Референдумът за президентската република като оръжие за масово поразяване
През миналата седмица една позабравена концепция още веднъж изплува на дневен ред. От „ ИТН “ оповестиха, че стартират подписка за народен референдум, който би трябвало да докара до привикване на Велико Народно заседание и да промени формата на държавно ръководство – от парламентарна на президентска република. Идеята идва на фона на продължаващата парламентарна и политическа рецесия, която при започване на април 2023 година ще докара до пети избори за Народно заседание в границите на миналите две години, неспособност да се сформира постоянно и устойчиво държавно управление и отвод на политическите партии да реализират съвместен консенсус за ръководство на страната. Въпросът е по този начин дефиниран, че да при покриване на условията за годност на референдума, настоящото нормално Народно заседание да се задейства една особена конституционна процедура, която да докара до избори за Велико Народно заседание и до смяна на формата на държавно ръководство. Тази концепция обаче е не по-малко рискова от продължаващата политическа рецесия и може въобще да не докара до нейното разрешаване. Нещо повече, тя би могла даже да я задълбочи.
Предварително са нужни някои конституционни разяснения. Сам по себе си един референдум не може да докара до смяна на формата на държавно ръководство (понятие, чието значение е предмет на настрана решение на Конституционния съд – Решение № от 2003 г.). Това става единствено и само посредством привикване на Велико Народно заседание, което съгласно наредбата на член 158, алинея 3 от Конституцията взема решение въпросите за смяната във формата на държавно устройство и държавно ръководство. Цялата процедура стартира с съответна самодейност, която е поверена на президента или на минимум една втора от народните представители. В настоящото нормално Народно заседание се внася план със съответните промени на настоящата Конституцията или план на напълно нов главен закон, който се преглежда от функциониращото към оня миг нормално Народно заседание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му.
Решението за производство на избори за Велико Народно заседание се взема от елементарното Народно заседание с болшинство от две трети от всички народни представители, а самите избори за Велико народно събрание се насрочват от страна на президента в тримесечен период от решението на Народно събрание. С изборите за Велико народно събрание пълномощията на настоящия парламент се приключват. Тук е редно да се означи, че Великото Народно заседание в границите на своя мандат взема решение единствено тези въпроси от Конституцията, за които е определено – в случай че би трябвало да промени формата на държавно устройство, би трябвало да се ограничи единствено в нея, в случай че би трябвало да промени формата на държавно ръководство, би трябвало да се ограничи единствено във въпросите, които я дефинират, в случай че би трябвало да одобри напълно нова Конституция, ще има цялостен мандат да го направи. Великото Народно заседание обаче не е обвързано с мандат да приема едни или други авансово направени претенции за промени, без значение дали са били направени посредством референдум или в границите на иницииралото Велико народно събрание нормално Народно заседание. Казано по различен метод едно Велико Народно заседание, свикано да промени формата на държавно ръководство, може да не промени Конституцията в посока президентска република, а може да резервира парламентарната република или даже да възвърне монархията. Няма юридически механизъм, който да обвърже неговата воля с евентуалните резултати от един референдум, даже и той да се е произнесъл в посока президентска република. Великото Народно заседание съставлява учредителна власт и като такава то може да прекроява главния закон в региона, за която е определено да се произнесе, както откри за добре.
Това единствено по себе си отваря една доста необятна врата, чийто излаз ще зависи единствено и само от волята на народните представители във Великото Народно заседание. Неговият мандат поради характера му на учредителна власт е извънредно необятен. И иницииралите процедурата по неговото привикване въобще не могат да бъдат сигурни, че търсеният от тях резултат ще бъде реализиран. Защото крайното решение на Велико народно събрание може да се окаже неговата безспорна диаметралност. В този смисъл един референдум за привикване на Велико Народно заседание, което да промени формата на държавно ръководство, може да се окаже оръжие за политическо всеобщо поразяване – то въобще може и да не възвърне стабилността и реда на политическата система, а да я изпрати в още по-дълбоки политически и конституционни рецесии.
Ако бих могъл да изтъквам имитация от един филм, опитът да се реши политическата рецесия посредством привикване на Велико Народно заседание, което да промени формата на държавно ръководство в посока президентска република, е като да се лови муха с гранатомет. Липсата на политически разговор сред обособените партии за сформиране на постоянно ръководство не е първокласен индикатор, който да дефинира цената на парламентарната република като форма на ръководство. Това е проблем на политическата система, а не на конституционния строй. И той се позволява с осъзнаването на цялостните последствия от политическата рецесия от страна на партийното водачество и намиране на път един към различен за разрешаване на обстановката. Решението на минава посредством смяната във формата на държавно ръководство. Разбира се, парламентарната република не е съвършена и, както всяка една друга форма на ръководство, има своите дефицити – незадоволително мощен парламентарен надзор, опцията за по-добър баланс сред управляващите властите, повече контролни механизми върху активността на служебното държавно управление, самостоятелна конституционна тъжба и така нататък Всички тези въпроси обаче могат да се решат в границите на елементарен спор след оня миг, в който се сформира постоянно държавно управление, което да изведе страната от рецесията.
