След тежка катастрофа Венци оцеля с 34 операции на два континента
През ноември 2014 година стана тежка злополука на бул. “Банско шосе ”, на изхода на Сливен. “Ауди ” се блъсна с несъобразена скорост в крайпътен дирек. Шофьорът на колата – Андрей, на 19 години, почина на място. Момчето бе състезател, с доста медали, курсант във Военното учебно заведение във Велико Търново. В колата бяха още две момчета. Божидар, на 21 години, седял начело. Внук на прочут доктор, той самият студент по медицина, първенец. Венци, връстник на Андрей, бил на задната седалка. Върнал се от Съединени американски щати, където живял със фамилията си, приели го за студент в родината, гостувал на баба си в Сливен. Божидар и Венци бяха признати в доста тежко положение в регионалната болница.
След няколко месеца на очаквания Божидар издъхна в болничното заведение от несъвместимите с живота контузии. Венци оцеля. След 34 интервенции и рехабилитация в лечебни заведения на два континента. С майка си Росица бяха тези дни още веднъж в България. Поканиха съгражданите си от Сливен да участват на църковна работа в катедралния храм “Свети Димитър ”, с цел да почетат паметта на всички починали при пътни катастрофи.
Катастрофата станала на Андреевден. Росица си била в Съединени американски щати. Обадили й се по телефона. Излъгали я, че положението на детето й не е чак толкоз съществено. Направили му интервенция. Било добре, в случай че си пристигна. Приятелка, с която не се били чували повече от 15 години, се свързала с нея по скайп. “Много тежко е ударен. Не мисля, че ще го завариш ”, почтено й споделила дамата. Майката хванала първия аероплан. Как се е чувствала в оня миг, единствено майките знаят. “Едва след това разбрах, че децата желали да тестват колата, била “чипосана ”, с цел да подвига за малко време висока скорост. Времето е било неприятно, дъжд, преминаващ към заскрежаване. Карали са бързо. И удар! Късмет е, че тъкмо тогава по булеварда е минавала кола за спешна помощ, била на повикване в женския затвор. Преди колата за спешна помощ пък пътувало друго момче с колата си. Спряло. Отворило вратата, извадило Венци. Бил е в схващане. Само повтарял, че доста го боли ”, споделя Роси. Травмите били толкоз доста и толкоз съществени, че никой не смеел да прави прогнози. Травма на черния дроб, далака, белия дроб, бъбреците изключили от шока, фрактури, черепно-мозъчна травма… След като извадили слезката, лекарите от реанимацията на регионалната болница го сложили в изкуствена кома. “Всеки ден седяхме по коридорите на болничното заведение с околните на Божидар и чакахме да стане някакво знамение! Всичко сме си разказали за децата, за себе си. Андрей, подобен надарен състезател, по този начин неуместно да си отиде. А Божидар, знаете ли какъв брой мъдро дете е бил!? Казаха, че се отказвал от изпита, в случай че ще му пишат по-ниска оценка от шестица, и се е явявал още веднъж. Искал е да знае, да е чудесно квалифициран!…Светла да им е паметта ”, споделя Росица. Като всеки родител, минал през големи паники, тя помни събитията дори по дни. След два месеца в реанимация, една сряда лекарите съобщили, че в петък би трябвало да ампутират крайници на Венци. Гангрена! Майката хукнала към София. Отишла в “Пирогов ”. Застанала непосредствено пред вратата на началника на “Пирогов ” проф.д-р Стоян Миланов. Отворила здравна сестра. Росица се разплакала. Така и по този начин, синът ми би трябвало да бъде избавен. “Д-р Миланов ме одобри. Само за десетина минути всичко беше решено. Дори нямах визия, че към “Пирогов ” има клиника по гнойно-септична хирургия. Завеждащият й е доктор Иван Поромански. Благодарение на тях моят наследник е жив! Какво да ви кажа? Имам усещане от работата на тези двама лекари и съм уверена, че единствено при споменаването на техните имена, българите би трябвало да стават като при националния химн! ”, просълзява се майката.
