Априлският пленум през март в Москва
През идната 2020 година ще отбележим, уповавам се, двоен празник на видния деятел на Българска комунистическа партия и общественик Вълко Червенков. Навършват се 120 години от рождението му и 40 години от гибелта му. И до ден сегашен към живота и активността му са причастни хиляди българи, тъй като е много мощно чувството, че доста нещо се премълчава и изопачава - и отляво, и от дясно. С други думи, неуместен е за всички.
Малцина са интелигентните, почтени и храбри ръководители на отечеството ни като него. И това е другата причина да не бъде пропуснат до ден сегашен. Не на последно място е свършеното от Червенков като началник на държавното управление в сложните следвоенни години. Писали сме към този момент на тази тематика - по негово време годишният ни индустриален растеж е 22.8 %. https://www.duma.bg/valko-chervenkov-se-opalchva-na-stalin-beriya-i-hrushchov-n202569. Иначе казано, той благодарение на Съветския съюз построява основите на модерна България. За подобряването на живота, колкото и непостижимо да е тогава това, той работи денонощно.
Да, без помощта на Съветския съюз е била невъзможна тази задача. Но в жестоките сталински години кого различен, в случай че не самия Вълко Червенков, ще сложат на мушката?! Той не си е и помислял, че е допустимо да му се случи това, което му се стоварва на главата след идването на Хрушчов на власт.
За Априлския пленум през 1956 година е писано доста, кой ли не се е пробвал? И на всички е давана естрада в средствата за всеобща информация, на всички като се изключи един - на най-пострадалия от мътната априлска буря - Вълко Червенков.
Днес има думата той. Предлагаме ви парченце от спомените му, от които става " безпощадно ясно ", че неговата орис, ориста на социалистическа България, се е решила още преди софийския Априлски пленум по един жесток метод... в Кремъл! Случилото се там е съвсем незнайно през днешния ден на българските читатели.
Въпреки, че е безусловно разпънат на кръст и е надълбоко засегнат, като същински болшевик Вълко Червенков преглъща обидата и самичък гласоподава против себе си на Априлския пленум у нас - в името на партийното единение.
Какво ли беше това?
Из мемоарната книга " Вълко Червенков за себе си и своето време ", изд. " ЛИК ", 2000 година (спомени на Вълко Червенков)
Срещи с управлението на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, предшествували Априлския пленум (1956 г.)
2 февруари 1971 година
...Един ден - беше към този момент при започване на м. март 1956 година, получихме покана от Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз да заминем - цялото наше Политбюро - в Москва на среща диалог с него. Поканата беше предадена по телефона от Михаил Суслов на мене и на Т. Живков. Суслов ни съобщи молбата нашето Политбюро да замине за Москва на среща със руските приятели, които желали да поговорят с нас, тъй като се безпокоели да не би ние - не знаейки всички обстоятелства - при решаването на своите въпроси да допуснем неточности... Това означаваше, че нашите въпроси ще се вземат решение в Москва. Така и стана.
Среща в Москва през март 1956 година
4 февруари 1971 година
Стана в Москва това, което в никакъв случай не можех да предположа, да позволи. Още с идването си в Москва аз се оказах в цялостна изолираност както от страна на членовете на Политбюро, по този начин и от руските приятели. Никой с мене не приказва по характера (истинския характер) на идната среща. Никой не откри за належащо да ми заяви, че Политбюро е решило отчетът пред руските приятели да бъде изработен не от мене, а от Т. Живков... Можех ли аз да позволи, че зад тила ми, скритом от мене, със знанието на руските приятели, на приятели от апарата на интернационалния отдел на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, управителен от Борис Пономарьов, се изготвя отчет от името на Политбюро за пред представителите на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз без мое присъединяване! Това в никакъв случай не можех да позволи. Но за това узрях едвам, когато стартира взаимната ни среща с членовете на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз - Хрушчов, Булганин, Молотов, Ворошилов и Суслов.
22 февруари 1971 година
Ето по какъв начин това стана.
Ние - Т. Живков, А. Югов, Р. Дамянов, Енчо Стайков, Г. Чанков, Г. Цанков, Ив. Михайлов и аз (с нас беше и Ю.К.Приходов - дипломат на Съюз на съветските социалистически републики в България тогава) се бяхме събрали в заседателната зала и чакахме руските приятели. Скоро те влязоха...
