България направи още една важна стъпка за енергетиката си
През последния месец дебатите за нуклеарната енергетика в България още веднъж се разгорещиха около концепцията за рестартиране на плана " Белене ". Ядрената енергетика обаче не би трябвало да се изчерпва единствено с тематиката " Белене ". Секторът е сложен и включва в себе си голям брой взаимосвързани вектори – инженерно-технически, политически, финансово-икономически, научни.
Това написа в специфичен разбор за eнергийният икономист Борислав Боев по тематиката, обвързвана с бъдещето на енергийната система на страната.
Ядрената енергетика е с голямо значение за българската стопанска система и националната сигурност, а това допуска качествено проучване и ръководство на процесите по гореспоменатите вектори. В тази връзка съдействието с одобрени интернационалните организации е основно за съответното целеполагане и устойчивото развиване освен на нуклеарната енергетика, само че и на целия енергиен бранш. Една от сериозните интернационалните организации, които се занимават точно с проучването на проблематиката в нуклеарната енергетика, е Агенцията за нуклеарна сила към Организацията за сигурност и съдействие (ОИСР). Амбициите на България за развиване на нуклеарната енергетика напълно естествено доведоха до формалната кандидатура на страната ни за присъединение както към Организацията за икономическо сътрудничество и раз, по този начин и към Ядрената организация на организацията.
Агенцията за нуклеарна сила (NEA – Nuclear Energy Agency) към Организацията за сигурност и съдействие е основана на 1 февруари 1958 година под името „ Европейска нуклеарна организация “. На 20 април 1972 година организацията трансформира своето име на „ Nuclear Energy Agency “ (NEA), което остава и до през днешния ден. Към актуалният миг в Агенцията членуват 33 страни от Европа, Северна Америка и Азия, измежду които са водачите в нуклеарната енергетика като Съединени американски щати, Франция, Русия и Англия. Основната задача на NEA е да подкрепя страните при употребата и развиването на нуклеарната сила за мирни цели посредством задълбочено съдействие на техническо, академично и правно равнище. В сходство с тази задача, Агенцията изготвя експертни разбори в региона на нуклеарната енергетика, които са извънредно значими за вземането на политическите решения и оформянето на стратегическата визия за развиването на енергетиката в съответните държави-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Освен сериозната научно-изследователска активност, NEA поддържа трансфер на информация и познания сред държавите-членки, изготвя характерни секторни разбори, съобразени със спецификите и потребностите на заинтригуваните страни. Агенцията работи в тясно съдействие с други интернационалните организации и институции като Международната организация по атомна сила (МААЕ), Световната нуклеарна асоциация (WNA), ЕК (ЕК) и други
С решение на Министерски съвет от 23 октомври 2019 година бе оповестена кандидатурата на България за участие в NEA. Присъединяването към една от най-авторитетните интернационалните организации в региона на нуклеарната енергетика е значимо освен за развиването на бранша в България, само че и за стратегическото позициониране на страната на полето на международната нуклеарна енергетика. С участието в NEA за България се откриват доста нови благоприятни условия, които надалеч не се изчерпват единствено с активността на нуклеарния бранш у нас.
