Първи по рода си фестивал Жените пишат“ - посланията на жените писатели в Турция
През март в турския мегаполис Истанбул се организираха поредност събития, въодушевени от Международния ден на дамата 8 март. Едно от тях бе филмовият фестивал „ Филм Мор “ (мор на турски значи виолетово, това е цветът на феминисткото придвижване в страната). Приключи и първият по рода си фестивал „ Жените пишат “, който събра писателки, преподавателки и литературни критици дами, които дискутираха наличието на дамите в литературата и не крие ли заплаха за усилване на стандартите слагането на фокуса върху дамите в литературата. Съорганизатори са Генералното консулство на Швеция, университетът за изящни изкуства „ Мимар Синан “ и неговият Център за женски проучвания и практики, както и фондация „ Женска библиотека и информативен център. “
" Вярвам, че с дребните промени, да се свързваш с нови хора, лека-полека можеш да промениш нещата. Писаното слово има голям капацитет. Няма да променим света след фестивала, само че прибавяме мисли, хрумвания, които " инжектираме " в по-младата, както и в по-възрастната публика " - по този начин вижда задачата на форума Сузи Ершахин, културeн аташе на Швеция в Истанбул.
Известната турска писателка Ойя Байдар, която има преведени на български език четири романа, се включи в заключителните полемики.
" Навсякъде по света, като се изключи няколко северни страни, във всяка сфера, дамите стоят доста по-ниско от мъжете. В последно време женското придвижване се ускорява по целия свят и има дами, които се борят. И тук жените-литераторки са под мъжка доминация. И в исторически проект е било по този начин. Знаете, че във Франция една жена написа под псевдонима Жорж Санд, защото като жена не би била оповестена. И в Турция има такива образци. Първата турска романистка от края на 19-и век Фатма Алийе също не е писала под личното си име. Има обаче и смяна. Нараства броят на жените-писателки, само че във връзка с вниманието, което те притеглят в това мъжко общество, дамите не заемат равно място с мъжете ", споделя Ойя Байдар пред " Хоризонт ".
Запитана кое е най-голямото предизвикателство да бъдеш публицист в Турция, тъй като доста постоянно аудиторията по света се интересува от писатели от страни с политически спорове, в случай че те пишат само за тях, Ойя Байдар споделя:
" Трудно е да не споменаваш проблемите, които в този момент Турция претърпява. Проблемите в нашия район постоянно са намирали отражение в литературата, няма значение дали тя е дело на мъже или дами. Особено писателите като мен, които идват от политическите придвижвания - тези тематики ни засягат изключително мощно и е невероятно да ги пренебрегнем. Но в случай че пишем единствено по тези тематики, може да стане дидактично, назидателно, историческа, документална прозаичност, а ние като писатели би трябвало да описваме човешки истории. Но тези истории се развиват на фона на политическите събития. Смятам, че в Турция основното течение в литературата върви почти в тази линия. "
Имат ли обществена видимост жените-писателки - Мариан Карагьозов обобщава посланията на литературния маратон в звуковия файл.
" Вярвам, че с дребните промени, да се свързваш с нови хора, лека-полека можеш да промениш нещата. Писаното слово има голям капацитет. Няма да променим света след фестивала, само че прибавяме мисли, хрумвания, които " инжектираме " в по-младата, както и в по-възрастната публика " - по този начин вижда задачата на форума Сузи Ершахин, културeн аташе на Швеция в Истанбул.
Известната турска писателка Ойя Байдар, която има преведени на български език четири романа, се включи в заключителните полемики.
" Навсякъде по света, като се изключи няколко северни страни, във всяка сфера, дамите стоят доста по-ниско от мъжете. В последно време женското придвижване се ускорява по целия свят и има дами, които се борят. И тук жените-литераторки са под мъжка доминация. И в исторически проект е било по този начин. Знаете, че във Франция една жена написа под псевдонима Жорж Санд, защото като жена не би била оповестена. И в Турция има такива образци. Първата турска романистка от края на 19-и век Фатма Алийе също не е писала под личното си име. Има обаче и смяна. Нараства броят на жените-писателки, само че във връзка с вниманието, което те притеглят в това мъжко общество, дамите не заемат равно място с мъжете ", споделя Ойя Байдар пред " Хоризонт ".
Запитана кое е най-голямото предизвикателство да бъдеш публицист в Турция, тъй като доста постоянно аудиторията по света се интересува от писатели от страни с политически спорове, в случай че те пишат само за тях, Ойя Байдар споделя:
" Трудно е да не споменаваш проблемите, които в този момент Турция претърпява. Проблемите в нашия район постоянно са намирали отражение в литературата, няма значение дали тя е дело на мъже или дами. Особено писателите като мен, които идват от политическите придвижвания - тези тематики ни засягат изключително мощно и е невероятно да ги пренебрегнем. Но в случай че пишем единствено по тези тематики, може да стане дидактично, назидателно, историческа, документална прозаичност, а ние като писатели би трябвало да описваме човешки истории. Но тези истории се развиват на фона на политическите събития. Смятам, че в Турция основното течение в литературата върви почти в тази линия. "
Имат ли обществена видимост жените-писателки - Мариан Карагьозов обобщава посланията на литературния маратон в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