Хрушчов: " Кой от вас ще рапортува? " - запита той, въпреки че му беше известно, че за работата на Политбюро отговарях аз. Предния ден аз бях нахвърлял свое ревю за положението на работите у нас... И аз подвигнах ръка. Но в същия този момент се възправя Тодор Живков, при явната безмълвна поддръжка на съвсем всички членове на Политбюро, и декларира, че болшинството на Политбюро е поръчало нему да направи отчет на настоящето взаимно съвещание. Обадиха се Чанков, Югов и Дамянов, че упорстват отчета да направи Живков. Хрушчов ме погледна, направи някакъв жест, който аз разбрах като заявление за непредвидено събитие, изменящо ситуацията, и даде думата на Т. Живков. Разбира се, Хрушчов не е могло да не е знаел авансово, че за докладчик се е готвил точно Живков при дейното подпомагане на интернационалния отдел на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз...
Аз останах като посърнал. Живков прочете квалифицирания от членовете на Политбюро (без Г. Цанков и моя милост) отчет. Този отчет беше едно изложение на положението на работите в нашето Политбюро, съвсем по сходство на " тайния " отчет на Хрушчов пред ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз. Съществува у нас напълно неограничена персонална тирания, диктаторство, еднолични решения, цялостно неуважение към нуждата от навреме решение на назрелите въпроси, стягане на гайките по всички линии и така нататък, и така нататък Култът към личността на Сталин в България, с помощта на мене, пуснал най-дълбоки корени спрямо другите социалистически страни. Разбухнал необятно и култът към моята лична персона. Необходимо е да се създадат решителни заключения.
След ревюто на Т. Живков, в което той тури знак на тъждество сред размера и въздействието на култа към личността в Съюз на съветските социалистически републики и у нас, без каквато и да било самооценка на Политбюро, на самия Т. Живков, думата беше дадена на мене, не към този момент като на виновен за работите в Централен комитет, а като на обвинен за разпространяването на култа към Сталин и дружно с това на култа към моята личност!
...Аз заявих, че боите в отчета на Живков от името на Политбюро са доста сгъстени, картината на положението на работите в Политбюро е показана доста черна, че при такова състояние могат да се създадат прибързани и погрешни заключения. Все отново аз изложих главните мисли в приготвеното от мен документално ревю, пробвах се самокритично да посоча личните си недостатъци и неточности в работата на Политбюро на Централен комитет в светлината на решенията на ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз.
Последваха изявленията. Всички членове на Политбюро (в това число и Г. Цанков) се изрекоха в поддръжка на отчета на Т. Живков, допълваха този отчет, стараеха се да убедят руските приятели, че ситуацията у нас в Централен комитет е била същата, каквато и в Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз при Сталин. Не инцидентно по едно време Булганин се обърна към Хрушчов... и му сподели: " Совсем, совсем по какъв начин у нас! "
А в допълнение към отчета на Т. Живков, Г. Чанков приведе даже една моя смешка. Не помня към този момент по кое време е било това, само че аз в действителност в диалог с Г. Чанков споделих: " Какво ли ще стане, в случай че би могъл Сталин да влезе в съвещание, където неговите някогашни съратници го подмятат на такава сурова рецензия, разпъват го на кръст - вероятно ще се разбягат кой накъде види ".
Дори Г. Цанков, който по-рано, преди да заминем за Москва, гневно и намерено се възмущаваше от всеки опит да се слага въпрос за промени в управлението на партията, в този момент, на съвещанието в Москва, предвид на създалата се " конюнктура " реши да се " избавя. Той приказва, че всичко е правил по мое персонално напътствие, значи самичък за нищо не дава отговор.
Изобщо постановката на Политбюро на това съвещание беше: отговорен за всичко е единствено той, В. Червенков - ние нито сме яли, нито сме пили с него, нито сме го поддържали, нито сме били на хорото дружно...
24 февруари 1971 година
Югов, Чанков и Р. Дамянов се изрекоха изключително пламенно, даваха да се разбере, да се почувствува, че те не толкоз поддържат Живков, колкото показват " накипялото си отвращение " от мене като началник в Политбюро.
