Най – желаната танцьорка на Бел епок
През интервал прочут като “златният век ” на френската просвета в столицата идва една извънредно любопитна дама търсеща своето прехранване. С прелестните си представления и изострен разум ще си завоюва извънредно доста обожатели, както мъже по този начин и дами.
Родената Ан Мари Шасен на 2 юли 1869 година в дребното градче Ла Флеж е щерка на Пиер Блейз Шасен и Еме Лопез. От дребна тя израства с религиозните вярвания на татко си, който е върл католик, само че това няма да я спре да избяга от родният си дом единствено на 16 години с офицерът Джоусеф Ахмад Похба, от който към този момент чака дете. Скоро на двойката се ражда момченце, което кръщават Марк и публично ще сключат брак.
Въпреки че животът на младоженците по принцип е изпълнен с наслади, за още зелената Ан фамилният живот не е нищо повече от непосилен. Скъпият ѝ брачен партньор ще се окаже изключително нападателен към нея и оставя по тялото ѝ редица белези, които тя покрива години наред. Тя самата с неналичието на майчин инстинкт не може да даде на сина си нужните за него грижи, казвайки за себе си: “За мен синът ми беше като кукла, която даваш на малко момиченце за забавление ”.
За разтуха тя ще се обърне към ласките на различен мъж, само че скоро тяхната скришна игра бива разкрита от ядосаният Джоусеф, който с ненавист насочва оръжие към жена си и я прострелва в китката. Тази последна капка прелива чашата на Мари и тя взема решение да изостави всичко зад тила си и потегля към Париж. Времето се оказва изключително удобно за младата скитаща дама, тъй като столицата се намира в културният си подем. Период, останал в историята на страната като Бел епок (Прекрасната епоха) притегля известни персони от всеки завършек на света. На мода са срещите по кафенета и заведения за хранене, а нощният живот е изпълнен с навестяване на казина, мюзикъли и кабаре представления.
Първите си месеци в града на любовта Ан прекарва опиянена от кокаин и опиат, пробвайки да се отърси от ужасното си минало. За да се устоя тя се обръща към проституцията, до момента в който не намира призванието си като кабаре танцьорка в известната зала “Фоли Бержер ”. Оттам всичко се прекатурва за изгряващата звезда. Нейната хубост и изтънченост я вършат известна със театралното име Лиан дьо Пужи. Ликът ѝ бива запечатан на голям брой пощенски картички, които искащи си закупуват из целият град. Писатели и драматурзи дискретно основават героини, основани на нея, само че без да загатват в никакъв случай името ѝ. Заслужената популярност за жал не я избавя от вътрешните терзания за външният ѝ тип, както и ругатните и изтезанието от страна на мъжката клиентела, само че тя таи надълбоко в себе си тези неприятни мисли, до момента в който танцува на сцената.
За разлика от другите си колежки Лиан изпъква с интелекта си, сладкодумна и умерена в мислите си тя оставя изключително усещане у всеки, който води задълбочени диалози с нея и има щастието да беседва с едни от най – положителните актьори на своето време. Освен с представленията си през 1890 година се прочува и със своята литература. Първите си две произведения озаглавени “Неуловимата ” и “Мирахил ” разказват живота на парижките куртизани като включват и в детайли изложение на обществените проблеми, мъчещи този исторически интервал. Допълнително с това тя написа лична пиеса и издава алманах с истински къси разкази.
Знаейки, че годините ѝ като кабаре изпълнителка няма да са безконечни и намирайки живота си като публицист за сполучлив танцьорката взема решение да слезе от сцената един път вечно малко след навършване на 40. Така тя ще отдаде повече внимание на купищата любовници, които събира през сполучливата си кариера. За нея се знае, че измежду ухажорите ѝ са представители и на нежният пол. Особено известна е аферата ѝ с писателката Натали Клифолд Барни, чиито любовни завършения разказва в книгата си “Женски свалки ”.
Разнообразното ѝ сортиране на сътрудници, които да топлят леглото ѝ през тъмните нощи я води към принц Жорж Гийкар, с който ще показа оставащите си години. Лиан разказва своят нов брачен партньор като доста прелъстителен благородник, чието семейство има изтъкнат статус на Балканите. Въпреки неналичието на лични деца Пужи ще възвърне контакт със единственият си наследник, който по това време е част от бързо развиващият се свят на авиацията. Неговите летателни качества го вършат съвършен претендент за водач бомбардировач през Първата международна война, само че единствено седмица след присъединение към армията самолетът му е погубен по време на боевете. През този съдбоносен декември през 1914 година Лиан губи рожбата си.
Скърбящата майка от болежка по загубата на личната си плът и кръв ще откри разтуха на изключително извънредно за нейният живот място – религията. Бащините католически учения за първи път ще проправят пътя към сърцето на тази по този начин греховна на младините си персона. Дните си ще отдаде на благотворителни активност, една от които е построяването на заслон за деца с рождени недостатъци. Към идеята си за набиране на средства ще притегли доста персони, с които се среща още като танцьорка. Една отличаваща се от тях е даже стилната дизайнерка Коко Шанел.
Към краят на живота си взема решение да напише собствен спомен, който озаглавява “Моите сини тетрадки ”. Там тя ще опише в големи детайлности личните несгоди и триумфи, за своите любовни закачки и ще посвети и огромна част да опише на читателя какво е било да живееш в културната столица през тази мечтана Бел епок. От околните срещи с известни писатели и актьори тя ще показа и вътрешните си мисли за тях, съпроводени и с рецензии. Тя почива на 16 декември 1950 година след изпълнен с невероятни прекарвания живот.
Историята ѝ въпреки и дълга не е лишена от своите трудности и страдания. Красавицата позната още като “Бледоликата роза ” на Париж остава като един образец за това по какъв начин човек преодолява провокациите на живота и се бори с компликациите, до момента в който не откри личното си благополучие.
