Иван Тодоров: Реалната нужда от увеличение на цените на КП е с 35-40%
„ През последните години ние сигнализираме, че клиничните пътеки са недофинансирани. Още преди пандемията и преди икономическата рецесия, която я последва, тези заплащания, които НЗОК прави към изпълнителите на болнична помощ, са незадоволителни. Нашите калкулации демонстрират, че нарастването на клиничните пътеки би трябвало да е с към 35-40% – това е действителната потребност “. Така зам.-председателят на Българската болнична асоциация (ББА) Иван Тодоров изясни вчерашното писмо от болничните организации, с което те поддържаха настояването на БЛС за увеличение на клиничните пътеки с 25 на 100.
Той посочи, че лечебните заведения схващат усложненията и на държавния бюджет, и на този на НЗОК, по тази причина макар потребността от по-голямо нарастване, са съгласни на най-малко от 25%. „ Ако това не се случи, изтощените лечебни заведения, които към този момент 2 години страдат освен от пренатоварване поради Коронавирус епидемията, само че и от липса на пациенти заради спрени планови банкет и интервенции, намаляващ брой пациенти заради отсрочване на лекуване, ще бъдат изправени пред колапс в една доста рискова обстановка, когато чакаме част от пациентите, които са отсрочили своето лекуване, да се завърнат в лечебните заведения и заради това, че са отлагали, да са в малко или доста по-усложнено положение, което ще изисква и повече средства “, уточни Тодоров.
По думите му, в случай че това нарастване не се случи, лечебните заведения ще бъдат притиснати, тъй като при недофинансиране те губят и експертите си, като казусът е най-остър с медсестрите и акушерките. „ Постоянно изтичат тези фрагменти и това е идващият проблем, който може да докара до доста тежки разтърсвания в системата “, означи той.
Като проблем той уточни и сметките на лечебните заведения за енергоносители. „ Тежестта е извънредно огромна. Правителството се пробва да компенсира част от тази тежест, само че все още не е задоволително. Може би би трябвало да се освободи таванът, тъй като увеличението на енергоносителите беше по-голямо от плануванаъа поддръжка от страната “, сподели зам.-председателят на ББА и добави: „ Като всички браншове и ние се опитваме да спасим този, в който работим, само че считаме, че опазването на здравето е доста стратегически бранш и се появи в последните две години, че е извънредно значимо да имаме добре работеща система. Болниците са извънредно затруднени. Частните примерно са в заплаха да натрупат загуби, държавните допускам, че натрупат задължения. Ситуацията е извънредно тежка “.
Той разяснява и поръчката на ръководителя на здравната комисия доцент Тонев за смяна в метода на финансиране на лечебните заведения от клинични пътеки към диагностично свързани групи (ДСГ).
„ Преминаването към ДСГ е доста дълъг и комплициран развой, изисква многогодишни промени и взор, по-дълъг от тактическите ограничения. Това изисква доста сериозен публичен консенсус и доста сериозна политическа воля. ДСГ дават по-добър механизъм за финансиране на системата на опазването на здравето най-много поради обстоятелството, че те диференцират тежест на положението, съпътстващи диагнози, по-ориентирани са към резултата от лекуването. Докато сегашните клинични пътеки нямат такава сензитивност към тези въпроси. Най-простият образец е, че клиничната пътека не е сензитивна към резултата от лекуването – дали пациентът е оздравял, усъвършенстван, в същото или в по-лошо положение – няма отношение към заплащането. Този модел би бил по-добър, само че ще отнеме доста време и изисква доста осмисляне, доста разговор и доста политическа воля “, акцентира Иван Тодоров.
От думите му стана ясно, че лечебните заведения могат да стигнат и до протестни дейности, в случай че се видят в невъзможност. Към момента обаче съгласно казаното от него разговорът с ръководещите е непрекъснат и настройките измежду тях са за промени. „ Надяваме се, че тази сила и конфигурацията в политическото пространство ще продължи тези реформистки настроения да бъдат доведени до действителни дейности “, заключи Тодоров.
Той посочи, че лечебните заведения схващат усложненията и на държавния бюджет, и на този на НЗОК, по тази причина макар потребността от по-голямо нарастване, са съгласни на най-малко от 25%. „ Ако това не се случи, изтощените лечебни заведения, които към този момент 2 години страдат освен от пренатоварване поради Коронавирус епидемията, само че и от липса на пациенти заради спрени планови банкет и интервенции, намаляващ брой пациенти заради отсрочване на лекуване, ще бъдат изправени пред колапс в една доста рискова обстановка, когато чакаме част от пациентите, които са отсрочили своето лекуване, да се завърнат в лечебните заведения и заради това, че са отлагали, да са в малко или доста по-усложнено положение, което ще изисква и повече средства “, уточни Тодоров.
По думите му, в случай че това нарастване не се случи, лечебните заведения ще бъдат притиснати, тъй като при недофинансиране те губят и експертите си, като казусът е най-остър с медсестрите и акушерките. „ Постоянно изтичат тези фрагменти и това е идващият проблем, който може да докара до доста тежки разтърсвания в системата “, означи той.
Като проблем той уточни и сметките на лечебните заведения за енергоносители. „ Тежестта е извънредно огромна. Правителството се пробва да компенсира част от тази тежест, само че все още не е задоволително. Може би би трябвало да се освободи таванът, тъй като увеличението на енергоносителите беше по-голямо от плануванаъа поддръжка от страната “, сподели зам.-председателят на ББА и добави: „ Като всички браншове и ние се опитваме да спасим този, в който работим, само че считаме, че опазването на здравето е доста стратегически бранш и се появи в последните две години, че е извънредно значимо да имаме добре работеща система. Болниците са извънредно затруднени. Частните примерно са в заплаха да натрупат загуби, държавните допускам, че натрупат задължения. Ситуацията е извънредно тежка “.
Той разяснява и поръчката на ръководителя на здравната комисия доцент Тонев за смяна в метода на финансиране на лечебните заведения от клинични пътеки към диагностично свързани групи (ДСГ).
„ Преминаването към ДСГ е доста дълъг и комплициран развой, изисква многогодишни промени и взор, по-дълъг от тактическите ограничения. Това изисква доста сериозен публичен консенсус и доста сериозна политическа воля. ДСГ дават по-добър механизъм за финансиране на системата на опазването на здравето най-много поради обстоятелството, че те диференцират тежест на положението, съпътстващи диагнози, по-ориентирани са към резултата от лекуването. Докато сегашните клинични пътеки нямат такава сензитивност към тези въпроси. Най-простият образец е, че клиничната пътека не е сензитивна към резултата от лекуването – дали пациентът е оздравял, усъвършенстван, в същото или в по-лошо положение – няма отношение към заплащането. Този модел би бил по-добър, само че ще отнеме доста време и изисква доста осмисляне, доста разговор и доста политическа воля “, акцентира Иван Тодоров.
От думите му стана ясно, че лечебните заведения могат да стигнат и до протестни дейности, в случай че се видят в невъзможност. Към момента обаче съгласно казаното от него разговорът с ръководещите е непрекъснат и настройките измежду тях са за промени. „ Надяваме се, че тази сила и конфигурацията в политическото пространство ще продължи тези реформистки настроения да бъдат доведени до действителни дейности “, заключи Тодоров.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