Нещо повече, това би могло и да бъде част от антикризисното управническо решение – засягането на тези съществени структурни въпроси, които са се проличали като дефицити на парламентарното ръководство през миналите две години, с цел да може системата да се усъвършенства в своето бъдещо действие. Подобен метод е мощно присъщ за всички открити демокрации, които в границите на надграждането на съществуващия модел и неговото възстановяване получават по-добра и ефикасна форма на ръководство. Нещо, което е цялостната диаметралност на желанието за разрушение на всичко построено посредством свикването на Велико Народно заседание с неразбираем мандат. И нещо, от което бихме могли да се поучим и да черпим опит, с цел да създадем по-добър парламентарен модел, който да попречва възникването на тежки политически рецесии, способни съществено да затруднят действието на съществени и водещи системи на страната.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Предварително са нужни някои конституционни разяснения. Сам по себе си един референдум не може да докара до смяна на формата на държавно ръководство (понятие, чието значение е предмет на настрана решение на Конституционния съд – Решение № от 2003 г.). Това става единствено и само посредством привикване на Велико Народно заседание, което съгласно наредбата на член 158, алинея 3 от Конституцията взема решение въпросите за смяната във формата на държавно устройство и държавно ръководство. Цялата процедура стартира с съответна самодейност, която е поверена на президента или на минимум една втора от народните представители. В настоящото нормално Народно заседание се внася план със съответните промени на настоящата Конституцията или план на напълно нов главен закон, който се преглежда от функциониращото към оня миг нормално Народно заседание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му.
Решението за производство на избори за Велико Народно заседание се взема от елементарното Народно заседание с болшинство от две трети от всички народни представители, а самите избори за Велико народно събрание се насрочват от страна на президента в тримесечен период от решението на Народно събрание. С изборите за Велико народно събрание пълномощията на настоящия парламент се приключват. Тук е редно да се означи, че Великото Народно заседание в границите на своя мандат взема решение единствено тези въпроси от Конституцията, за които е определено – в случай че би трябвало да промени формата на държавно устройство, би трябвало да се ограничи единствено в нея, в случай че би трябвало да промени формата на държавно ръководство, би трябвало да се ограничи единствено във въпросите, които я дефинират, в случай че би трябвало да одобри напълно нова Конституция, ще има цялостен мандат да го направи. Великото Народно заседание обаче не е обвързано с мандат да приема едни или други авансово направени претенции за промени, без значение дали са били направени посредством референдум или в границите на иницииралото Велико народно събрание нормално Народно заседание. Казано по различен метод едно Велико Народно заседание, свикано да промени формата на държавно ръководство, може да не промени Конституцията в посока президентска република, а може да резервира парламентарната република или даже да възвърне монархията. Няма юридически механизъм, който да обвърже неговата воля с евентуалните резултати от един референдум, даже и той да се е произнесъл в посока президентска република. Великото Народно заседание съставлява учредителна власт и като такава то може да прекроява главния закон в региона, за която е определено да се произнесе, както откри за добре.
Това единствено по себе си отваря една доста необятна врата, чийто излаз ще зависи единствено и само от волята на народните представители във Великото Народно заседание. Неговият мандат поради характера му на учредителна власт е извънредно необятен. И иницииралите процедурата по неговото привикване въобще не могат да бъдат сигурни, че търсеният от тях резултат ще бъде реализиран. Защото крайното решение на Велико народно събрание може да се окаже неговата безспорна диаметралност. В този смисъл един референдум за привикване на Велико Народно заседание, което да промени формата на държавно ръководство, може да се окаже оръжие за политическо всеобщо поразяване – то въобще може и да не възвърне стабилността и реда на политическата система, а да я изпрати в още по-дълбоки политически и конституционни рецесии.
Ако бих могъл да изтъквам имитация от един филм, опитът да се реши политическата рецесия посредством привикване на Велико Народно заседание, което да промени формата на държавно ръководство в посока президентска република, е като да се лови муха с гранатомет. Липсата на политически разговор сред обособените партии за сформиране на постоянно ръководство не е първокласен индикатор, който да дефинира цената на парламентарната република като форма на ръководство. Това е проблем на политическата система, а не на конституционния строй. И той се позволява с осъзнаването на цялостните последствия от политическата рецесия от страна на партийното водачество и намиране на път един към различен за разрешаване на обстановката. Решението на минава посредством смяната във формата на държавно ръководство. Разбира се, парламентарната република не е съвършена и, както всяка една друга форма на ръководство, има своите дефицити – незадоволително мощен парламентарен надзор, опцията за по-добър баланс сред управляващите властите, повече контролни механизми върху активността на служебното държавно управление, самостоятелна конституционна тъжба и така нататък Всички тези въпроси обаче могат да се решат в границите на елементарен спор след оня миг, в който се сформира постоянно държавно управление, което да изведе страната от рецесията.
Нещо повече, това би могло и да бъде част от антикризисното управническо решение – засягането на тези съществени структурни въпроси, които са се проличали като дефицити на парламентарното ръководство през миналите две години, с цел да може системата да се усъвършенства в своето бъдещо действие. Подобен метод е мощно присъщ за всички открити демокрации, които в границите на надграждането на съществуващия модел и неговото възстановяване получават по-добра и ефикасна форма на ръководство. Нещо, което е цялостната диаметралност на желанието за разрушение на всичко построено посредством свикването на Велико Народно заседание с неразбираем мандат. И нещо, от което бихме могли да се поучим и да черпим опит, с цел да създадем по-добър парламентарен модел, който да попречва възникването на тежки политически рецесии, способни съществено да затруднят действието на съществени и водещи системи на страната.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