Поет на бурните времена
През 2023 година се навършват 125 години от рождението на Христо Смирненски - роден е на 29 септември (17 септември остарял стил) 1898 година, и 100 години от гибелта му на 18 юни 1923 година Във връзка с това Национален книжовен салон " Старинният файтон " провежда Литературно-музикална вечер под наслов " Да бъде ден! ". Тя се организира в уютната конюнктура на Музей изложба " Анел " на 25 септември.
Д-р Елена Алекова, живописен началник на Салона, в уводните си думи акцентира:
" Той би могъл да се роди в свободна България, в случай че не биха били решенията на Берлинския конгрес (1878). Но се ражда в рамките на Османската империя в град Кукуш, географска област Егейска Македония (днес в Гърция), в фамилията на Елисавета и Димитър Измирлиеви. През 1903-а, едвам четиригодишен,
претърпява Илинденско-Преображенското
въстание
Когато е на четиринадесет години стартира Балканската война (1912-1913), като на 23 октомври 1912 година чети на Македоно-Одринското опълчение освобождават Кукуш. Междусъюзническата война (1913) го оставя без дом - при започване на юли Кукуш е изгорял до основи в пламъците? и в никакъв случай повече не възкръсва от пепелта. Семейство Измирлиеви с четирите си деца (Тома, Христо, Надежда и Андон) се вливат в потоците бежанци от Македония и Тракия съм Майка България. Само след два месеца той ще навърши петнадесет години. България претърпява първата си национална злополука.
В месомелачката на Първата международна война (1914-1918) умират негови другари, а гибелното й дихание го допира, когато, постъпвайки като ученик на Военното на Негово Кралско Величество учебно заведение през 1917-а, е изпратен през 1918 година със съкурсниците си против въстаналите български бойци (Владайското войнишко въстание от септември 1918 г.). Потресен от жестокостта, с която въстанието е потушено, той напуща учебното заведение, макар че би трябвало да се заплати огромно обезщетение, непостижимо за фамилията. Подписването на Ньойския кротичък контракт (1919) носи втората национална злополука на България.
Следват години на безредици,
манифестации, демонстрации
На 9 юни 1923 година в Царство България е осъществен държавен прелом, убити са видни земеделци, измежду които министър-председателя Александър Стамболийски и Райко Даскалов. Идва на власт Александър Цанков. Десет дни след Деветоюнския прелом в Горна баня сърцето на Христо Смирненски престава да бие. " Поисква лист да написа - четем в спомените на сестра му Надежда Измирлиева, - само че това си остава последното негово предпочитание. "
Опелото му е в църквата " Свети Крал " ( " Света Неделя " ) ".
През цялото време звучаха стихове на гениалния Юноша в осъществяване на артиста Георги Златарев и Владимир Илиев, както и на водещата Елена Алекова, която ги бе втъкала в сюжета на вечерта: " Да бъде ден! ", " Братчетата на Гаврош ", " Юноша ", " Червените ескадрони ", " Северният Спартак ", " Пролетно писмо ", " Жълтата гостенка ", " Цветарка ", " Есенни листа ", " Баланиади "... А най-после, като самобитна кулминационна точка - " Приказка за стълбата "!
Матей Шопкин, Надежда Захариева, Атанас Звездинов, Зинаида Чаушева, Илко Славчев, Владо Любенов, Марина Матеева, Павлина Йосева и Елена Алекова уважиха паметта на Смирненски с осъществяване на свои стихове. Прозвуча и лирическото посвещение " На Смирненски " на поета Дамян П. Дамянов. Поетите с китара Светлана Йонкова и Орлин Миланов разчувстваха присъстващите с песни по стихове на поета и по свои стихове. Изпълненията на флейтистката Майя Сергиева-Богданова - " Ария " на Александър Райчев и " Сиринкс " на Клод Дебюси - обрамчиха вечерта. Седемнадесетгодишната пианистка Яна Стоянова, възпитаничка на Националното музикално учебно заведение " Любомир Пипков ", взриви залата с " Патетична соната ", част първа, на Лудвиг ван Бетовен.