Специално Чанков и Югов държаха виновен единствено мене за извращенията, позволени от органите на Държавна сигурност през 1950-1951 година И никой не ги поправи, никой не сподели, че работите не стоят по този начин, никой не се базира на отчетите на Филатов в Москва против мене персонално - като човек, който пречел на битката за разкритие на враговете, загнездили се в партията.
По-късно узнах, че откакто пристигнахме в Москва, Т. Живков е бил извикан от Суслов, който му е посочил докладни мемоари от Филатов (бившия руски консултант в нашето Министерство на вътрешните работи, Държавна сигурност, през 1950-1951 г.). В тази докладни мемоари Филатов се е оплаквал от мене, че преча - нему и на органите на Министерство на вътрешните работи - по-скоро и до дъно да " разобличат " враговете в партията (преди всичко в ЦК). Тази информация е трябвало явно да покаже на Т. Живков и другите членове на Политбюро, че аз не съм толкоз черен, колкото не знаейки тези обстоятелства, обявени от Суслов, биха могли да ме показват. Но тази информация лично каква роля изигра за членовете на Политбюро, даже за такива като Югов и Чанков, които, ще си разреша да кажа в дословния смисъл на думата, не дадох на Филатов и Филатовци на разтерзание, отстоях ги и в наличието на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, в наличието на Сталин. Филатов и Филатовци в действителност водеха работата към разнебитването на целия Централен комитет на Българска комунистическа партия. Това ние не можехме да допуснем. Ръководството на Държавна сигурност се упражняваше от нашето държавно управление, от нашата партия и те носят цялата отговорност за работата в Държавна сигурност. В лицето на руските съветници те имат способени опитни точно съветници, само че не директни ръководители. Разбира се, че виновността е наша, задето съветниците по едно време на дело играеха роля на в действителност ръководители (1949-1951 г.) на Държавна сигурност. От това събитие последваха доста съществени извращения в подготовката и провеждането на редица процеси...
Тогава аз отидох при руския дипломат Бодров и му оповестих за ситуацията в управлението на Министерство на вътрешните работи. Той незабавно е съобщил за случая в Москва и известието е било на часа предадено на Й.В. Сталин. Вечерта на същия ден във Враня, дето тогава живеех, по директния специфичен телефон от Москва се обади Сталин: " У нас есть предложение отозвать Филатова - по какъв начин вы на это смотрите? " Не съм очаквал такова предложение и две-три секунди мълчах. Сталин повтори предлагането си и аз му отговорих със единодушие. По-късно, когато бях в Москва, бях признат от Сталин в Кремъл, той, Сталин, мощно ругаеше Филатов.
Никой от потърпевшите, от репресираните у нас през 1949-1951 година не е потърпевш, не е бил репресиран по моя персонална самодейност или виновност. Аз бях подложен пред приключен факт. Всички от Държавна сигурност знаеха, че аз бях, дето се споделя, на нож против това да се протяга ръка върху човек единствено по едно съмнение, по донос, без никакви безапелационни, достоверни, потвърдени факти; срещу " теорията " и практиката, че на първо време човек би трябвало да бъде хвърлен в пандиза, да се подлага на изтезания, да се изтръгват " самопризнания ", а по-късно пред съда да се " потвърждава ", че обвиненият е към този момент " потвърден " зложелател на народа. Тази моя позиция беше необятно известна в Държавна сигурност. И все пак бяха позволени - не мога да не кажа напряко: при дейната роля в това отношение на съветниците - огромни извращения, безобразия, чудовищни неправди във връзка с подследствените, само че по това - на друго място и повече.
...От името на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз приказва Суслов. Той се нахвърли върху мене с звук на пернат господар против " провинилия се " измекярин (слуга, аргатин - б.а.); сподели, че сладката отрова на култа към личността ми се била до такава степен усладила, че съм се самозабравил, трансформирал съм бил Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия надали не в своя мушия (имение, чифлик - б.а.).
Той говореше за работи, които просто не са съществували... Без никакви доказателства. Ако може да се откри и един-единствен факт на мое еднолично предписание, на мои дейности, които не са произтичали от решение на Централен комитет, на Политбюро, аз съм подготвен да понеса и най-тежко наказване...