Една от главните действия на Агенцията, е обвързвана с правенето на аналитични материали с икономическа, политическа, техническа и правна устременост. По този метод се отваря опция за полагане основите на стабилно съдействие сред българските университетски институции и Агенцията. Съвместните действия могат да включват правенето на проекти, тактики и разбори, покриващи всички аспекти на нуклеарната енергетика в България. Наред с това българските университетски институции ще имат опцията да натрупат скъп опит и познания в неразучени, или едва изследвани до момента секторни ниши в енергетиката. Задълбочаването на университетските взаимовръзки ще разреши на българските откриватели да натрупат експертиза, а това е извънредно значимо за решаването на актуалните проблеми като загубата на познания, намаляващия интерес за кариерно и академично развиване в бранша и така нататък
От участието в NEA ще се възползва и политическото управление на страната, тъй като то ще получи достъп до характерно направени разбори, съобразени с енергийните особености на България. През годините неведнъж се проявяваха слабостите в българската енергийна политика като неприятното целеполагане, неналичието на управнически потенциал и невъзможността за формулиране и гонене на съответни и ясни цели. Помощта от NEA под формата на сериозно направени разбори, отчитащи освен слабостите, само че и опциите за развиването на българската енергетика, ще бъде значима от позиция образуването на резистентен „ policy making “. В навечерието на „ Зелената договорка “ политическият хайлайф има крещяща потребност от достъп до оптимално самостоятелен и сериозен взор върху обстановката в българската енергетика. Така до някаква степен ще бъде адресиран и казусът с неналичието на административен и управнически потенциал, които се потвърдиха като ахилесовата пета в ръководството на българската енергетика през последните години. Няма по какъв начин България да осъществя каквито и да е огромни планове, в случай че не позволи хроничния проблем, обвързван с ръководството на бранша, а това минава точно през правене на сериозни разбори и наставления благодарение на потвърдени международни специалисти. Но българското политическо управление би трябвало да си даде ясна сметка, че възможното приемане в NEA не е панацея и в случай че няма разпоредителност, то проблемите в енергийната политика надали ще бъдат позволени.
Членството на България в NEA слага акцент и върху различен доста значим аспект в развиването на нуклеарната енергетика – финансово-икономическия. Трудностите, с които страната ни се сблъсква при реализацията на огромни планове са свързани значително с невъзможността за привличане на стратегически вложители, които да „ повярват “ в рентабилността на тези планове. Присъединяването към Агенцията обаче ще изпрати позитивен пазарен сигнал към всички огромни играчи в бранша, тъй като България затвърждава положителните практики и се обособява като благонадежден сътрудник на международната нуклеарна сцена. Освен това страната ни може да се възползва от потвърдената експертиза на Агенцията при финансово-икономическата аргументация на съответни планове. Възможностите за привличане на инвеститорски интерес обаче не се изчерпват единствено с финансирането на огромни планове за създаване на нови нуклеарни мощности – те могат да бъдат ориентирани към основаването на управническа експертиза в региона на стопанската система на нуклеарната енергетика, построяването на научен потенциал, благоприятни условия за взаимни участия и разработки сред български учени и работни групи на NEA, стратегии за образование и спомагателна подготовка на административен и мениджърски личен състав и така нататък
Кандидатурата за участие в Агенцията за нуклеарна сила към Организацията за икономическо сътрудничество и раз безспорно е верен ход с оглед проектите за развиване на нуклеарната енергетика в България. Предстоящата енергийна промяна и прехода към нискоемисионни източници ще основат условия за увеличение ролята на нуклеарната сила. Енергийният преход обаче изобщо няма да бъде слънчев. България се сблъсква с редица провокации на национално и европейско равнище.
В народен проект страната ни продължава да страда от хроничните си проблеми, свързани с непоследователна политика по повод стратегическите цели в енергетиката. Проблемите с построяването на нов нуклеарен потенциал през последните две десетилетия са единствено върха на айсберга. Не би трябвало да се пропуща обстоятелството, че България би трябвало да се преценява с общите енергийни проекти и тактики, признати от Европейската комисия. Сега тези проекти за декарбонизация и „ климатичен неутралитет “ не включват агресия на нуклеарната енергетика, макар че тя понастоящем е един от най-нискоемисионните и в същото време устойчиви енергийни източници. Затова целите в националната политика, а точно запазването каузи на нуклеарната сила в кратковременен проект, и построяването на нов нуклеарен потенциал в средносрочен и дълготраен небосвод, могат да бъдат реализирани освен с изявяването на кардинална политическа поддръжка, само че и с участието и задълбочаващото се съдействие точно с авторитетни интернационалните организации като NEA.