Транспортирането от Сливен до София било извънредно рисково. Лекарите не криели, че пациентът може и да не издържи! Майката настояла. Когато го докарали, “Пирогов ” бил вдигнат на крайник. “Помня, че хората в профил бяха учудени. Питаха се: А бе кой идва, че всички хвърчат!? ”, споделя Росица. Приели Венци със сепсис, с мултирезистентни бактерии. Три седмици непрекъснати грижи. Докторите в “Пирогов ” създали всичко, което могат да създадат, с наличната инсталация и медикаменти. Станало ясно: неотложно би трябвало да се търси лекуване в чужбина. Завеждащият реанимацията доктор Георгиев написал епикризата на британски език. Росица незабавно я изпратила до 15 лечебни заведения в Европа – Австрия, Франция, Испания, Англия…И отвред получили отвод, къде без много-много пояснения, къде общително, че легловата им база била заета. Какво станало? От известна фармацевтична компания в Съединени американски щати, в която работел мъжът на Росица – Марио, позвънили в централата си в Германия, оттова – в България. Българският представител отишъл при притежателя на компанията в Германия. След два дни бил обезпечен транспортен аероплан. Ура? “Ох, като видяха положението на Венци, отхвърлиха да го качат. Толкова беше зле. Аз се разплаках на глас. И тъй като зная британски, съумях да беседвам с тях, да им опиша. И по този начин ми дадоха документ, разписах се, че поемам риска на своя отговорност! ”, прибавя Роси. Приели момчето в болница в Хайделберг. Там, както се показва майката, безусловно го събрали. Най-тежки били проблемите с гангрената. Оперирали 29 часа – 7 часа интервенция, останалото време – за 2 проверки. Взели мускул от предмищницата на Венци, извадили вена от десния крайник и ги присадили на левия. Последвали още интервенции за разчистване на некротична тъкан. “Венци беше на командно дишане от 29 ноември 2014 до април 2015 година. Според здравната статистика в Германия, възможностите му за живот бяха едвам 3 %. Едва през март, месеци откакто ни одобриха там, немските лекари ни оповестиха: Вървим в вярната посока! Вашият наследник, споделиха те, е отвън всички учебници. С такива контузии! И е жив ”, бърше сълзите си Роси.
“Когато се разсъниха от комата, се усещах доста необичайно. Непознато място. Първото нещо, което ми направи мощно усещане, беше, че съм измършавял доста! А тежах 92 кг! Защото доста упражнявах, всеки ден бях във фитнеса, имах мускули! ”, споделя Венци. В болничното заведение не можел да употребява компютър, тъй като ръцете му били с увреждания на нервите от злополуката. В скайп пишела майка му от негово име. Нямал, няма и до през днешния ден, никакъв спомен за злополуката. Разбрал за нея девет месеца по-късно, посредством интернет. Първото, което попитал, било: “Аз ли карах? Имаше ли и други? ”… И майката му разказала.
Заради повредените нерви лекуването траяло в Съединени американски щати. Имало още проблеми с левия крайник, правили интервенция на коляното. Същият свръхестествен доктор в Америка, както споделя Росица, който му оправил ръцете, оправил и главата – откъм гърба на тила имал голяма декубитална рана от залежаването, докторът сложил под хубавичко кожа на скалпа три балона, с цел да порасне кожата с 12 см, да я съедини и да покрие оголеното място. Така и станало.
Венци към този момент може да се движи самичък, въпреки и с поддръжка. Но рехабилитацията продължава. Най-малко още една година, в Съединени американски щати.
След няколко месеца на очаквания Божидар издъхна в болничното заведение от несъвместимите с живота контузии. Венци оцеля. След 34 интервенции и рехабилитация в лечебни заведения на два континента. С майка си Росица бяха тези дни още веднъж в България. Поканиха съгражданите си от Сливен да участват на църковна работа в катедралния храм “Свети Димитър ”, с цел да почетат паметта на всички починали при пътни катастрофи.
Катастрофата станала на Андреевден. Росица си била в Съединени американски щати. Обадили й се по телефона. Излъгали я, че положението на детето й не е чак толкоз съществено. Направили му интервенция. Било добре, в случай че си пристигна. Приятелка, с която не се били чували повече от 15 години, се свързала с нея по скайп. “Много тежко е ударен. Не мисля, че ще го завариш ”, почтено й споделила дамата. Майката хванала първия аероплан. Как се е чувствала в оня миг, единствено майките знаят. “Едва след това разбрах, че децата желали да тестват колата, била “чипосана ”, с цел да подвига за малко време висока скорост. Времето е било неприятно, дъжд, преминаващ към заскрежаване. Карали са бързо. И удар! Късмет е, че тъкмо тогава по булеварда е минавала кола за спешна помощ, била на повикване в женския затвор. Преди колата за спешна помощ пък пътувало друго момче с колата си. Спряло. Отворило вратата, извадило Венци. Бил е в схващане. Само повтарял, че доста го боли ”, споделя Роси. Травмите били толкоз доста и толкоз съществени, че никой не смеел да прави прогнози. Травма на черния дроб, далака, белия дроб, бъбреците изключили от шока, фрактури, черепно-мозъчна травма… След като извадили слезката, лекарите от реанимацията на регионалната болница го сложили в изкуствена кома. “Всеки ден седяхме по коридорите на болничното заведение с околните на Божидар и чакахме да стане някакво знамение! Всичко сме си разказали за децата, за себе си. Андрей, подобен надарен състезател, по този начин неуместно да си отиде. А Божидар, знаете ли какъв брой мъдро дете е бил!? Казаха, че се отказвал от изпита, в случай че ще му пишат по-ниска оценка от шестица, и се е явявал още веднъж. Искал е да знае, да е чудесно квалифициран!…Светла да им е паметта ”, споделя Росица. Като всеки родител, минал през големи паники, тя помни събитията дори по дни. След два месеца в реанимация, една сряда лекарите съобщили, че в петък би трябвало да ампутират крайници на Венци. Гангрена! Майката хукнала към София. Отишла в “Пирогов ”. Застанала непосредствено пред вратата на началника на “Пирогов ” проф.д-р Стоян Миланов. Отворила здравна сестра. Росица се разплакала. Така и по този начин, синът ми би трябвало да бъде избавен. “Д-р Миланов ме одобри. Само за десетина минути всичко беше решено. Дори нямах визия, че към “Пирогов ” има клиника по гнойно-септична хирургия. Завеждащият й е доктор Иван Поромански. Благодарение на тях моят наследник е жив! Какво да ви кажа? Имам усещане от работата на тези двама лекари и съм уверена, че единствено при споменаването на техните имена, българите би трябвало да стават като при националния химн! ”, просълзява се майката.