25 февруари 1971 година
Булганин не се изрече. През всичкото време Молотов мълча, не сподели нито дума. Изказа се Ворошилов. Той се обърна към членовете на Политбюро и ги попита: " Ами вие, приятели, за какво не сте помогнали на други Червенков, за какво сте позволили това положение на работите във вашето управление, за което тука ни съобщавате? Какво сте правили? Де сте били вие? " Разбира се, никакъв отговор Ворошилов не получи. След съвещанието в една от прилежащите стаи беше сервиран обед... А Пономарьов откри за нужно, обръщайки се към мене, да ми каже: " Какво се унищожавате? Нищо изключително не е станало. Маленков снеха от министър-председателството, само че той в този момент продължава да работи като член на Централен комитет. "
Живков се чука с чашата с мене с изключително, бих споделил самодоволно-тържествуващо мигане (как съумя да завърти два пъти кръглите свои зеници!), като сподели: " Видя ли, всяко знамение за три дни! "
Какво можех да кажа? Слушах и мълчах. Всичко това ставаше в Москва, в Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз - светинята за мене...
Мълчах с огромна тъга, с огромен ужас в душата, който трябваше да преодолея, събрах всички сили за тази цел.
И по този начин, аз бях в действителност снет от поста началник на Политбюро, а по този начин също и от поста ръководител на Министерски съвет, още тук в Москва, на взаимното ни съвещание с представителите на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз.
За Априлския пленум и априлската линия
2 април 1979 година
...Този пленум беше един посърнал пленум. Членовете на Централен комитет в огромната си част не бяха настроени да виждат в този пленум някаква вдъхновяваща вероятност. Със своето държание на пленума, откакто преди него (през март 1956 г.) Политбюро беше в Москва, дето и беше в действителност превдварително решен въпросът за мене, извънредно по отношение на по този начин наречения фетиш към личността, със стила и методите на управление, аз за себе си взех твърдо решение да приема цялата рецензия против мене, колкото и пресилена да беше тя и да не вземаше поради, че персонално аз не съм поощрявал никакъв фетиш към моята персона, а съм възразявал и обществено съм го осъждал; в името на партийното единение и на моето цялостно доверие на руското управление, излязох на пленума със самооценка... С това въпросът за моята отговорност беше завършен... Гласувах за априлските решения от 1956 година с вяра, че работите, що се отнасят до методите и стила, могат в действителност да станат по-добри и по-полезни. Уви! Такива те не станаха.
Следващта страница " Черно на бяло " ще излезе на 3 януари.
Малцина са интелигентните, почтени и храбри ръководители на отечеството ни като него. И това е другата причина да не бъде пропуснат до ден сегашен. Не на последно място е свършеното от Червенков като началник на държавното управление в сложните следвоенни години. Писали сме към този момент на тази тематика - по негово време годишният ни индустриален растеж е 22.8 %. https://www.duma.bg/valko-chervenkov-se-opalchva-na-stalin-beriya-i-hrushchov-n202569. Иначе казано, той благодарение на Съветския съюз построява основите на модерна България. За подобряването на живота, колкото и непостижимо да е тогава това, той работи денонощно.
Да, без помощта на Съветския съюз е била невъзможна тази задача. Но в жестоките сталински години кого различен, в случай че не самия Вълко Червенков, ще сложат на мушката?! Той не си е и помислял, че е допустимо да му се случи това, което му се стоварва на главата след идването на Хрушчов на власт.
За Априлския пленум през 1956 година е писано доста, кой ли не се е пробвал? И на всички е давана естрада в средствата за всеобща информация, на всички като се изключи един - на най-пострадалия от мътната априлска буря - Вълко Червенков.
Днес има думата той. Предлагаме ви парченце от спомените му, от които става " безпощадно ясно ", че неговата орис, ориста на социалистическа България, се е решила още преди софийския Априлски пленум по един жесток метод... в Кремъл! Случилото се там е съвсем незнайно през днешния ден на българските читатели.
Въпреки, че е безусловно разпънат на кръст и е надълбоко засегнат, като същински болшевик Вълко Червенков преглъща обидата и самичък гласоподава против себе си на Априлския пленум у нас - в името на партийното единение.
Какво ли беше това?
Из мемоарната книга " Вълко Червенков за себе си и своето време ", изд. " ЛИК ", 2000 година (спомени на Вълко Червенков)
Срещи с управлението на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, предшествували Априлския пленум (1956 г.)
