През 2020 година само най-мързеливите не са критикували Intel за

През 2020 година единствено най-мързеливите не са подлагали на критика Intel за това, че Apple в последна сметка се отхвърли от чиповете на процесорния колос и сътвори лична SoC с име M1. Именно тогава всички започнаха да виждат, че Intel към този момент се срутва и отива към дъното. Нека се спрем по-подробно за какво стана по този начин.

Сега, три години по-късно, умерено може да се каже, че американският софтуерен колос към момента не е блъснал дъното с изпускането на Apple, а единствено продължава да изследва дълбините на личния си крах. Наистина, от статут на хегемон – компанията, която определяше вектора на софтуерното развиване на човечеството, Intel се трансформира в индустриална компания, която се бори с съперниците си, губи пазари и посоки, а в области, които са станали основни, въобще играе ролята на догонващ. В кой миг нещо се обърка? И какво унищожи гордия американски софтуерен колос, който в продължение на две десетилетия постановяваше своята воля и визия за бъдещето?

Величествено начало на 2010-те години

Могат да се вършат доста спекулации за това какво докара Intel до сегашната обстановка, в която компанията закри всички свои обособени подразделения и се бори да се качи на борда на графичните процесори, само че упадъкът на компанията стартира доста преди излизането на M1. Става въпрос за пропиляването на заема на доверие в Intel, който компанията завоюва през 90-те и 00-те години на предишния век и го докара до връхната си точка по времето, когато на пазара излезе семейството процесори Intel Core.

Един от най-хубавите процесори на компанията при започване на предишното десетилетие бе много наличният i5-3570k, а потребностите на по-напредналите консуматори бяха задоволени от по-високия клас i7-3770k. Четири ядра, осем влакна, впечатляващите 3,4 GHz на ядро по време на работа, до 3,8 GHz за еднонишковия режим CPU-0. Освен това той се отличаваше с разпръскване на топлината от единствено 77 W, бе скромен във връзка с зареждането и типа на паметта и имаше интегрирана графика вид Intel HD Graphics 4000, което го превръщаше в повсеместен процесор както за геймъри, по този начин и за офис конфигурации. След това компанията пусна не по-малко „ зрелищния “ i7-4770k, който остана настоящ за голям брой конфигурации, а за запалянковците компанията предложи флагманския модел с име i7-4790k.

Този процесор се трансформира в легенда и даже единствено с четири ядра остана настоящ до края на десетилетието, макар че излезе през първата половина на 2014 година, имаше 22 nm литография и TDP от 88 W. Но защото многонишковата работа към момента не се прилагаше толкоз необятно, колкото в този момент, никой не бързаше да смени този процесор с по-нов, както при излизането на петото, по този начин и на шестото седмото и даже на осмото потомство процесори на Intel години по-късно.

Всъщност най-вероятно триумфът и дълголетието на упоменатите процесори доведоха до обстоятелството, че софтуерните проблеми на Intel, с които компанията се сблъска в средата и края на десетилетието, станаха толкоз явни. Никой не купуваше новите процесори на компанията, в края на краищата за какво да се сменя съвършено работещият напълно студен i5-3570 или мощният i7-4790k за нещо ново, скъпо и не доста по-различно от предходните модели? Ситуацията с производството на процесори от Intel, които са прекомерно положителни за потребителската стопанска система, се прояви доста образно при излизането на петото потомство архитектура Broadwell-C с 14 nm литографска стъпка. Тя трябваше да бъде пробив, само че стана каквото стана. Така че ще се спрем по-подробно точно върху петото потомство.

Процесорите Intel Core от 5-то потомство

Излизането на петото потомство процесори, след извънредно сполучливите второ, трето и четвърто потомство, промени визията на мениджмънта на Intel за личния му бизнес. Новите артикули, с нова литографска стъпка, с нова архитектура, са мощни и са ориентирани към двата предпочитани пазара на Intel – преносими компютри и сървъри.

Не е загадка, че през тези години Intel доминираше в сегмента на корпоративните сървъри, като този пазар към момента се поддържа от компанията, въпреки и не в такива размери. И по този начин, премиерата включваше 15 процесора от ново потомство, в които единствено 5 продукта имат LGA 1150 сокет. Три от тях са сървърни от серията Xeon.

№ Модел сокет ядра/нишки L3 кеш, MB Честоти TDP, W Графика 1 Core i7-5950HQ BGA 4/8 6 2,9/3,7 47 Iris Pro Graphics 6200 2 Core i7-5850HQ BGA 4/8 6 2,7/3,6 47 Iris Pro Graphics 6200 3 Core i7-5750HQ BGA 4/8 6 2,5/3,4 47 Iris Pro Graphics 6200 4 Core i7-5700HQ BGA 4/8 6 2,7/3,5 47 Intel HD Graphics 5600 5 Core i5-5350H BGA 2/4 4 3,1/3,5 47 Iris Pro Graphics 6200 6 Core i7-5775R BGA 4/8 6 3,3/3,8 65 Iris Pro Graphics 6200 7 Core i5-5675R BGA 4/4 4 3,1/3,6 65 Iris Pro Graphics 6200 8 Core i5-5575R BGA 4/4 4 2,8/3,3 65 Iris Pro Graphics 6200 9 Core i7-5775C LGA 1150 4/8 6 3,3/3,7 65 Iris Pro Graphics 6200 10 Core i5-5675C LGA 1150 4/4 4 3,1/3,6 65 Iris Pro Graphics 6200 11 Xeon E3-1285 v4 LGA 1150 4/8 6 3,5/3,8 95 Iris Pro Graphics P6300 12 Xeon E3-1285L v4 LGA 1150 4/8 6 3,4/3,8 65 Iris Pro Graphics P6300 13 Xeon E3-1265L v4 LGA 1150 4/8 6 2,3/3,3 35 Iris Pro Graphics P6300 14 Xeon E3-1278L v4 BGA 4/8 6 2,0/3,3 47 Iris Pro Graphics P6300 15 Xeon E3-1258L v4 BGA 2/4 6 1,8/3,2 47 Intel HD Graphics P5700