Транспортирането от Сливен до София било извънредно рисково. Лекарите не криели, че пациентът може и да не издържи! Майката настояла. Когато го докарали, “Пирогов ” бил вдигнат на крайник. “Помня, че хората в профил бяха учудени. Питаха се: А бе кой идва, че всички хвърчат!? ”, споделя Росица. Приели Венци със сепсис, с мултирезистентни бактерии. Три седмици непрекъснати грижи. Докторите в “Пирогов ” създали всичко, което могат да създадат, с наличната инсталация и медикаменти. Станало ясно: неотложно би трябвало да се търси лекуване в чужбина. Завеждащият реанимацията доктор Георгиев написал епикризата на британски език. Росица незабавно я изпратила до 15 лечебни заведения в Европа – Австрия, Франция, Испания, Англия…И отвред получили отвод, къде без много-много пояснения, къде общително, че легловата им база била заета. Какво станало? От известна фармацевтична компания в Съединени американски щати, в която работел мъжът на Росица – Марио, позвънили в централата си в Германия, оттова – в България. Българският представител отишъл при притежателя на компанията в Германия. След два дни бил обезпечен транспортен аероплан. Ура? “Ох, като видяха положението на Венци, отхвърлиха да го качат. Толкова беше зле. Аз се разплаках на глас. И тъй като зная британски, съумях да беседвам с тях, да им опиша. И по този начин ми дадоха документ, разписах се, че поемам риска на своя отговорност! ”, прибавя Роси. Приели момчето в болница в Хайделберг. Там, както се показва майката, безусловно го събрали. Най-тежки били проблемите с гангрената. Оперирали 29 часа – 7 часа интервенция, останалото време – за 2 проверки. Взели мускул от предмищницата на Венци, извадили вена от десния крайник и ги присадили на левия. Последвали още интервенции за разчистване на некротична тъкан. “Венци беше на командно дишане от 29 ноември 2014 до април 2015 година. Според здравната статистика в Германия, възможностите му за живот бяха едвам 3 %. Едва през март, месеци откакто ни одобриха там, немските лекари ни оповестиха: Вървим в вярната посока! Вашият наследник, споделиха те, е отвън всички учебници. С такива контузии! И е жив ”, бърше сълзите си Роси.
“Когато се разсъниха от комата, се усещах доста необичайно. Непознато място. Първото нещо, което ми направи мощно усещане, беше, че съм измършавял доста! А тежах 92 кг! Защото доста упражнявах, всеки ден бях във фитнеса, имах мускули! ”, споделя Венци. В болничното заведение не можел да употребява компютър, тъй като ръцете му били с увреждания на нервите от злополуката. В скайп пишела майка му от негово име. Нямал, няма и до през днешния ден, никакъв спомен за злополуката. Разбрал за нея девет месеца по-късно, посредством интернет. Първото, което попитал, било: “Аз ли карах? Имаше ли и други? ”… И майката му разказала.
Заради повредените нерви лекуването траяло в Съединени американски щати. Имало още проблеми с левия крайник, правили интервенция на коляното. Същият свръхестествен доктор в Америка, както споделя Росица, който му оправил ръцете, оправил и главата – откъм гърба на тила имал голяма декубитална рана от залежаването, докторът сложил под хубавичко кожа на скалпа три балона, с цел да порасне кожата с 12 см, да я съедини и да покрие оголеното място. Така и станало.
Венци към този момент може да се движи самичък, въпреки и с поддръжка. Но рехабилитацията продължава. Най-малко още една година, в Съединени американски щати.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