През февруари 2024 г. бе публикувана актуализирана версия на Интегрирания

През февруари 2024 година бе оповестена обновена версия на Интегрирания проект за енергетика и климат. Работата по подобряването му в идните месеци съставлява скъпа опция задачите и ограниченията в него да станат по-амбициозни. По този метод ще може да се отключи капацитета на енергийната успеваемост и да се подсигуряват по-добри условия за живот и по-комфортна и здравословна жилищна среда, включително и измежду уязвимите семейства. Част от предложенията на специалисти в региона включват установяване на съответни ограничения за енергийна успеваемост, които да са ориентирани към подкрепяне на енергийно небогати семейства. Необходимо е и да се подтикват вложенията на жителите във възобновими енергийни източници, паралелно с процеса на възобновяване на постройките.

Каква е настоящата климатична политика на Европейския съюз?

Борбата с изменението на климата е в центъра на политиката на Европейски Съюз, като Европейският зелен пакт е пътната карта за реализиране на нисковъглеродна стопанска система. С изискването, че този преход ще бъде обективен и приобщаващ за всички, Европа съобщи позицията си да стане първият климатично безпристрастен континент до 2050 година За тази цел, през 2021 година бе показан пакетът “Подготвени за цел 55 “, който е набор от законодателни оферти и промени на съществуващото законодателство на Европейски Съюз, позволяващи на Съюза да понижи своите чисти излъчвания на парникови газове и да реализира климатична индиферентност.

В допълнение, през май 2022 година Европейската комисия показа проекта REPowerEU. Той се основава на осъществяването на предложенията от пакета „ Подготвени за цел 55 “, които са в поддръжка на амбициозната цел на Европейски Съюз за реализиране на понижаване с минимум 55% на чистите излъчвания на парникови газове до 2030 година и на климатична индиферентност до 2050 година в сходство с Европейския зелен пакт. Механизмът за възобновяване и резистентност , който беше основан след рецесията с COVID-19 като краткотраен инструмент за намаляване на икономическото и общественото влияние на пандемията, е главният инструмент за финансиране на проекта REPowerEU.

Какви дейности подхващат страните членки на Европейски Съюз?

Заложените цели на общоевропейско равнище могат да се реализират единствено посредством дейните дейности на страните членки на Европейски Съюз. Затова през 2019 година се вкарват национални интегрирани проекти в региона на енергетиката и климата (ИНПЕК), които дефинират дълготрайните цели и ограничения на страните членки в 5 измерения: Енергийна успеваемост, Енергиен пазар, Енергийна сигурност, Декарбонизация и Иновации и конкурентоспособност.

България е задължена да показа обновена версия на ИНПЕК до 30 юни 2024 година, която да отрази бележките и мненията на Комисията от октомври 2020 година, както и по-високите цели, сложени с Европейската зелена договорка, Европейския закон за климата, Пакета „ Готови за 55 “, Плана RЕPowerEU и Плановете за възобновяване и резистентност. Версията на Плана, оповестена на уеб страницата на Европейската комисия през февруари 2024 година, дефинира амбициозните цели и ограничения, свързани с:

• процеса за промяна на националния енергиен микс;
• декарбонизация с стабилно и задоволително понижаване на излъчванията в енергийния бранш посредством нови нисковъглеродни технологии и равномерен преход към източници с ниски въглеродни емисии;
• приемане на национална цел за климатична индиферентност до 2050 година

Какви са политиките за семейства в състояние на енергийна беднотия?

Намаляването на равнището на енергийна беднотия е една от основните стъпки за реализиране на сполучлив и обективен енергиен преход в България. За тази цел през ноември 2023 година бе признат Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който за първи път задава национални избрания за “домакинство в състояние на енергийна беднотия ” и “уязвим клиент за доставяне с електрическа ене ргия ” . Законът залага и правенето на Дългосрочна стратегия за понижаване на енергийната беднотия с повсеместен пакет от ограничения за реализиране на цел до 2050 година

Според дефиницията, “домакинство в състояние на енергийна беднотия ” е домакинство, което при настоящите цени на енергийните носители е с наличен средномесечен приход на член от семейството за миналата година, по-малък или еднакъв на формалната линия на беднотия, откакто е понижен с разхода му за избраното по отношение на енергийните характерности на жилището типово ползване на сила, и което заради това няма достъп до съществени енергийни услуги за съответно отопление, изстудяване, осветяване и обезпечаване на сила за домакинските уреди. По оценки на специалисти, близо 40% от семействата в България попадат в обсега при по този начин заложеното определение.

През декември 2023 година е призната и Наредба за критериите, изискванията и реда за установяване на статут на семейства в състояние на енергийна беднотия и на статут на уязвими клиенти за доставяне с електрическа сила. Съгласно наредбите ѝ, оценката на упования брой семейства в състояние на енергийна беднотия се прави от Агенцията за стабилно енергийно развиване. Създаването и поддържането на осведомителна система за семействата в състояние на енергийна беднотия и за уязвимите клиенти за доставяне с електрическа сила следва да се реализират от национална виновна институция, избрана за създаването на Националния обществен климатичен проект с акт на Министерския съвет.

