През месеца на българската просвета и култура е време да

През месеца на българската култура и просвета е време да отдадем заслужени възторженостти на няколко забележителни персони, обогатили както персоналната ни библиотека, по този начин и до известна степен мирогледа ни за света.

Всички обичаме Стивън Кинг, Дан Браун и Джоан Роулинг, само че да не забравяме, че в България също можем да се гордеем с брилянтни виртуози на перото, които са ни популяризирали по света с творчеството и гения си. А ние можем единствено да им благодарим, че ни карат да се гордеем да се назоваваме българи.

1. Валери Петров

Израснал в семейство на учителка по френски и посланик, дипломат в Съединени американски щати, Валери Петров трансформира любовта си към езиците в свое название. На него изискуем преводите на комедии и нещастия на Шекспир, както и „ Фауст “ на Гьоте.

Творчеството му – от детски приказки до поеми за несбъднатата обич, се свързва с предишния век, само че текстовете му и до през днешния ден могат да се конкурират със актуалните създатели.

Носител на медал „ Стара планина “ I степен, с номинация за Нобелова премия и кръстник на премията „ Бисерче вълшебно “, Валери Петров вечно остава една от най-големите ни литературни гордости.

2. Антон Дончев

Авторът на „ Време разделно “ е роден в Бургас в семейство на пощенски чиновници. Заради непрекъснатото преместване от град в град, писателят, към този момент като възрастен, споделя, че действително няма място, което да дефинира като собствен роден дом. Завършва Право в Софийския университет и за няколко месеца работи в Окръжния съд. „ Време разделно “ написа през 1963 година.

Години наред работи в киното и малкия екран, взе участие в основаването на интернационалните кино продукции на българска тема и си е сътрудничил с Карло Понти, Дино де Лаурентис, Paramount, ICM, Columbia и Sony Pictures.

Книгите му са преведени на повече от 30 езика. Има клюки, че е предлаган за Нобелова премия 3 пъти, само че поради кавги към творчеството му номинациите са били оттегляни.

3. Виктор Пасков

Снимка: Десислава Веселинова/ списък на „ Труд “

Най-известният български публицист на Запад. Авторът на „ Аутопсия на една обич “ е роден в София, само че приключва консерваторията в Лайпциг. През целия си живот сполучливо съчетава музиката и литературата. Изключително подложен на критика поради нетрадиционния си жанр на писане и поради публичното си мнение, което рядко премълчаваше. Втората му книга „ Балада за Георг Хених “ печели премия за задгранична литература на Салона на книгата във Франция и е преведена на всички европейски езици.

Живял е в Германия, където е назначаван 2 пъти за шеф на Българския културен институт. Във Франция и Швейцария, където през последните си години заема и поста консултант по културните въпроси в българското посолство. След гибелта му вестник „ Times “ разгласява публикация, в която споделя за живота на Пасков и го дефинира като „ българин с доста гении и жив характер “.

4. Георги Господинов

Роден в Ямбол, приключил Софийския университет, през днешния ден Георги Господинов е един от най-известните български писатели, литературовед в Института за литература при Българска академия на науките и учител в Нов български университет. Първият му разказ „ Естествен разказ “ е най-превежданата книга след 1989 година. Публикуван е на 21 езика, измежду които британски, френски, немски и италиански. „ New Yorker “ дефинира романа като „ анархичен, пробен дебют “.

Сборникът му с разкази „ И други истории “ е номиниран за интернационалната премия „ Франк О’Конър “. През 2005 година получава премията „ Аполон Токсофоро “ за извънреден принос в развиването на българската просвета и представянето ѝ зад граница. През 2013 година романът му „ Физика на тъгата “ получава премията „ Български разказ на годината “ и в това време е номиниран за 4 интернационалните награди.

5. Атанас Славов

Роден е в Сливен, приключил Английска лингвистика в Софийския университет, Ал Сантана (по прякор) прекарва първите си 45 години преподавайки. През 1975 година по отношение на план към Българска академия на науките по отношение на изкуствознанието, Славов отпътува за Америка. Там работи в Центъра „ Удроу Уилсън “ във Вашингтон и в Центъра за езикови научни проучвания в Мериленд.

Десет години е редактор, сценарист и диктор в „ Гласът на Америка “. Автор е на стихове, научнофантастична прозаичност, записки и сюжети за разнообразни филми. Световноизвестни писатели като Греъм Грийн и Кърт Вонегът се изричат ласкаво за родния публицист. След гибелта му, през 2011 година, Нов български университет стартира да празнува имения му ден – 18 януари, като Атанаславовден.

