Църковно безгръбначие
През ноември предходната година Македонската черква изиска Българската православна черква да стане нейна Църква-майка. Това беше невиждан ход на благосклонност от страна на Скопие, който затвърди усиленото доближаване сред двете страни, началото на което сложи подписването на Договора за добросъседство.
В България еуфорията беше огромна, само че къса. Светият Синод не откри у себе си задоволително храброст да провокира каноните и волята на Вселенската и Руската патриаршия - двете най-влиятелни сили в родната църковна политика, и отхвърли да протегне ръка на македонските си братя и да признае МПЦ. Вместо това след дълго мъдруване БПЦ излезе със мнение, че дава обещание да поеме " уговорката да окаже цялостно подпомагане, като ходатайства и се застъпва пред Поместните православни църкви , предприемайки всичко належащо за установяването на канонически статут на Македонската православна черква ".
От тогава минаха 6 месеца. И родната черква не направи нито едно изпитание да придвижи въпроса напред . Нещо повече - Синодът сякаш работи за тенденциозен бойкот на напредъка, който бе реализиран, единствено и единствено да е в благозвучие не с българските, а с избрани непознати ползи.
БПЦ имаше чудесна опция да предприеме великото дадено " ходатайстване " през март, когато на скандална аудиенция у нас пристигна съветският патриарх Кирил. Като послушни църковни мишки обаче родните духовници въобще не повдигнаха тематиката за Македонската черква. Това бе доказано от Николай Георгиев, представител на Синода, който съобщи още, че до момента църквата ни не е подхванала безусловно никакви дейности по въпроса.
Родните архиереи пропуснаха и миналата опция за " ходатайстване " - не пред кого да е, а пред Вселенския патриарх Вартоломей при визитата в Истанбул през януари тази година.
И макар че е повече от очевидно, че БПЦ излъга своите братя в Македония , че ще им помогне, Македонската черква реши смирено да подаде ръката си още един път.
Преди дни архиепископ Стефан, нравствен лидер на Македонската православна църква-Охридска архиепископия, заяви, че за честванията по случай 1000-годишнината на Охридската архиепископия са поканени ръководителите на Българската православна черква и той се надява двете църкви да честват дружно.
Тъй като Охридската архиепископия е средновековната българска автокефална архиепископия, няма по-логичен присъстващ на честванията от Българската черква. Жест на благосклонност щеше да бъде да поемем наново протегнатата ръка и да уважим Македонската черква, затвърждавайки братската връзка сред двете църкви и двата народа.
Но уви. В понеделник (14 май) на свое заседание Синодът реши да не изпраща представители на честванията . Това разбуни църковните среди и разумно докара до митинги.
Въпросът за какво Българската православна черква се държи като безгръбначно мекотело, което предава най-близките си, с цел да не разгневи своите непознати господари , тегне над Синода към този момент половин година.
И Вселенската, и Руската патриаршия ясно са декларирали своите позиции по въпроса - Македонската черква е неканонична и Българската няма право да се афишира за нейна Църква-майка.
Според Вартоломей единствено Вселенската патриаршия може да бъде църква-майка на балканските църкви, а Българската черква не може да оказва помощ на други църкви да дефинират своя статут, тъй като такова решение би трябвало да мине през Вселенската патриаршия.
Против решаването на проблема в интерес на България е и Московската патриаршия , което за родната черква сякаш е по-важната позиция. Волоколамският митрополит Иларион - ръководител на Отдела за външноцърковни връзки на Московската Патриаршия и викарий на патриарх Кирил, съобщи, че Македонската православна черква би трябвало да реши казуса си с разговор със сръбската, а Българската православна черква би трябвало да изрази позиция, солидарна с тази на Белград.
И децата са наясно, че Сръбската черква е твърдо срещу да губи позиции и въздействие на опекун на МПЦ и в никакъв случай няма да утвърди прекосяване на Македонската черква под крилото на Българската.
Въпросът е, че е кристално ясно за какво враждебно настроените страни в спора имат такава позиция. Не е ясно за какво Българската черква предава ползите на личния си народ в услуга на непознати геополитически тактики и игри.
Този Синод е потвърдил, че е безгръбначен, слабохарактерен и ненужен. Той се занимава с гей паради и йога, само че не и с значими борби за въздействие и историческа правдивост. Родните духовници се интересуват най-вече по какъв начин да обогатят автопарка си с още някой безценен джип и по какъв начин да не ги заловен да карат пияни и без брошура, само че не и по какъв начин да организират самостоятелна, смела и почтена църковна политика.
Заради лакейското държание на Българската черква рискуваме да пропуснем исторически късмет за доближаване с Македония. Някога църквата, с решителните си и упорити битки, ни е измъквала от блатото на националното оскърбление и обезсърчение. Днес обаче нейното незадълбочено и тъпо сходство ни тика назад към същото това тресавище.
