Байдън все още губи. Кампанията му трябва да спре да се държи така, сякаш не е.
През февруари имаше вълна от полемики по отношение на това дали напредването на възрастта на Джо Байдън и привидната уязвимост в мача с Доналд Тръмп значат че би трябвало да се отдръпне. Написах колона по тази тематика, само че по-забележителните (т.е. неконсервативни) гласове, които твърдяха, че Байдън би трябвало да обмисли отдръпване от конкуренцията, включваха експерта по социологическите изследвания Нейт Силвър и моя сътрудник Езра Клайн. Докладът на специфичния прокурор Робърт Хър, който показва проблеми с паметта на президента, също беше част от полемиката — или, в случай че предпочитате термините, желани от съдружниците на президента, част от ненужното откачане.
„ Барабанният темп на Байдън да се отдръпна единствено ще стане по-силен “ гласи едно заглавие от този интервал от Робърт Кътнър в American Prospect. Кутнер греши; барабанният темп утихна. Всичко, което беше належащо, беше Байдън да произнесе задоволително послание за положението на Съюза: След тов...
Прочетете целия текст »