2 февруари 1971 година
...Един ден - беше към този момент при започване на м. март 1956 година, получихме покана от Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз да заминем - цялото наше Политбюро - в Москва на среща диалог с него. Поканата беше предадена по телефона от Михаил Суслов на мене и на Т. Живков. Суслов ни съобщи молбата нашето Политбюро да замине за Москва на среща със руските приятели, които желали да поговорят с нас, тъй като се безпокоели да не би ние - не знаейки всички обстоятелства - при решаването на своите въпроси да допуснем неточности... Това означаваше, че нашите въпроси ще се вземат решение в Москва. Така и стана.
Среща в Москва през март 1956 година
4 февруари 1971 година
Стана в Москва това, което в никакъв случай не можех да предположа, да позволи. Още с идването си в Москва аз се оказах в цялостна изолираност както от страна на членовете на Политбюро, по този начин и от руските приятели. Никой с мене не приказва по характера (истинския характер) на идната среща. Никой не откри за належащо да ми заяви, че Политбюро е решило отчетът пред руските приятели да бъде изработен не от мене, а от Т. Живков... Можех ли аз да позволи, че зад тила ми, скритом от мене, със знанието на руските приятели, на приятели от апарата на интернационалния отдел на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, управителен от Борис Пономарьов, се изготвя отчет от името на Политбюро за пред представителите на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз без мое присъединяване! Това в никакъв случай не можех да позволи. Но за това узрях едвам, когато стартира взаимната ни среща с членовете на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз - Хрушчов, Булганин, Молотов, Ворошилов и Суслов.
22 февруари 1971 година
Ето по какъв начин това стана.
Ние - Т. Живков, А. Югов, Р. Дамянов, Енчо Стайков, Г. Чанков, Г. Цанков, Ив. Михайлов и аз (с нас беше и Ю.К.Приходов - дипломат на Съюз на съветските социалистически републики в България тогава) се бяхме събрали в заседателната зала и чакахме руските приятели. Скоро те влязоха...
Хрушчов: " Кой от вас ще рапортува? " - запита той, въпреки че му беше известно, че за работата на Политбюро отговарях аз. Предния ден аз бях нахвърлял свое ревю за положението на работите у нас... И аз подвигнах ръка. Но в същия този момент се възправя Тодор Живков, при явната безмълвна поддръжка на съвсем всички членове на Политбюро, и декларира, че болшинството на Политбюро е поръчало нему да направи отчет на настоящето взаимно съвещание. Обадиха се Чанков, Югов и Дамянов, че упорстват отчета да направи Живков. Хрушчов ме погледна, направи някакъв жест, който аз разбрах като заявление за непредвидено събитие, изменящо ситуацията, и даде думата на Т. Живков. Разбира се, Хрушчов не е могло да не е знаел авансово, че за докладчик се е готвил точно Живков при дейното подпомагане на интернационалния отдел на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз...
Аз останах като посърнал. Живков прочете квалифицирания от членовете на Политбюро (без Г. Цанков и моя милост) отчет. Този отчет беше едно изложение на положението на работите в нашето Политбюро, съвсем по сходство на " тайния " отчет на Хрушчов пред ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз. Съществува у нас напълно неограничена персонална тирания, диктаторство, еднолични решения, цялостно неуважение към нуждата от навреме решение на назрелите въпроси, стягане на гайките по всички линии и така нататък, и така нататък Култът към личността на Сталин в България, с помощта на мене, пуснал най-дълбоки корени спрямо другите социалистически страни. Разбухнал необятно и култът към моята лична персона. Необходимо е да се създадат решителни заключения.
След ревюто на Т. Живков, в което той тури знак на тъждество сред размера и въздействието на култа към личността в Съюз на съветските социалистически републики и у нас, без каквато и да било самооценка на Политбюро, на самия Т. Живков, думата беше дадена на мене, не към този момент като на виновен за работите в Централен комитет, а като на обвинен за разпространяването на култа към Сталин и дружно с това на култа към моята личност!
...Аз заявих, че боите в отчета на Живков от името на Политбюро са доста сгъстени, картината на положението на работите в Политбюро е показана доста черна, че при такова състояние могат да се създадат прибързани и погрешни заключения. Все отново аз изложих главните мисли в приготвеното от мен документално ревю, пробвах се самокритично да посоча личните си недостатъци и неточности в работата на Политбюро на Централен комитет в светлината на решенията на ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз.
