Пловдив разпределителна -Крумово и Пловдив разпределителна - Скутаре. Също реализацията на пътния пробив под жп гара Пловдив, развиване на коловозите на жп гарите, попадащи в обсега на жп ареала,
унищожаване на съществуващи прелези и замяната им с надлези.
„ Големият план в тази ситуация е да се реконструира целият железопътен възел Пловдив, тъй като тук ще се пресичат прави от жп мрежата, по която ще се движат влакове със 160-200 км/час.
В интегрирания проект за градско възобновяване и развиване пробивът под гарата сред бул. “Васил Априлов ” и “Македония ” е включен в плана за реорганизация на жп възел Пловдив. Този план също има обезпечено финансиране от оперативна стратегия “Транспорт ” 2014-2020, само че осъществяването му, което се предвиждаше за 2015-а, още не е почнало ”, добави арх. Моллов.
Докато експертите разписваха Интегриран план за градско възстановяване и развит, където са заложени плановете, страната отдаде гарата на концесия и по този начин вложенията там ще обиден само площадчето сред постройката и бул. " Христо Ботев ". „ За страдание настоящите концесии, които са подписани след създаването и приемането на Интегриран план за градско възстановяване и развит Пловдив през 2013 година,
може да основат проблеми при финансирането на плана
по капиталов приоритет „ Градска среда ”, група действия „ Градска среда ” по Оперативна програма “Регионално развитие” ”, предизвестява арх. Белин Моллов, чийто екип създаде Интегрирания проект.
В същото време се оказва, че въпросният план е предпочитан освен за Пловдив, само че и за страната. " Той е интегрална част от построяването на цялото жп и пътно направление от сръбската граница през София и Пловдив, към Бургас и Свиленград по трасето на европейските транспортни коридори №8 и №10 ", заключи специалистът.
Пет целта в новия планов интервал
Новата рамка на политиката на доближаване за плановия интервал 2021 - 2027 година съдържа пет капиталови целта:
- По-интелигентна Европа - нововъведения, цифровизация, икономическа смяна и поддръжка за дребните и междинните предприятия;
- По-зелена нисковъглеродна Европа - използване на Парижкото съглашение и вложение в енергийния преход, възобновимите енергийни източници и битката с изменението на климата;
- По-добре обвързвана Европа - със стратегически транспортни и цифрови мрежи;
- По-социална Европа - осъществяване на европейския дирек на обществените права и поддръжка за качествената претовареност, образованието, уменията, общественото приобщаване и равния достъп до опазване на здравето
- Европа по-близо до жителите - поддръжка за локалните тактики за развиване и устойчивото градско развиване в Европейски Съюз.
Очаква се вложенията в районно развиване да се съсредоточат върху първи и втори цели (иновации, цифровизация, икономическа смяна, поддръжка за дребните и междинните предприятия, вложение в енергийния преход, възобновимите енергийни източници и битката с изменението на климата). Между 65 до 85% от средствата от Европейския фонд за районно развиване и Кохезионния фонд ще бъдат предопределени за тези два целта според от относителното богатство на страните членки.
За Пловдив фокусът остава върху мегапроекта за Жп възел Пловдив, който е приоритет на Национална компания “Железопътна инфраструктура ”. Стойността на плановото предложение е 115 млн. евро, само че без значение че документите му е създадена още през 2013 година, с днешна дата осъществяването му не е почнало.
„ И след 2020 година ще продължим да работим по възстановяване на свързаността в района, като фокусът ни е ориентиран към Северна България и трансграничните връзки “, уточни министър Желязков на форума. Събитието се провежда от Комисията по районно развиване на Европейския парламент и Камарата на строителите в България. Министър Желязков означи, че главният детайл в бранша остава железопътният превоз, като в идващия програмен интервал е планувано да бъдат включени железопътните връзки от София до границите със Северна Македония и Сърбия.