Приемането на България в Агенцията ще отвори нова страница в развиването на нуклеарната енергетика и ще изпрати значимо пазарно обръщение на интернационалните енергийни пазари.
Това написа в специфичен разбор за eнергийният икономист Борислав Боев по тематиката, обвързвана с бъдещето на енергийната система на страната.
Ядрената енергетика е с голямо значение за българската стопанска система и националната сигурност, а това допуска качествено проучване и ръководство на процесите по гореспоменатите вектори. В тази връзка съдействието с одобрени интернационалните организации е основно за съответното целеполагане и устойчивото развиване освен на нуклеарната енергетика, само че и на целия енергиен бранш. Една от сериозните интернационалните организации, които се занимават точно с проучването на проблематиката в нуклеарната енергетика, е Агенцията за нуклеарна сила към Организацията за сигурност и съдействие (ОИСР). Амбициите на България за развиване на нуклеарната енергетика напълно естествено доведоха до формалната кандидатура на страната ни за присъединение както към Организацията за икономическо сътрудничество и раз, по този начин и към Ядрената организация на организацията.
Агенцията за нуклеарна сила (NEA – Nuclear Energy Agency) към Организацията за сигурност и съдействие е основана на 1 февруари 1958 година под името „ Европейска нуклеарна организация “. На 20 април 1972 година организацията трансформира своето име на „ Nuclear Energy Agency “ (NEA), което остава и до през днешния ден. Към актуалният миг в Агенцията членуват 33 страни от Европа, Северна Америка и Азия, измежду които са водачите в нуклеарната енергетика като Съединени американски щати, Франция, Русия и Англия. Основната задача на NEA е да подкрепя страните при употребата и развиването на нуклеарната сила за мирни цели посредством задълбочено съдействие на техническо, академично и правно равнище. В сходство с тази задача, Агенцията изготвя експертни разбори в региона на нуклеарната енергетика, които са извънредно значими за вземането на политическите решения и оформянето на стратегическата визия за развиването на енергетиката в съответните държави-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Освен сериозната научно-изследователска активност, NEA поддържа трансфер на информация и познания сред държавите-членки, изготвя характерни секторни разбори, съобразени със спецификите и потребностите на заинтригуваните страни. Агенцията работи в тясно съдействие с други интернационалните организации и институции като Международната организация по атомна сила (МААЕ), Световната нуклеарна асоциация (WNA), ЕК (ЕК) и други
С решение на Министерски съвет от 23 октомври 2019 година бе оповестена кандидатурата на България за участие в NEA. Присъединяването към една от най-авторитетните интернационалните организации в региона на нуклеарната енергетика е значимо освен за развиването на бранша в България, само че и за стратегическото позициониране на страната на полето на международната нуклеарна енергетика. С участието в NEA за България се откриват доста нови благоприятни условия, които надалеч не се изчерпват единствено с активността на нуклеарния бранш у нас.