Последваха изявленията. Всички членове на Политбюро (в това число и Г. Цанков) се изрекоха в поддръжка на отчета на Т. Живков, допълваха този отчет, стараеха се да убедят руските приятели, че ситуацията у нас в Централен комитет е била същата, каквато и в Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз при Сталин. Не инцидентно по едно време Булганин се обърна към Хрушчов... и му сподели: " Совсем, совсем по какъв начин у нас! "
А в допълнение към отчета на Т. Живков, Г. Чанков приведе даже една моя смешка. Не помня към този момент по кое време е било това, само че аз в действителност в диалог с Г. Чанков споделих: " Какво ли ще стане, в случай че би могъл Сталин да влезе в съвещание, където неговите някогашни съратници го подмятат на такава сурова рецензия, разпъват го на кръст - вероятно ще се разбягат кой накъде види ".
Дори Г. Цанков, който по-рано, преди да заминем за Москва, гневно и намерено се възмущаваше от всеки опит да се слага въпрос за промени в управлението на партията, в този момент, на съвещанието в Москва, предвид на създалата се " конюнктура " реши да се " избавя. Той приказва, че всичко е правил по мое персонално напътствие, значи самичък за нищо не дава отговор.
Изобщо постановката на Политбюро на това съвещание беше: отговорен за всичко е единствено той, В. Червенков - ние нито сме яли, нито сме пили с него, нито сме го поддържали, нито сме били на хорото дружно...
24 февруари 1971 година
Югов, Чанков и Р. Дамянов се изрекоха изключително пламенно, даваха да се разбере, да се почувствува, че те не толкоз поддържат Живков, колкото показват " накипялото си отвращение " от мене като началник в Политбюро.
Специално Чанков и Югов държаха виновен единствено мене за извращенията, позволени от органите на Държавна сигурност през 1950-1951 година И никой не ги поправи, никой не сподели, че работите не стоят по този начин, никой не се базира на отчетите на Филатов в Москва против мене персонално - като човек, който пречел на битката за разкритие на враговете, загнездили се в партията.
По-късно узнах, че откакто пристигнахме в Москва, Т. Живков е бил извикан от Суслов, който му е посочил докладни мемоари от Филатов (бившия руски консултант в нашето Министерство на вътрешните работи, Държавна сигурност, през 1950-1951 г.). В тази докладни мемоари Филатов се е оплаквал от мене, че преча - нему и на органите на Министерство на вътрешните работи - по-скоро и до дъно да " разобличат " враговете в партията (преди всичко в ЦК). Тази информация е трябвало явно да покаже на Т. Живков и другите членове на Политбюро, че аз не съм толкоз черен, колкото не знаейки тези обстоятелства, обявени от Суслов, биха могли да ме показват. Но тази информация лично каква роля изигра за членовете на Политбюро, даже за такива като Югов и Чанков, които, ще си разреша да кажа в дословния смисъл на думата, не дадох на Филатов и Филатовци на разтерзание, отстоях ги и в наличието на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, в наличието на Сталин. Филатов и Филатовци в действителност водеха работата към разнебитването на целия Централен комитет на Българска комунистическа партия. Това ние не можехме да допуснем. Ръководството на Държавна сигурност се упражняваше от нашето държавно управление, от нашата партия и те носят цялата отговорност за работата в Държавна сигурност. В лицето на руските съветници те имат способени опитни точно съветници, само че не директни ръководители. Разбира се, че виновността е наша, задето съветниците по едно време на дело играеха роля на в действителност ръководители (1949-1951 г.) на Държавна сигурност. От това събитие последваха доста съществени извращения в подготовката и провеждането на редица процеси...
Тогава аз отидох при руския дипломат Бодров и му оповестих за ситуацията в управлението на Министерство на вътрешните работи. Той незабавно е съобщил за случая в Москва и известието е било на часа предадено на Й.В. Сталин. Вечерта на същия ден във Враня, дето тогава живеех, по директния специфичен телефон от Москва се обади Сталин: " У нас есть предложение отозвать Филатова - по какъв начин вы на это смотрите? " Не съм очаквал такова предложение и две-три секунди мълчах. Сталин повтори предлагането си и аз му отговорих със единодушие. По-късно, когато бях в Москва, бях признат от Сталин в Кремъл, той, Сталин, мощно ругаеше Филатов.
