Над 80% от българите смятат, че корупцията е завладяла държавата
През 2023 година административната корупция в България доближи трети връх за последните две десетилетия, като при 30% от жителите и ¼ от фирмите има засилен корупционен напън и нараснало персонално присъединяване в корупция. Това стана ясно при представянето на отчета от доктор Тодор Галев, шеф по научната активност от Центъра за проучване на демокрацията на тематика " Завладяната страна: В търсене на антикорупционни резултати ". Докладът бе показан в Дома на Европа в София.
1 600 000 жители са се оплакали, че са взели участие в най-малко една корупционна договорка, 114 788 пък са фирмите, които настояват, че са взели участие в корупция. 2 777 души настояват, че са следили досъдебно произвеждане за корупция през 2022 година 848 са новосъздадените досъдебни производства през 2022 година, а 332 са лицата по импортирани в съда прокурорски актове. 227 са лицата, наказани и глобени с финален правосъден акт през същата година.
Липсата на резултати в редица знакови случаи на превзетата страна става още по-тревожна на фона новите данни за търговия с въздействие в правосъдната система, както и от неработещите регулаторни и профилирани антикорупционни институции.
Докато при започване на 2000-та година се наблюдаваше наклонност към понижаване на административната корупция, то след 2011 година тази наклонност се обърна и равнищата на корупция се покачиха - изначало постепенно, а по-късно доближиха своя връх през 2014 година и от този момент остават относително високи. Нов връх беше доближат през 2023 година, като 35% от жителите оповестяват, че през миналата година им е бил желан рушвет, а 30% са взели участие в корупционни покупко-продажби - стойности, сравними само с равнищата на корупция през 1999 година и 2014 година
67% от жителите пък са на мнение, че корупцията не може да бъде значително лимитирана по никакъв метод.
Малките предприятия с личен състав сред 10 и 49 души са най-склонни към предоставяне на рушвет - 35% от тях споделят, че са взели участие в корупционни покупко-продажби. Обществените поръчки са забележителна част от казуса, като 55% от фирмите, взели участие в търгове, са уверени, че корупцията им е попречила да завоюват контракт. През 2023 година делът на българските предприятия, които считат, че корупцията при публичните поръчки, ръководени от националните органи, е необятно публикувана, е третият най-голям в Европейски Съюз, а делът при ръководените от районни и локални органи - вторият най-голям.
Ръководителят на представителството на Европейската комисия у нас Йорданка Чобанова добави, че зачитането върховенството на правото е от значително значение в Европейски Съюз. Идеята за битката с корупцията не идва от Брюксел, а това е желанието на обществото, подсети Чобанова.
81% смятат, че корупцията е необятно публикувана в страната. Дългогодишният проблем с липата на резултати при наказателното гонене и каузи за присъди за корупция по-високите етажи на властта продължава да съществува, посочи Чобанова, представена от news.bg.
Председателят на Центъра за проучване на демокрацията Огнян Шентов прикани да се насочи фокусът върху противодействието на стратегическата корупция в България.
Руслан Стефанов, програмен шеф в ЦИД съобщи, че корупцията е проблем там, където има централизация с власт и е проблем за развиването на страната.
Други заключения от отчета на ЦИД
Отслабена е способността на България да подсигурява икономическата сигурност против стратегическа корупция, която Русия употребява като инструмент за напън в Европа. Защитата на демокрацията в страната изисква да се даде приоритет на две паралелни политики: откриване противопоставяне на механизмите, посредством които Кремъл подхранва политическата корупция и по-ефективно използване на ограниченията против изпирането на пари с акцент върху противозаконните финансови потоци в енергийния сектор;
Тъй като използването на антикорупционното законодателство в страната е неефективно и изборно, е належащо да се употребява мандатът на Европейската прокуратура, като той следва да бъде уголемен, с цел да обхване и нарушаванията на глобите на Европейски Съюз против Русия;
Антикорупционните промени би трябвало да станат автентичен, а не декларативен приоритет за държавното управление. Неотдавнашните промени на Конституцията имат капацитета да засилят правосъдната и политическата отчетност. Необходим е рестарт на контролната система от регулаторни и правоприлагащи органи;
Стратегическата корупция и завладяването на страната са провокации за целия Европейски Съюз, като България надали ще може да бъде посочена като най-големия извършител. Европейски Съюз доста би трябвало да усили напъните и потенциала си за справяне с тях посредством създаване на обединения за стратегическо противопоставяне на корупцията. Битката против възходящия световен авторитаризъм може да се завоюва единствено посредством дейното присъединяване на реформатори-политици, гражданското общество, частния бранш и интернационалните сътрудници.