Как ограниченията в ИНПЕК засягат българските семейства в състояние на енергийна беднотия?

Към сегашния миг, в България се ползва мярка за подкрепяне на най-уязвимите лица и фамилии, отговарящи на избраните критерии за приходи и имуществено положение, като през отоплителния сезон на тези лица и фамилии се дава целева помощ за отопление от системата за обществено подкрепяне. Помощта за отоплителния сезон 2023/2024 година е в размер на 109,39 лева месечно или 546,95 лева за целия отоплителен интервал от ноември до март.

Освен тази мярка, ИНПЕК не планува съответни цели за понижаване на енергийната беднотия , като към момента не е ясно избран брой на засегнатите. От значително значение е да бъдат открити подобаващи ограничения и целеви принадлежности, които да адресират потребностите на най-уязвимите семейства, в това число посредством Декарбонизационния фонд и Социалния климатичен фонд.

За първи път се показва предложение за основаване на Обсерватория за енергийна беднотия , само че без съответни периоди и написани действия. Без отговор остава и въпросът коя ще бъде национално виновна институция, избрана за създаване на Национален обществен климатичен проект.

Какво планува обновеният План във връзка с енергийната успеваемост?

Прегледът на ограниченията, заложени в измерението “Енергийна успеваемост ” от 2020 година насам демонстрира, че осъществяването им буксува. Една от главните ограничения в е основаването на Национален декарбонизационен фонд, посредством който да се вкара механизъм за финансиране на енергийна успеваемост в сградния фонд. Все още липсват изясненост и систематизиране на средствата за Фонда, като по този начин се основава причина за занемаряване на основни, само че комплицирани за ръководство браншове като жилищните здания. 

Според оценката на организации от сектора, плануваните средства не са задоволителни за реализиране на заложените цели в Дългосрочната национална тактика за възобновяване на сградния фонд до 2050 година

Допълнително не са взети поради настоящите промени в Директивата за енергийните характерности на здания на европейско равнище. Освен това от Плана отсъства методология за провеждането на националната политика за новите здания с близо до нулево ползване на сила. Задължителното условие за нулеви излъчвания в новите здания на обществени органи от 2027 година също не е упоменато. 

Препоръчително е да се проучват всички политики и ограничения, с оценка на евентуалния им резултат при моделиране на крайното енергопотребление и правене на прогноза до 2030 година Необходима е преоценка на политиката за ново строителство в жилищния бранш, като се насърчи потреблението на данни от Националния статистически институт и обследванията за енергийна успеваемост.

Как Планът може да усъвършенства енергийния комфорт в българските семейства?

Предвид главните пропуски в настоящата версия на Плана, работата по актуализацията му в идните месеци съставлява скъпа опция задачите и ограниченията в него да станат по-амбициозни, като се вземе поради позицията на заинтригуваните страни.

Следните рекомендации са предоставени в границите на експертни кръгли маси и оповестени писмени мнения. 

Предложенията са ориентирани към повишение на енергийната успеваемост и понижаване на енергийната беднотия в българските семейства, като въвеждането им би могло да спомогне за постигането на по-комфортна и здравословна жилищна среда. 

1. Формулиране на политики и ограничения, ориентирани към понижаване на енергийната беднотия до 2030 и 2050 година посредством оценка на настоящето състояние на засегнатите семейства, слагане на съответна цел и установяване на знаци за оценка.
2. Извършване на разбор на обществените опасности и благоприятни условия, в това число въздействията върху заетостта и уменията, свързани с климатичния и енергийния преход.
3. Определяне на съответни ограничения за енергийна успеваемост, ориентирани към подкрепяне на енергийно небогати семейства.
4. Приложение на правилото „ енергийната успеваемост преди всичко “ и залагане на по-високи темпове на енергийно възобновяване на жилищните здания.
5. Конкретизация на финансовите запаси за подкрепяне на политиките за енергийна успеваемост, с цел да се подтикват частните вложения на семействата и да се облекчи сегашната взаимозависимост от напълно грантово държавно финансиране.
6. Въвеждане на стандарти за дълбочинно възобновяване, които да подсигуряват избран висок % енергийни спестявания, планувани в обновената Директива за енергийните характерности на постройките, която следва да бъде призната през 2024 година
7. Разработване на ограничения за успеваемост и оптимизация на процесите като административни услуги на едно гише.
8. Въвеждане на правила за интелигентни здания посредством създаване на системи за наблюдаване на постройките, които могат да оказват помощ за понижаване на потреблението на сила и усъвършенстване на системите за отопление, изстудяване, осветяване и вентилация. 
9. Уточняване на опциите за компенсиране на битовите клиенти за разноските за закупуване на електрическа сила в границите на регулаторния развой за либерализация на електроенергийния пазар, с ясно избрани източници на финансиране.
10. Улесняване на достъпа до технологии за възобновима сила за жителите за реализиране на съвсем нулево ползване на сила в жилищните здания посредством тласъци за семействата да влагат във ВЕИ паралелно с процеса на възобновяване на постройките.