Една от главните действия на Агенцията, е обвързвана с правенето на аналитични материали с икономическа, политическа, техническа и правна устременост. По този метод се отваря опция за полагане основите на стабилно съдействие сред българските университетски институции и Агенцията. Съвместните действия могат да включват правенето на проекти, тактики и разбори, покриващи всички аспекти на нуклеарната енергетика в България. Наред с това българските университетски институции ще имат опцията да натрупат скъп опит и познания в неразучени, или едва изследвани до момента секторни ниши в енергетиката. Задълбочаването на университетските взаимовръзки ще разреши на българските откриватели да натрупат експертиза, а това е извънредно значимо за решаването на актуалните проблеми като загубата на познания, намаляващия интерес за кариерно и академично развиване в бранша и така нататък
От участието в NEA ще се възползва и политическото управление на страната, тъй като то ще получи достъп до характерно направени разбори, съобразени с енергийните особености на България. През годините неведнъж се проявяваха слабостите в българската енергийна политика като неприятното целеполагане, неналичието на управнически потенциал и невъзможността за формулиране и гонене на съответни и ясни цели. Помощта от NEA под формата на сериозно направени разбори, отчитащи освен слабостите, само че и опциите за развиването на българската енергетика, ще бъде значима от позиция образуването на резистентен „ policy making “. В навечерието на „ Зелената договорка “ политическият хайлайф има крещяща потребност от достъп до оптимално самостоятелен и сериозен взор върху обстановката в българската енергетика. Така до някаква степен ще бъде адресиран и казусът с неналичието на административен и управнически потенциал, които се потвърдиха като ахилесовата пета в ръководството на българската енергетика през последните години. Няма по какъв начин България да осъществя каквито и да е огромни планове, в случай че не позволи хроничния проблем, обвързван с ръководството на бранша, а това минава точно през правене на сериозни разбори и наставления благодарение на потвърдени международни специалисти. Но българското политическо управление би трябвало да си даде ясна сметка, че възможното приемане в NEA не е панацея и в случай че няма разпоредителност, то проблемите в енергийната политика надали ще бъдат позволени.
Членството на България в NEA слага акцент и върху различен доста значим аспект в развиването на нуклеарната енергетика – финансово-икономическия. Трудностите, с които страната ни се сблъсква при реализацията на огромни планове са свързани значително с невъзможността за привличане на стратегически вложители, които да „ повярват “ в рентабилността на тези планове. Присъединяването към Агенцията обаче ще изпрати позитивен пазарен сигнал към всички огромни играчи в бранша, тъй като България затвърждава положителните практики и се обособява като благонадежден сътрудник на международната нуклеарна сцена. Освен това страната ни може да се възползва от потвърдената експертиза на Агенцията при финансово-икономическата аргументация на съответни планове. Възможностите за привличане на инвеститорски интерес обаче не се изчерпват единствено с финансирането на огромни планове за създаване на нови нуклеарни мощности – те могат да бъдат ориентирани към основаването на управническа експертиза в региона на стопанската система на нуклеарната енергетика, построяването на научен потенциал, благоприятни условия за взаимни участия и разработки сред български учени и работни групи на NEA, стратегии за образование и спомагателна подготовка на административен и мениджърски личен състав и така нататък
Кандидатурата за участие в Агенцията за нуклеарна сила към Организацията за икономическо сътрудничество и раз безспорно е верен ход с оглед проектите за развиване на нуклеарната енергетика в България. Предстоящата енергийна промяна и прехода към нискоемисионни източници ще основат условия за увеличение ролята на нуклеарната сила. Енергийният преход обаче изобщо няма да бъде слънчев. България се сблъсква с редица провокации на национално и европейско равнище.
В народен проект страната ни продължава да страда от хроничните си проблеми, свързани с непоследователна политика по повод стратегическите цели в енергетиката. Проблемите с построяването на нов нуклеарен потенциал през последните две десетилетия са единствено върха на айсберга. Не би трябвало да се пропуща обстоятелството, че България би трябвало да се преценява с общите енергийни проекти и тактики, признати от Европейската комисия. Сега тези проекти за декарбонизация и „ климатичен неутралитет “ не включват агресия на нуклеарната енергетика, макар че тя понастоящем е един от най-нискоемисионните и в същото време устойчиви енергийни източници. Затова целите в националната политика, а точно запазването каузи на нуклеарната сила в кратковременен проект, и построяването на нов нуклеарен потенциал в средносрочен и дълготраен небосвод, могат да бъдат реализирани освен с изявяването на кардинална политическа поддръжка, само че и с участието и задълбочаващото се съдействие точно с авторитетни интернационалните организации като NEA.
Приемането на България в Агенцията ще отвори нова страница в развиването на нуклеарната енергетика и ще изпрати значимо пазарно обръщение на интернационалните енергийни пазари.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