Автор: Десислава Любомирова
В България еуфорията беше огромна, само че къса. Светият Синод не откри у себе си задоволително храброст да провокира каноните и волята на Вселенската и Руската патриаршия - двете най-влиятелни сили в родната църковна политика, и отхвърли да протегне ръка на македонските си братя и да признае МПЦ. Вместо това след дълго мъдруване БПЦ излезе със мнение, че дава обещание да поеме " уговорката да окаже цялостно подпомагане, като ходатайства и се застъпва пред Поместните православни църкви , предприемайки всичко належащо за установяването на канонически статут на Македонската православна черква ".
От тогава минаха 6 месеца. И родната черква не направи нито едно изпитание да придвижи въпроса напред . Нещо повече - Синодът сякаш работи за тенденциозен бойкот на напредъка, който бе реализиран, единствено и единствено да е в благозвучие не с българските, а с избрани непознати ползи.
БПЦ имаше чудесна опция да предприеме великото дадено " ходатайстване " през март, когато на скандална аудиенция у нас пристигна съветският патриарх Кирил. Като послушни църковни мишки обаче родните духовници въобще не повдигнаха тематиката за Македонската черква. Това бе доказано от Николай Георгиев, представител на Синода, който съобщи още, че до момента църквата ни не е подхванала безусловно никакви дейности по въпроса.
Родните архиереи пропуснаха и миналата опция за " ходатайстване " - не пред кого да е, а пред Вселенския патриарх Вартоломей при визитата в Истанбул през януари тази година.
И макар че е повече от очевидно, че БПЦ излъга своите братя в Македония , че ще им помогне, Македонската черква реши смирено да подаде ръката си още един път.
Преди дни архиепископ Стефан, нравствен лидер на Македонската православна църква-Охридска архиепископия, заяви, че за честванията по случай 1000-годишнината на Охридската архиепископия са поканени ръководителите на Българската православна черква и той се надява двете църкви да честват дружно.
Тъй като Охридската архиепископия е средновековната българска автокефална архиепископия, няма по-логичен присъстващ на честванията от Българската черква. Жест на благосклонност щеше да бъде да поемем наново протегнатата ръка и да уважим Македонската черква, затвърждавайки братската връзка сред двете църкви и двата народа.
Но уви. В понеделник (14 май) на свое заседание Синодът реши да не изпраща представители на честванията . Това разбуни църковните среди и разумно докара до митинги.
Въпросът за какво Българската православна черква се държи като безгръбначно мекотело, което предава най-близките си, с цел да не разгневи своите непознати господари , тегне над Синода към този момент половин година.
И Вселенската, и Руската патриаршия ясно са декларирали своите позиции по въпроса - Македонската черква е неканонична и Българската няма право да се афишира за нейна Църква-майка.
Според Вартоломей единствено Вселенската патриаршия може да бъде църква-майка на балканските църкви, а Българската черква не може да оказва помощ на други църкви да дефинират своя статут, тъй като такова решение би трябвало да мине през Вселенската патриаршия.
Против решаването на проблема в интерес на България е и Московската патриаршия , което за родната черква сякаш е по-важната позиция. Волоколамският митрополит Иларион - ръководител на Отдела за външноцърковни връзки на Московската Патриаршия и викарий на патриарх Кирил, съобщи, че Македонската православна черква би трябвало да реши казуса си с разговор със сръбската, а Българската православна черква би трябвало да изрази позиция, солидарна с тази на Белград.
И децата са наясно, че Сръбската черква е твърдо срещу да губи позиции и въздействие на опекун на МПЦ и в никакъв случай няма да утвърди прекосяване на Македонската черква под крилото на Българската.
Въпросът е, че е кристално ясно за какво враждебно настроените страни в спора имат такава позиция. Не е ясно за какво Българската черква предава ползите на личния си народ в услуга на непознати геополитически тактики и игри.
Този Синод е потвърдил, че е безгръбначен, слабохарактерен и ненужен. Той се занимава с гей паради и йога, само че не и с значими борби за въздействие и историческа правдивост. Родните духовници се интересуват най-вече по какъв начин да обогатят автопарка си с още някой безценен джип и по какъв начин да не ги заловен да карат пияни и без брошура, само че не и по какъв начин да организират самостоятелна, смела и почтена църковна политика.
Заради лакейското държание на Българската черква рискуваме да пропуснем исторически късмет за доближаване с Македония. Някога църквата, с решителните си и упорити битки, ни е измъквала от блатото на националното оскърбление и обезсърчение. Днес обаче нейното незадълбочено и тъпо сходство ни тика назад към същото това тресавище.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