Защо България се проваля в битката с пропагандата и какво може да се направи?
През последните дни една от най-обсъжданите тематики както измежду демократичната общественост, по този начин и измежду крайнодесните последователи на “Възраждане ”, е правосъдният иск, заведен от 102-годишна жена от Лом, против водещия на предаването “Политически неточно ” по БНР Петър Волгин. За неразбралите, в случай че са останали такива, дамата е завела дело против журналиста за негов коментар във Facebook, написан в деня на респект към жертвите на комунистическия режим - 1 февруари, гласящ:
" Достатъчно е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд ".
Надали има човек, който не е останал мощно допрян от историята на старата дама, чийто брачен партньор и татко на сина й (също завел иск), е бил погубен без съд и присъда. На този стадий обаче, както, искът й не е бил почетен на две правосъдни инстанции. Обществената поддръжка за столетницата е голяма, катослед намесата на депутата от ПП-ДБ Манол Пейков, и други жители, чиито фамилии са станали жертва на репресиите и закононарушенията на комунистическия режим, приготвят групов иск против журналиста.
Макар и публичният яд против апологетиката на тоталитарната власт да е изцяло обективен, съгласно някои адвокати като адв. Николай Хаджигеновподобен иск мъчно би имал триумф в съда, в случай че не бъде заведен персонално от засегнатия банкер Левон Хампарцумян. Ще поживеем и ще забележим, както се споделя. Недоволството на жителите стига и по-далеч, защото от години Волгин се е трансформирал в мегафон на позиции, близки до разказите на Кремъл, които показва свободно от ефира на публичното радио, финансирано от данъкоплатците. Жалбите и митингите против това досега също удрят на камък.
Фиксирането на рецензиите върху една съответна персона обаче носи риска от подминаване на структурния проблем. А той е, че в България антиевропейската агитация, част от съветската хибридна война, се лее гладко, до момента в който страната бездейства. В този смисъл, по случая с Волгин, трансформирал се в самобитен знак на казуса, може и да се създадат паралели и със ориста на Иван Гешев, който беше заменен със заместника му Борислав Сарафов, артикул на същата корумпирана система и притежател на не по-малко опетнена известност.
Казано с други думи, даже и Петър Волгин да бъде освободен от БНР (нещо, което на този стадий наподобява много едва вероятно), това няма да реши казуса с уязвимостта на България във връзка с нездравословната агитация, целяща усилване на поляризацията в обществото и корозия на тъканите и имунната му система.
Истината е, че като се изключи няколко диспути и чувания в предходните парламенти, българските институции нехаят за казуса. Институционален отговор на пропагандата и нейните заводи за тролове де факто няма. Това е оставено на гражданското общество и публицистите, хулени и унижавани от рупорите на прокремълския разказ в лицето на партии като “Възраждане ”, чиито копои тормозят жители по улиците на огромните градове.
Само да вземем образец със Словакия, която, наред с България, е оценена като другата най-проруски настроена страна в района на Централна и Източна Европа. Още в края на 2021 година държавното управление на страната взе решение да сътвори Център за битка с хибридните закани към своето Министерство на вътрешните работи. Интересното в работата на центъра е, че той не просто се занимава с хибридни офанзиви, ами работи интензивно за основаване на положителен исторически роман за словашката нация, представяйки малко известни обстоятелства от историята на страната, които са мотив за национална горделивост и обединяване. Битката за сърцата на полето на историята е безмилостно жестока, като в България историческите фактибиват подменяни с тежко идеологизиран роман, работещ по-скоро в интерес на съветския, а не на българския народен интерес.
Разбира се, сходни центрове против хибридни закани действат от години в множеството европейски страни, като безспорните водачи в сферата са балтийските републики. Т. нар. стратегически връзки, които освен противодействат на дезинформацията, идваща от страни като Русия, Китай и Иран, само че и основават положителна агитация за вътрешна приложимост, са в напредък освен в страните на фронтовата линия. Не и у нас.
Нещо повече, дълго обсъжданите промени в Закона за радиото и малкия екран, касаещи финансирането на публичните медии и тяхната самостоятелност, от 2020 година стоят “на трупчета ” в деловодството на Парламента, който в това време смени състава си 5 пъти. След проваления от Съвет за електронни медии избор на шеф на Българска национална телевизия, публичната телевизия се оказа с закрепостен шеф в лицето на Емил Кошлуков, който също бе обект на рецензии и цивилен митинги. Медийният регулатор демонстративно отхвърля да реагира по проблеми, свързани с пропагандата, а ръководителят му Соня Момчилова неотдавна точно пред Петър Волгин изрази подозрения, че представителите на гражданския бранш би трябвало да имат достъп до публичните медии. Изказването й е в цялостен прорез с изказаната преди дни отново от нея, че точно гражданското общество би трябвало да се бори с дезинформацията.
Остава отворен въпросът кое гражданско общество - не би било изненада, в случай че най-после с тази виновна роля се заемат точно поддръжниците на военния агресор.
Всички изброени образци приказват за сбъркана и наработеща регулация, абдикирали от ролята си институции и политическа безнаказаност. Наличието на постоянно държавно управление и работещ парламент е отличен мотив за рестарт на диалога за функционалността на публичните медии, за избора на състав на медиен регулатор, за нуждата от съответен отговор на хибридните закани. Острата потребност от промяна в образованието и възстановяване на медийната просветеност на дребни и огромни също не търпи повече отсрочване. Властимащите са на ход, тук и в този момент. При изострящата се социална поляризация и радикализация, всеки минал ден е окончателно изгубен.
