Международният ден на биологичното разнообразие е обявен, за да се

Международният ден на биологичното многообразие е разгласен, с цел да се увеличи публичната информираност, ангажираност и поддръжка.
На този ден 196 интернационалните общности и страни, членки на Конвенцията за биологично многообразие ще се извърнат с апел за ежедневни старания за предпазване на биологичното многообразие и неговото стабилно потребление, за заслужено и независимо систематизиране на изгодите от използването на генетичните запаси, с акцент на това по какъв начин биоразнообразието би могло да е в поддръжка на поминъка на хората.

Конвенцията за биологичното многообразие e отворена за сключване на 5 юни 1992 година в Рио де Жанейро, Бразилия и влиза в действие от 29.12.1993 година Тогава е решено 29 декември да бъде Международен ден на биологичното многообразие. През декември 2000 година Общото заседание на Организация на обединените нации гласоподава смяна на датата и за отбелязване на Международния ден на биологичното многообразие се афишира 22 май.
Това е денят, на който през 1992 година Организация на обединените нации приема текста на Конвенцията за биологичното многообразие. България ратифицира Конвенцията през февруари 1996 година и от 16 юли 1996 година е пълноправен член. Страните по Конвенцията работят за доста понижаване на загубата на биоразнообразие в световен, народен и районен мащаб, включващо и битката с бедността и възстановяване на изискванията за битие на всички форми на живот на Земята.

България взе участие в осъществяване на Мисията и визията до 2050 година с осъществяване на задачите от Аичи от световния Стратегически проект за запазване на биологичното многообразие за интервала 2011-2020 година Този интервал е разгласен за „ Десетилетие на биологичното многообразие “, под надпис „ Живот в естетика с природата ”.

Министерство на околната среда и водите целеустремено работи за опазване на биологичното многообразие, понижаване на натиска и поддържане жизнеността на екосистемите, резултатите от научните проучвания да бъдат отразявани в законодателството, да се уголемява мониторинга, както и за подкрепяне на планове и основаване на образователни стратегии, свързани с биоразнообразието.