През август 1945 г. майор от армията на име Дъглас

През август 1945 година майор от армията на име Дъглас Кели получава една от най-желаните задания в своята специалност: да изследва най-видните нацисти, които са уловени в плен. Кели, психиатър, ученик на Бъркли и Колумбия, лекува американски бойци в Европа от посттравматичен стрес. Той вижда новата си работа като късмет да „ научи за какво нацистите съумяха “. По-късно написа в книгата си „ 22 Cells in Nuremberg “, „ с цел да можем да предприемем стъпки, с цел да предотвратим повторната поява на такова зло “.

Преди историческите правосъдни процеси за военни закононарушения в Нюрнберг, Кели прекарва пет месеца в изявление с 22-мата обвинени, като им дава проби на Роршах и други и събира предмети, които те са предали. Особено му харесваше да се надхитрят с Херман Гьоринг, вторият в йерархията след Хитлер, който лекува от пристрастяване към паракодеин.

Рудолф Хес (вдясно)

Именно в пандиза в Нюрнберг Кели интервюира Рудолф Хес през октомври 1945 година Хес е специфичен случай. Като заместител на Адолф Хитлер и негов правоприемник, той е в ареста повече от четири години – доста по-дълго от останалите. Когато Кели приказва с него, той се разхожда из килията си, влиза и излиза от амнезия и се взира в празното пространство. Но когато го пита за какво е направил злощастния си полет до Англия напролет на 1941 година, Хес е безапелационен: „ Британците и германците не би трябвало да се бият между тях, а да създадат единен фронт против Съветитския съюз “. Беше отишъл да предлага мир.

Хес се вижда като делегат и е шокиран, когато британците го затварят в плен. Докато месеците минават, той заподозира, че се пробват да го отровят и по тази причина увива късчета от храната и медикаментите си в кафява хартия и ги запечатва с восъчен щемпел – по този начин има намерение по-късно да ги проучва за доказателство, че е измъчвани. Той също по този начин написва изказване за своя плен в размер от 37 страници, лице и тил.

Когато Кели се завърна в Съединените щати, той взима цялата си работа от Нюрнберг – бележките, тестванията, движимостите на пандизчиите, в това число рентгенови фотоси на черепа на Хитлер, капсули с паракодеин, иззети от Гьоринг, и пакетите с храни и изказването на Хес – и ги занася вкъщи в Санта Барбара, Калифорния.

Когато за пръв път кацна в Шотландия, споделя Хес, британците „ се погрижиха за мен доста добре. Те… ми предложиха клатещ се стол покрай камината и ми сипаха чай. По-късно, когато бях заобиколен от английски бойци, младият Томи се изправи и ми даде бутилка мляко, която беше взел за своята промяна като защита.

На идващия ден той изиска среща с херцога на Хамилтън, с неправилното разбиране, че херцогът ще покаже интерес към проекта за мир на Хес. Хамилтън споделя, че ще осведоми крал Джордж VI, само че в последна сметка нищо не става. През идващите няколко седмици Хес е изместен от Шотландия във военна база в Мичет Плейс, на към 40 благи югозападно от Лондон.

„ Когато дойдох … инстинктивно не се доверих на храната “, написа Хес. „ Така през първия ден не ядох и не пих нищо. “ Той насилствено се съгласява с предлагането да се храни дружно с лекарите и защитата си, с цел да се увери, че няма да го отровят, само че тогава, споделя той, му оферират храна, друга от тяхната. „ Веднъж, когато демонстрирах немарливост и пих малко мляко самичък “, написа той, „ малко по-късно се замаях, имах ужасно главоболие и проблеми със зрението. Скоро по-късно настроението ми стана съвсем истерично и нарасналата ми нервна сила беше явна. Няколко часа по-късно всичко това отстъпи място на най-дълбоката меланхолия и уязвимост в живота ми. Оттогава нататък в стаята ми всеки ден вкарват мляко и сирене, само че аз просто не ги ядях. “

Разбира се Хес е разпитан. „ Моите правилни отговори явно провокираха отчаяние “, написа той. „ Въпреки това загубата наизуст, която симулирах последователно, провокира задоволство. “ Така той все по-често симулира амнезия. В последна сметка „ стигнах до такова положение, че явно не можах да си спомня нищо… това беше към няколко седмици. “ Той заключава, че хората, които го разпитват се пробват „ да отслабят паметта ми “ преди среща с лорд канцлера Саймън, най-високопоставеният правист във Англия, по това време.

За да се приготви за срещата, Хес пости в продължение на три дни, с цел да пречисти мозъка си. „ Бях задоволително добре за конференция, която продължи два часа и половина, макар че към момента бях под въздействието на малко количество мозъчна отрова. “ Въпреки това лорд канцлерът намира мирния проект на Хес за неоснователен, а недоволствата му за малтретиране за невероятни. Той напусна, написа Хес, „ уверен, че съм станал жертва на затворническа неуравновесеност. “

Хес в килията си в Нюрнберг

Когато Хес е изместен в Нюрнберг през октомври 1945 година, той се отхвърля пакетите си с храна и кара Кели да се увери, че са в сигурност. Кели взема решение без значение че Хес страда от „ същинска психоневроза, най-вече от нервен вид, вписана в съществена параноична и шизоидна персона, с амнезия, частично неподправена и частично призрачна “, той е кадърен за съд. Повече от половин дузина други психиатри от Русия, Франция, Англия и Съединени американски щати се съгласяват.