„ Предстои да създадем изследване за нуждата и
другите възможности за развиване на жп инфраструктурата по направлението „ Север-юг ”,
разяснява още министър Желязков. „ В пътния бранш ще бъде подложен акцент върху създаване на транспортните връзки в Северна България “, съобщи Росен Желязков и добави, че все още ОПТТИ финансира подготовката на два пътни плана, като задачата е те да бъдат построени след 2020 година Това са автомагистралата „ Русе-Велико Търново “ и скоростният път „ Видин-Монтана-Враца “. За Пловдив фокусът остава върху мегапроекта за Жп възел Пловдив, който е приоритет на Национална компания “Железопътна инфраструктура ”.
„ Стойността на плановото предложение е 115 млн. евро. Тази документи е създадена още през 2013 година ”, напомни арх. Белин Моллов. Независимо от това обаче с днешна дата осъществяването му е на „ кота 0 ”, т.е. даже не е почнало. „ Проектът е стратегически за града, тъй като включва няколко доста значими целта - първо, рехабилитация и рационализация на железопътната инфраструктура в секторите жп гара Пловдив - Пловдив разпределителна -Крумово и Пловдив разпределителна - Скутаре. Също реализацията на пътния пробив под жп гара Пловдив, развиване на коловозите на жп гарите, попадащи в обсега на жп ареала,
унищожаване на съществуващи прелези и замяната им с надлези.
„ Големият план в тази ситуация е да се реконструира целият железопътен възел Пловдив, тъй като тук ще се пресичат прави от жп мрежата, по която ще се движат влакове със 160-200 км/час.
В интегрирания проект за градско възобновяване и развиване пробивът под гарата сред бул. “Васил Априлов ” и “Македония ” е включен в плана за реорганизация на жп възел Пловдив. Този план също има обезпечено финансиране от оперативна стратегия “Транспорт ” 2014-2020, само че осъществяването му, което се предвиждаше за 2015-а, още не е почнало ”, добави арх. Моллов.
Докато експертите разписваха Интегриран план за градско възстановяване и развит, където са заложени плановете, страната отдаде гарата на концесия и по този начин вложенията там ще обиден само площадчето сред постройката и бул. " Христо Ботев ". „ За страдание настоящите концесии, които са подписани след създаването и приемането на Интегриран план за градско възстановяване и развит Пловдив през 2013 година,
може да основат проблеми при финансирането на плана
по капиталов приоритет „ Градска среда ”, група действия „ Градска среда ” по Оперативна програма “Регионално развитие” ”, предизвестява арх. Белин Моллов, чийто екип създаде Интегрирания проект.
В същото време се оказва, че въпросният план е предпочитан освен за Пловдив, само че и за страната. " Той е интегрална част от построяването на цялото жп и пътно направление от сръбската граница през София и Пловдив, към Бургас и Свиленград по трасето на европейските транспортни коридори №8 и №10 ", заключи специалистът.
Пет целта в новия планов интервал
Новата рамка на политиката на доближаване за плановия интервал 2021 - 2027 година съдържа пет капиталови целта:
- По-интелигентна Европа - нововъведения, цифровизация, икономическа смяна и поддръжка за дребните и междинните предприятия;
- По-зелена нисковъглеродна Европа - използване на Парижкото съглашение и вложение в енергийния преход, възобновимите енергийни източници и битката с изменението на климата;
- По-добре обвързвана Европа - със стратегически транспортни и цифрови мрежи;
- По-социална Европа - осъществяване на европейския дирек на обществените права и поддръжка за качествената претовареност, образованието, уменията, общественото приобщаване и равния достъп до опазване на здравето
- Европа по-близо до жителите - поддръжка за локалните тактики за развиване и устойчивото градско развиване в Европейски Съюз.
Очаква се вложенията в районно развиване да се съсредоточат върху първи и втори цели (иновации, цифровизация, икономическа смяна, поддръжка за дребните и междинните предприятия, вложение в енергийния преход, възобновимите енергийни източници и битката с изменението на климата). Между 65 до 85% от средствата от Европейския фонд за районно развиване и Кохезионния фонд ще бъдат предопределени за тези два целта според от относителното богатство на страните членки.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