Ваня Григорова, претендент за кмет на София, удиви публиката с тънкото познаване на творчеството на Смирненски. Сред присъстващите бяха и Янаки Стоилов, Иван Таков, Невяна Малчева, Евгений Белий, Донка Колева, Бойко Беленски, Емил Бехар, Ангел Симеонов, проф. Валери Стефанов, Георги Наков, фенове на Смирненски и другари на Файтона.
И още една
литературно-музикална вечер
чака феновете на Христо Смирненски
Тя ще се организира на 28 септември от 18 ч. в двора на къщата музей " Христо Смирненски " (ул. " Овче поле " 116) в столицата. Организират я Националният книжовен музей и Литературният център " Да бъде ден! " при къщата музей " Христо Смирненски ". Вечерта ще бъде предшествана от водосвет и е под наслов " Свободата зове непрекъснато сърца ни... ", по стихотворението на поета " Към небеса ":
Като звън на далечни, грамадни камбани,
като гръм на стихийни талази,
свободата зове непрекъснато сърца ни
към лазура на нови страни.
Директорът на НЛМ Атанас Капралов ще открие вечерта, която ще стартира с показване на книгата на Христо Смирненски " Зимни вечери ", фототипно издание. Стихотворният цикъл " Зимни вечери " е оповестен за първи път в литературната прибавка на " Работнически вестник " (27 януари 1923 г.). В началото на 1924 година излиза като обособена книга в библиотека " Звънар ". С корица и илюстрации на Александър Жендов и с увод на Георги Цанев. Стихове от " Зимни вечери " ще извърши артистът Мариан Маринов.
Следва литературно-музикален рецитал с присъединяване на поетите Боян Ангелов, ръководител на Съюза на българските писатели, Георги Константинов, Надежда Захариева, Бойко Ламбовски, Марина Матеева, Иван Есенски, Павлина Йосева, Боян Бойчев, Калоян Христов и флейтистката Майя Сергиева-Богданова. Водеща е доктор Елена Алекова, основен организатор на музея.
Същевременно, в 17 ч. от Музея за история на София (бившата Централна софийска баня) ще се организира разходка " Разместената София на Смирненски " (Хумористична картография, етнография и социология на града) ", осъществена през юли 2023 година с поддръжката на Фондация " Прочети София ", Столичната община и програмата " Култура " на Министерството на културата. Разказвачката Катя Зографова ще поведе участниците в разкодката по улиците, намерили място в стиховете на поета, и ще ги приобщи към литературно-музикалната вечер в неговия музей.>
Д-р Елена Алекова, живописен началник на Салона, в уводните си думи акцентира:
" Той би могъл да се роди в свободна България, в случай че не биха били решенията на Берлинския конгрес (1878). Но се ражда в рамките на Османската империя в град Кукуш, географска област Егейска Македония (днес в Гърция), в фамилията на Елисавета и Димитър Измирлиеви. През 1903-а, едвам четиригодишен,
претърпява Илинденско-Преображенското
въстание
Когато е на четиринадесет години стартира Балканската война (1912-1913), като на 23 октомври 1912 година чети на Македоно-Одринското опълчение освобождават Кукуш. Междусъюзническата война (1913) го оставя без дом - при започване на юли Кукуш е изгорял до основи в пламъците? и в никакъв случай повече не възкръсва от пепелта. Семейство Измирлиеви с четирите си деца (Тома, Христо, Надежда и Андон) се вливат в потоците бежанци от Македония и Тракия съм Майка България. Само след два месеца той ще навърши петнадесет години. България претърпява първата си национална злополука.
В месомелачката на Първата международна война (1914-1918) умират негови другари, а гибелното й дихание го допира, когато, постъпвайки като ученик на Военното на Негово Кралско Величество учебно заведение през 1917-а, е изпратен през 1918 година със съкурсниците си против въстаналите български бойци (Владайското войнишко въстание от септември 1918 г.). Потресен от жестокостта, с която въстанието е потушено, той напуща учебното заведение, макар че би трябвало да се заплати огромно обезщетение, непостижимо за фамилията. Подписването на Ньойския кротичък контракт (1919) носи втората национална злополука на България.
