През десетилетията и вековете, интелигентността е била притежание на хората,

През десетилетията и вековете, интелигентността е била владеене на хората, положителни в науката, на тези, които орис старателно и са ползотворни в университетските среди. С напредването на технологията и науката, човешката логика на психиката е направила нови пътища за изследвания и открития. Неотдавна беше спукан мехура, съгласно който интелигентността е нещо, свързващо се единствено с науката и бяха показани нови категории на знанието. Тези, за които се приказва най-вече са прочувствената просветеност и състраданието.

В тази публикация обръщаме внимание на някои открития и обстоятелства, които ни дават храна за размисъл във връзка с интелигентността. Хората се смятат за най-интелигентните Божии създания и науката ни е карала да си го мислим. Реалността в действителност е друга и много усукана по въпроса. Пол Уотсън и от Сий Шепърд разказва мислите си в есе по въпроса. В неговото изследване той потвърждава, че хората не са най-интелигентните, като съпоставя мозъците на човек и делфин.

1. Интелигентността е релативно разбиране
За хората в нашата епоха, интелигентността се дефинира съгласно университетските качества, потреблението на технологията и коефициента на просветеност, като всички те могат да се измерят по избрана канара. Важно е да споменем, че интелигентността има разнообразни дефиниции и нито една не превъзхожда друга. Например, прочувствената просветеност и способността да живеем, съгласно околната среда стартират да се ценят доста повече. Според Хауърд Гарднър съществуват 9 вида просветеност, само че нито един от тях не е по-голям от другите.

2. Избледняващата идея за обществената еволюция (Дарвинизъм)
Тази концепция датира от втората половина на 19-ти век и включва всички данни, теории и опити, които демонстрират, че хората не са по-висши създания от животните и растенията. Животните имат доста по-големи мозъци и съществуват на земята доста преди нас. Те също са подчинени на всички закони на оцеляването, на които и ние, както разказва Чарлс Дарвин. Хората имат вяра в това, че „ най-хубавите оцеляват “. Пол изяснява по какъв начин на тази доктрина не се обръща задоволително внимание целеустремено и хората се заливат с тонове погрешна информация по въпроса.

3. Интелигентността не постоянно може да се мери
Хората се гордеят с изобретяването на най-различни джаджи и кодове и назовават това просветеност. Те създават изследвания, технология и прочие и назовават това просветеност. Но интелигентността може да бъде лингвистична, може да бъде вътрешен глас или какъв брой добре се оправя човек с живота. Заради това не би трябвало да слагаме интелигентността в рамка и да я измерваме с някакви ограничаващи я скали.