" Достатъчно е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд ".
Надали има човек, който не е останал мощно допрян от историята на старата дама, чийто брачен партньор и татко на сина й (също завел иск), е бил погубен без съд и присъда. На този стадий обаче, както, искът й не е бил почетен на две правосъдни инстанции. Обществената поддръжка за столетницата е голяма, катослед намесата на депутата от ПП-ДБ Манол Пейков, и други жители, чиито фамилии са станали жертва на репресиите и закононарушенията на комунистическия режим, приготвят групов иск против журналиста.
Макар и публичният яд против апологетиката на тоталитарната власт да е изцяло обективен, съгласно някои адвокати като адв. Николай Хаджигеновподобен иск мъчно би имал триумф в съда, в случай че не бъде заведен персонално от засегнатия банкер Левон Хампарцумян. Ще поживеем и ще забележим, както се споделя. Недоволството на жителите стига и по-далеч, защото от години Волгин се е трансформирал в мегафон на позиции, близки до разказите на Кремъл, които показва свободно от ефира на публичното радио, финансирано от данъкоплатците. Жалбите и митингите против това досега също удрят на камък.
Фиксирането на рецензиите върху една съответна персона обаче носи риска от подминаване на структурния проблем. А той е, че в България антиевропейската агитация, част от съветската хибридна война, се лее гладко, до момента в който страната бездейства. В този смисъл, по случая с Волгин, трансформирал се в самобитен знак на казуса, може и да се създадат паралели и със ориста на Иван Гешев, който беше заменен със заместника му Борислав Сарафов, артикул на същата корумпирана система и притежател на не по-малко опетнена известност.
Казано с други думи, даже и Петър Волгин да бъде освободен от БНР (нещо, което на този стадий наподобява много едва вероятно), това няма да реши казуса с уязвимостта на България във връзка с нездравословната агитация, целяща усилване на поляризацията в обществото и корозия на тъканите и имунната му система.
Истината е, че като се изключи няколко диспути и чувания в предходните парламенти, българските институции нехаят за казуса. Институционален отговор на пропагандата и нейните заводи за тролове де факто няма. Това е оставено на гражданското общество и публицистите, хулени и унижавани от рупорите на прокремълския разказ в лицето на партии като “Възраждане ”, чиито копои тормозят жители по улиците на огромните градове.
Само да вземем образец със Словакия, която, наред с България, е оценена като другата най-проруски настроена страна в района на Централна и Източна Европа. Още в края на 2021 година държавното управление на страната взе решение да сътвори Център за битка с хибридните закани към своето Министерство на вътрешните работи. Интересното в работата на центъра е, че той не просто се занимава с хибридни офанзиви, ами работи интензивно за основаване на положителен исторически роман за словашката нация, представяйки малко известни обстоятелства от историята на страната, които са мотив за национална горделивост и обединяване. Битката за сърцата на полето на историята е безмилостно жестока, като в България историческите фактибиват подменяни с тежко идеологизиран роман, работещ по-скоро в интерес на съветския, а не на българския народен интерес.
Разбира се, сходни центрове против хибридни закани действат от години в множеството европейски страни, като безспорните водачи в сферата са балтийските републики. Т. нар. стратегически връзки, които освен противодействат на дезинформацията, идваща от страни като Русия, Китай и Иран, само че и основават положителна агитация за вътрешна приложимост, са в напредък освен в страните на фронтовата линия. Не и у нас.
Нещо повече, дълго обсъжданите промени в Закона за радиото и малкия екран, касаещи финансирането на публичните медии и тяхната самостоятелност, от 2020 година стоят “на трупчета ” в деловодството на Парламента, който в това време смени състава си 5 пъти. След проваления от Съвет за електронни медии избор на шеф на Българска национална телевизия, публичната телевизия се оказа с закрепостен шеф в лицето на Емил Кошлуков, който също бе обект на рецензии и цивилен митинги. Медийният регулатор демонстративно отхвърля да реагира по проблеми, свързани с пропагандата, а ръководителят му Соня Момчилова неотдавна точно пред Петър Волгин изрази подозрения, че представителите на гражданския бранш би трябвало да имат достъп до публичните медии. Изказването й е в цялостен прорез с изказаната преди дни отново от нея, че точно гражданското общество би трябвало да се бори с дезинформацията.
Остава отворен въпросът кое гражданско общество - не би било изненада, в случай че най-после с тази виновна роля се заемат точно поддръжниците на военния агресор.
Всички изброени образци приказват за сбъркана и наработеща регулация, абдикирали от ролята си институции и политическа безнаказаност. Наличието на постоянно държавно управление и работещ парламент е отличен мотив за рестарт на диалога за функционалността на публичните медии, за избора на състав на медиен регулатор, за нуждата от съответен отговор на хибридните закани. Острата потребност от промяна в образованието и възстановяване на медийната просветеност на дребни и огромни също не търпи повече отсрочване. Властимащите са на ход, тук и в този момент. При изострящата се социална поляризация и радикализация, всеки минал ден е окончателно изгубен.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