Никой от потърпевшите, от репресираните у нас през 1949-1951 година не е потърпевш, не е бил репресиран по моя персонална самодейност или виновност. Аз бях подложен пред приключен факт. Всички от Държавна сигурност знаеха, че аз бях, дето се споделя, на нож против това да се протяга ръка върху човек единствено по едно съмнение, по донос, без никакви безапелационни, достоверни, потвърдени факти; срещу " теорията " и практиката, че на първо време човек би трябвало да бъде хвърлен в пандиза, да се подлага на изтезания, да се изтръгват " самопризнания ", а по-късно пред съда да се " потвърждава ", че обвиненият е към този момент " потвърден " зложелател на народа. Тази моя позиция беше необятно известна в Държавна сигурност. И все пак бяха позволени - не мога да не кажа напряко: при дейната роля в това отношение на съветниците - огромни извращения, безобразия, чудовищни неправди във връзка с подследствените, само че по това - на друго място и повече.
...От името на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз приказва Суслов. Той се нахвърли върху мене с звук на пернат господар против " провинилия се " измекярин (слуга, аргатин - б.а.); сподели, че сладката отрова на култа към личността ми се била до такава степен усладила, че съм се самозабравил, трансформирал съм бил Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия надали не в своя мушия (имение, чифлик - б.а.).
Той говореше за работи, които просто не са съществували... Без никакви доказателства. Ако може да се откри и един-единствен факт на мое еднолично предписание, на мои дейности, които не са произтичали от решение на Централен комитет, на Политбюро, аз съм подготвен да понеса и най-тежко наказване...
25 февруари 1971 година
Булганин не се изрече. През всичкото време Молотов мълча, не сподели нито дума. Изказа се Ворошилов. Той се обърна към членовете на Политбюро и ги попита: " Ами вие, приятели, за какво не сте помогнали на други Червенков, за какво сте позволили това положение на работите във вашето управление, за което тука ни съобщавате? Какво сте правили? Де сте били вие? " Разбира се, никакъв отговор Ворошилов не получи. След съвещанието в една от прилежащите стаи беше сервиран обед... А Пономарьов откри за нужно, обръщайки се към мене, да ми каже: " Какво се унищожавате? Нищо изключително не е станало. Маленков снеха от министър-председателството, само че той в този момент продължава да работи като член на Централен комитет. "
Живков се чука с чашата с мене с изключително, бих споделил самодоволно-тържествуващо мигане (как съумя да завърти два пъти кръглите свои зеници!), като сподели: " Видя ли, всяко знамение за три дни! "
Какво можех да кажа? Слушах и мълчах. Всичко това ставаше в Москва, в Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз - светинята за мене...
Мълчах с огромна тъга, с огромен ужас в душата, който трябваше да преодолея, събрах всички сили за тази цел.
И по този начин, аз бях в действителност снет от поста началник на Политбюро, а по този начин също и от поста ръководител на Министерски съвет, още тук в Москва, на взаимното ни съвещание с представителите на Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз.
За Априлския пленум и априлската линия
2 април 1979 година
...Този пленум беше един посърнал пленум. Членовете на Централен комитет в огромната си част не бяха настроени да виждат в този пленум някаква вдъхновяваща вероятност. Със своето държание на пленума, откакто преди него (през март 1956 г.) Политбюро беше в Москва, дето и беше в действителност превдварително решен въпросът за мене, извънредно по отношение на по този начин наречения фетиш към личността, със стила и методите на управление, аз за себе си взех твърдо решение да приема цялата рецензия против мене, колкото и пресилена да беше тя и да не вземаше поради, че персонално аз не съм поощрявал никакъв фетиш към моята персона, а съм възразявал и обществено съм го осъждал; в името на партийното единение и на моето цялостно доверие на руското управление, излязох на пленума със самооценка... С това въпросът за моята отговорност беше завършен... Гласувах за априлските решения от 1956 година с вяра, че работите, що се отнасят до методите и стила, могат в действителност да станат по-добри и по-полезни. Уви! Такива те не станаха.
Следващта страница " Черно на бяло " ще излезе на 3 януари.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