През десети век една от най-забележителните жени на Средновековието –

През десети век една от най-забележителните дами на Средновековието – Теофано от Византия – направлява съдбините на Германската империя. И съумява да впечатли целия свят.

Бюст на Теофано на кметската кула в Кьолн

Гробът на Теофано – немската императрица, произхождаща от Константинопол, се намира в центъра на Кьолн – в църквата Свети Пантелеймон, както тя самата поискала. Не всички го знаят, а там лежи дамата, която в края на десети век играе значима роля в политиката на най-важната империя в Западна Европа – в свят, доминиран от мъже.

Теофано е родена през 960 година. Както написа за нея в хрониките – била интелигентна, красноречива и извънредно красива. Женитбата ѝ за сина на Отон Велики е обвързвана със устрема на да бъде приета от Византия и е предшествана от траяли с години договаряния. Самата сватба е била извънредно обилна – състояла се е в базиликата „ Свети Петър “ в Рим. Принцесата донесла в Рим безчет съкровища и реликви от родината си и била поразително първокласно облечена – по метод, считан в Западна Европа за грешен.

Власт и дипломация
Редакцията предлага
Императрица Теофано оставя в немските обичаи следи, които са забележими и през днешния ден – в архитектурата, в изкуството, само че и във връзка с почитта към светиите, като да вземем за пример Свети Николай и Свети Пантелеймон. Разполагала е и с задоволително власт – неотдавна след сватбата Отон Втори я оповестил за „ съимператрица “. След гибелта на Отон Първи синът му и Теофано управлявали империята в продължение на 10 години, до момента в който императорът не се впуснал през 982-а година в политическа случка в Южна Италия – в началото победил сарацините, застрашаващи тамошните владения на, само че по-късно претърпял проваляне, а на връщане се разболял от малария и починал. Така Теофано станала регентка на своя невръстен наследник Отон Трети, който е определен за немски крал още до момента в който татко му бил жив.

" Най-германската императрица "

Поемането на регентството от жена в Германия било безусловно изключение. Макар да имала авторитетни съперници, като баварския херцог Хайнрих, Теофано съумяла да се наложи и да победи. Възпята е в доста исторически романи, които подчертават върху нейните качества и хубост. Писателят Алберт Хайнрих Рауш да вземем за пример написа за нея, че била „ най-германската от всички немски императрици – макар византийския си генезис “.

По време на ръководството си Теофано съумяла да откри съгласие със съседите на изток – Полша, Унгария и Бохемия, както и с и нейния първи християнски държател княз Владимир Велики. Императрицата подхваща и особено пътешестване до Италия, с цел да подсигурява на сина си претенциите по отношение на тамошните територии, както и признаването на императорската му купа. Във Франция пък посредничи сред враждуващите династии на каролинги и капетинги.

Мост сред Изтока и Запада

На 15 юни 991 година Теофано умира в Ниймеген, най-стария град в Нидерландия, до момента в който поставя старания за споразумяване на разногласията за френския престол. Историците означават триумфите на младата императрица от, реализирани „ без военни средства, в доста по-голяма степен с помощта на персоналния ѝ престиж и дипломатическите ѝ качества “. Над 1000 години след нейната гибел тя продължава да бъде възприемана като мост сред Изтока и Запада, ловка дипломатка, която съумява да обезврежда своите врагове.