През септември 1968 г. алармите на американското разузнаване, придружени с

През септември 1968 година алармите на американското разузнаване, съпроводени с тези на NASA стартират да индексират първото изстрелване на галактически транспортен съд от Съюз на съветските социалистически републики. Дестинацията на новия сателит е Луната, като това ще бъде първият галактически транспортен съд от другата страна на желязната завеса, който ще отиде и ще се върне, преминавайки над единствения сателит на родната планета. Има единствено една детайлност – вътре няма хора. Голямото мерене на сили – галактическата конкуренция, стартира да навлиза в своя финален стадий и в този момент е въпрос на време чий байрак ще бъде забит там.

За страдание опитите за кацане не могат да се изпълнят по няколко аргументи. Преди това Франк Борман, Джейм Ловел и Уилям Андърс ще обиколят към Луната и ще се приберат, само че опитът на съветските инженери да изпратят хора, не върви по проект. Причината е, че предходните опити не не престават да се случват по проект – една детонация на тестовата площадка ще отнеме живота на няколко души. Друг проблем е, че неуспехът ще бъде регистриран от запада, а това ще хвърли едно леке, което никой не желае.

И тук идва избавителният проект, вместо да се употребяват хора, животните ще бъдат принесени в жертви за първата лунна авантюра. Гениалният проект е подложен на дневен ред и незабавно започва, като въобще няма да разясняваме вложената сума за изпращането на: две костенурки, както и микроорганизми, с цел да се ревизира резултатът на радиация върху тях за бъдещите задачи.

Космическият транспортен съд разполага и с модифицирана камера, която ще излъчва от по-близо пейзажите от спътника. Направените карти ще бъдат предоставени на картографски институт и проектите за колонизирането на Луната ще продължат с цялостна пара. Първоначално проектите за изпращане на животни са анулирани и се приказва за качването на хора. Идеята обаче е, че основният пълководец Николай Кайманин и космонавтите от Л1, включващи Валери Бяковски, Павел Попович, Олег Макаров, Валери Волошин и Николай Рукавишков също се намират в Тюратам, Казахстан.

Ракетата УР-500К е изкарана площадката и към този момент се зарежда. Комитетът предлага на пристигналите космонавти да създадат някакви тренировки на площадката, да практикуват качването и да симулират политане. С доста размишления към концепцията да се натовари екип, екипажът най-сетне се отхвърля от проектите да се качи на борда и да лети до спътника. Корабът излетява и двете костенурки се готвят за своята обиколка към Луната, не можем да потвърдим дали са се вълнували толкоз доста, само че сме безапелационни, че Съюз на съветските социалистически републики ги чака и даже са мобилизирани 8 кораба, 200 самолета и хеликоптера, както и голям личен състав, който да открие галактическите пасажери. Капсулата пада в Индийския океан, а екипът покрива повърхност от 2500 километра на 400 километра.

Математиците са съумели да създадат една точна графика на захода към Земята и в този момент остава единствено да се открие, най-малко това са истинските проекти, в случай че всичко е съвършено, само че в космоса нищо не е такова. На 16 септември, когато стартира заходът за връщането, Каманин се обажда до Кремъл и декларира, че галактическият транспортен съд има някои проблеми с поддържането на височината, а това трансформира неговата траектория и слага на риск цялата интервенция. Апаратурата за надзор е почнала да дава най-различни неточности и Луната може даже да не бъде достигната.

Цяла вечер екипът се пробва да откри решение, само че звездният навигатор е дал неточност и не може да ориентира кораба в вярната посока. Оптиката, която би трябвало да регистрира позицията на звездите, по време на излитането остава нечиста от изпаренията. За похлупак на всичко, слънчевата светлина съумява да запече в допълнение изгорелите газове, оставяйки всичко под въпрос за осъществяването на задачата.

В естествени условия, един космонавт може да излезе и да почисти оптиката, само че костенурките на борда отхвърлят да одобряват всевъзможни команди и не партнират с базата. На 17 септември няма никакви резултати и най-после са изпратени други космонавти на помощ в навигационната зала. На 17 септември Попович се обажда на Каманин и му споделя, че орбиталната промяна най-сетне е изпълнена, учените трябвало да употребяват ориентири като Земята и Слънцето и в този миг корабът се намирал на към 325 000 километра от Земята. В 3 часа и 11 минути на 17 септември  апаратът стартира своя лунен маршрут. Макар и да не е съвършен, полетът се извършва. След планиране и задаване на координатите, костенурките потеглят назад към земята.

На 19 септември излиза наяве, че навигационната система е изцяло отвън строя и спускането ще се извърши балистично, без да оставя каквито и да било следи. Системата за надзор на полета също не работи вярно, някой е не запомнил да я включи на време – още една неточност слага целия полет в независим режим, като милостта се пада на гравитацията и скоростта. Друг проблем е, че антената, която би трябвало да приема всички команди от галактическия център, не е насочена към Земята. Във времето, в което контролът се възобновява, моторът за съкращаване на скоростта, не може да работи като спирачка – просто няма да смогне.

С помощта на към този момент не работещата система за звездно навигиране, инженерите вземат решение най-малко да видят каква е позицията на Слънцето и да извърнат кораба на назад – с тил към земята – с цел да може тялото да работи като лична спирачка. Веднъж откакто маневрата се извършва, моторът за гасене на скоростта е извърнат в противоположната посока с цялостна мощ. През идващите 20 часа непрекъснато се поддържа траекторията с малко помощ и криволичене по съвършената линия. Най-накрая скоростта е задоволителна, с цел да последва безвреден удар в Индийския океана.

Някои системи сработват и най-сетне има някакъв достъп и по-точно насочване, което да отстрани шанса за отскок във водата и разрушаването на капсулата. Съветски бомбардировачи и други по-тежки самолети се насочват към Южната граница на Русия, Преминават Кавказ, Иран и крайбрежията на Оман, с цел да стартират търсенето на своето висшо достижение. Корабът доближава планетата на 21 септември 1968 година Самолетите са изпратени на точното място и време, с цел да го локализират и вземат назад на руска територия.

Интересното е, че по това време и американски кораби се насочват към зоната на рухването с концепцията, че могат да изпреварят домакините. На 25 септември ТАСС публично оповестява, че задачата е сполучлива. На 3 октомври модулът е изпратен от пристанище в Бомбай до Москва, като се употребява специфичен резервоар. Костенурките се оказват невредими, само че няма да се радват на дългоденствие, медицинските проучвания, на които ще бъдат подложени, се оказва доста по-опасно, в сравнение с самото странствуване до Луната.

Снимки: Wikipedia