Следват години на безредици,
манифестации, демонстрации
На 9 юни 1923 година в Царство България е осъществен държавен прелом, убити са видни земеделци, измежду които министър-председателя Александър Стамболийски и Райко Даскалов. Идва на власт Александър Цанков. Десет дни след Деветоюнския прелом в Горна баня сърцето на Христо Смирненски престава да бие. " Поисква лист да написа - четем в спомените на сестра му Надежда Измирлиева, - само че това си остава последното негово предпочитание. "
Опелото му е в църквата " Свети Крал " ( " Света Неделя " ) ".
През цялото време звучаха стихове на гениалния Юноша в осъществяване на артиста Георги Златарев и Владимир Илиев, както и на водещата Елена Алекова, която ги бе втъкала в сюжета на вечерта: " Да бъде ден! ", " Братчетата на Гаврош ", " Юноша ", " Червените ескадрони ", " Северният Спартак ", " Пролетно писмо ", " Жълтата гостенка ", " Цветарка ", " Есенни листа ", " Баланиади "... А най-после, като самобитна кулминационна точка - " Приказка за стълбата "!
Матей Шопкин, Надежда Захариева, Атанас Звездинов, Зинаида Чаушева, Илко Славчев, Владо Любенов, Марина Матеева, Павлина Йосева и Елена Алекова уважиха паметта на Смирненски с осъществяване на свои стихове. Прозвуча и лирическото посвещение " На Смирненски " на поета Дамян П. Дамянов. Поетите с китара Светлана Йонкова и Орлин Миланов разчувстваха присъстващите с песни по стихове на поета и по свои стихове. Изпълненията на флейтистката Майя Сергиева-Богданова - " Ария " на Александър Райчев и " Сиринкс " на Клод Дебюси - обрамчиха вечерта. Седемнадесетгодишната пианистка Яна Стоянова, възпитаничка на Националното музикално учебно заведение " Любомир Пипков ", взриви залата с " Патетична соната ", част първа, на Лудвиг ван Бетовен.
Ваня Григорова, претендент за кмет на София, удиви публиката с тънкото познаване на творчеството на Смирненски. Сред присъстващите бяха и Янаки Стоилов, Иван Таков, Невяна Малчева, Евгений Белий, Донка Колева, Бойко Беленски, Емил Бехар, Ангел Симеонов, проф. Валери Стефанов, Георги Наков, фенове на Смирненски и другари на Файтона.
И още една
литературно-музикална вечер
чака феновете на Христо Смирненски
Тя ще се организира на 28 септември от 18 ч. в двора на къщата музей " Христо Смирненски " (ул. " Овче поле " 116) в столицата. Организират я Националният книжовен музей и Литературният център " Да бъде ден! " при къщата музей " Христо Смирненски ". Вечерта ще бъде предшествана от водосвет и е под наслов " Свободата зове непрекъснато сърца ни... ", по стихотворението на поета " Към небеса ":
Като звън на далечни, грамадни камбани,
като гръм на стихийни талази,
свободата зове непрекъснато сърца ни
към лазура на нови страни.
Директорът на НЛМ Атанас Капралов ще открие вечерта, която ще стартира с показване на книгата на Христо Смирненски " Зимни вечери ", фототипно издание. Стихотворният цикъл " Зимни вечери " е оповестен за първи път в литературната прибавка на " Работнически вестник " (27 януари 1923 г.). В началото на 1924 година излиза като обособена книга в библиотека " Звънар ". С корица и илюстрации на Александър Жендов и с увод на Георги Цанев. Стихове от " Зимни вечери " ще извърши артистът Мариан Маринов.
Следва литературно-музикален рецитал с присъединяване на поетите Боян Ангелов, ръководител на Съюза на българските писатели, Георги Константинов, Надежда Захариева, Бойко Ламбовски, Марина Матеева, Иван Есенски, Павлина Йосева, Боян Бойчев, Калоян Христов и флейтистката Майя Сергиева-Богданова. Водеща е доктор Елена Алекова, основен организатор на музея.
Същевременно, в 17 ч. от Музея за история на София (бившата Централна софийска баня) ще се организира разходка " Разместената София на Смирненски " (Хумористична картография, етнография и социология на града) ", осъществена през юли 2023 година с поддръжката на Фондация " Прочети София ", Столичната община и програмата " Култура " на Министерството на културата. Разказвачката Катя Зографова ще поведе участниците в разкодката по улиците, намерили място в стиховете на поета, и ще ги приобщи към литературно-музикалната вечер в неговия музей.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