6. Христо Бойчев

Родното му място е дребното китно селце Орловец, приключва Института по машиностроене, само че най-после избира пътя на изкуството. Приет е компетентност Театрознание във ВИТИЗ през 1985 година, като в годината на завършването си печели премията „ Драматург на годината “.

Автор е на пиеси, поставяни в над 40 страни на 3 континента, включително Канада, Англия, Испания, Република Южна Африка, Испания, Съединени американски щати и Китай.

Само пиесата му „ Полковникът птица “ е поставяна в 27 страни, а това го прави най-популярният драматург в чужбина, успявайки да остави на второ място даже и Станислав Стратиев.

7. Стефан Цанев

Роден е в Русе, приключил Журналистика в Софийския университет, а по-късно и Драматургия в Московския киноинститут. През 1968 година смъкват от щемпел стихосбирката му „ Парапети “ и до 1976 година е неразрешено е да се печатат негови стихове. През 1984 година Тодор Живков персонално не разрешава спектакъла му „ Любовни булеварди “, като по-късно Цанев е уволнен от спектакъл „ София “.

Това обаче не пречи на създателя да опише цялата българска история по живописен и занимателен метод в 4 тома, за което го удостояват с медал „ Стара планина “ за повсеместен принос към българската просвета.

Пиесите му „ Другата гибел на Жанна д`Арк “ и „ Последната нощ на Сократ “ са играни в целия свят, а книгите му са превеждани както на всички европейски езици, по този начин и на китайски, монголски, арабски и иврит.

8. Радой Ралин

Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов, роден в Сливен и приключил Право в Софийския университет. Ралин остава и до през днешния ден най-видният критик на тоталитаризма по времето на Тодор Живков и най-изявеният епиграмист в българската лирика. До сетния си мирис остава покровител на свободата, демокрацията и справедливостта.

Текстовете му са превеждани на над 30 езика, а след гибелта му вестник „ Times “ отделя цяла страница в негова чест, разказвайки в детайли житейския му път и отдавайки му последна респект. Днес против някогашния хотел „ Плиска “ в София, на негово име е кръстен площад, на който е сложена и бронзова фигура на Радой Ралин, дело на скулптора Георги Чапкънов, негов непосредствен другар. На него е наречен и върхът Радой Ралин на остров Ливингстън в Антарктика.

9. Анжел Вагенщайн

Пловдивчанин по рождение, през 1944 година Вагенщайн е наказан на гибел поради присъединяване си в антифашистка бойна група и бягството си от „ еврейския трудов лагер “ в Македония. Благодарение на промяната на режима, присъдата му отпада, а ние получаваме един от най-забележителните ни сценаристи на предишния век.

Филмът по негов сюжет „ Звезди “ от 1959 година получава Специалната премия на журито на кинофестивала в Кан. Има основани над 50 сюжета за документални, игрални и анимационни филми. И до момента в който в предишния век за българското общество е бил по-известен като сценарист, то през 1990 година Анжел Вагенщайн се отдава на писателска активност. Романите му „ Сбогом, Шанхай “, „ Далеч от Толедо “ и „ Петокнижие Исаково “ са известни в Западна Европа и Съединени американски щати.

10. Милена Иванова

Снимка: персонален списък

Или Миранда Ибанес, както я познава българският четец. Родена е в София и приключила Немска лингвистика, след няколко години преводачески труд, през 1990 година Милена взима решението да замине за половин година в Мадрид, единствено с цел да научи езика. Вече 30 години е гражданка на Испания, а любовта ѝ към писането идва от желанието да смъкна към този момент някогашния си брачен партньор – англичанин, който имал уязвимост към еротичните книги.

Днес книгите, който написа на испански, се превеждат на повече от 10 езика, а в Испания те са бестселъри. Когато българските издатели се свързали с нея, тя показала желанието да бъде издадена с псевдонима Миранда Ибанес, тъй като не е желала възрастните ѝ родители да четат половите ѝ прекарвания.

През 2013 година написа книгата „ Без захар “, която се продава в хартиен вид само в България, а за задграничните ѝ читатели, Милена продава правата на Amazon, след което книгата ѝ в продължение на месеци е бестселър, въпреки и единствено в цифров вид.