Подобен метод демонстрира едно – Intel прави презентация за бизнеса, пробва се да се насочи към OEM производителите и желае още повече да затвори така и така свития пазар. Изглежда обаче, че компанията не е взела поради, че частните запалянковци и консуматори, а не фирмите и предприятията, обръщат най-голямо внимание на представянето на нови процесори в медийното пространство.

Да, Intel прилагаше тактиката „ Тик-так “ за своите процесори, която включваше възобновяване на микроархитектурата на процесора и индустриалния развой на всеки две години.

Но тези два аспекта бяха изместени един по отношение на различен с към една година: първо се извършваше ъпгрейд на процесора, по-късно година по-късно се извършваше възобновяване на микроархитектурата, последвано от различен ъпгрейд на процесора през идната година и така нататък Излизането на петото потомство процесори се падна на „ Тик “, само че представянето на новата архитектура от страна на Intel бе толкоз неприятно, че цялата пета серия може да се назова тотална злополука: даже върл фенбой на Intel години по-късно няма да ви уточни нито един процесор от горната таблица. Intel обърка всичко: фокусът върху мобилните процесори, фокусът върху „ дребните “ сървърни Xeon, само че единствено с 4 ядра. За BGA-версиите няма какво да приказваме – публиката не се интересува от това решение. В същото време малко хора се интересуват от „ Тик “, а от всичките хубави неща, които ще се появят по-късно.

Недоумението на обществеността по това време беше разбираемо: Защо ни показвате четириядрени процесори Xeon и мобилни процесори? Но най-важният въпрос за Intel пристигна, когато процесорите попаднаха в ръцете на ентусиастте и и те организираха сравнителни проби. Очевидно е, че новото чадо Xeon E3-1285 V4 е физически некомпетентно да се конкурира с хитовия Xeon E5-2697 V3 (който, апропо, към момента се употребява интензивно в сървърите и центровете за данни, което приказва, че това е един доста сполучлив процесор), по тази причина за относителен стандарт бе употребен потребителският флагман от предходното потомство със сходни характерности, само че с 22 nm технология. Става дума за самия i7-4790k, с който по това време се сравняваха всички нови процесори от пето и даже шесто потомство.

Резултатите бяха не просто съмнителни, а същинско разгромяване на Intel, тъй като единственото опрощение за неприятното показване – първият удар от цикъла на преход към новата архитектура, не сподели никакви преимущества от страна на Broadwell-C пред Haswell. Потребителският процесор от предходното потомство разгроми всички нови артикули на Intel, налични за запалянковците, а флагманът Xeon E3-1285 V4 се оказа в действителност просто копие на този процесор по всички параметри.

Xeon E3-1285 v4 Xeon E3-1265L v4 Core i7-5775C Core i5-5675С Core i7-4790K Технология, nm 14 14 14 14 22 Сокет LGA 1150 LGA 1150 LGA 1150 LGA 1150 LGA 1150 Ядра 4 4 4 4 4 Нишки 8 8 8 4 8 L3 кеш, MB 6 6 6 4 8 L4 кеш (eDRAM), MB 128 128 128 128 N/A Долна периодичност, GHz 3,5 2,3 3,3 3,1 4 Горна периодичност, GHz 3,8 3,3 3,7 3,6 4,4 TDP, W 95 35 65 65 88 Тип памет DDR3-1333/1600/1866 DDR3-1333/1600       Графично ядро Iris Pro Graphics P6300 Iris Pro Graphics P6300 Iris Pro Graphics 6200 Iris Pro Graphics 6200 HD Graphics 4600 GPU изчислителни блокове 48 (Broadwell GT3e) 48 (Broadwell GT3e) 48 (Broadwell GT3e) 48 (Broadwell GT3e) 20 (Haswell GT2) Минимална периодичност на графиката 300 300 300 300 350 Максимална периодичност на графиката 1,15 1,05 1,15 1,1 1,25 Технологията vPro + + − − − Технологията VT-x + + + + + Технологията VT-d + + + + + Цена в долари 556 417 366 276 339

В таблицата нагоре към този момент се вижда, че по доста основни параметри показаните процесори от пето потомство отстъпват на по-старите си аналози. Но нещата стават още по-тъжни, когато разгледаме резултатите от другите проби.

Логическа група от тестове Xeon E3-1285 v4 Xeon E3-1265L v4 Core i5-5675C Core i7-5775C Core i7-4790K Конвертиране на видео и обработка на видео, точки 364,3 316,7 272,6 280,5 314,0 MediaCoder x64 0.8.33.5680, секунди 125,4 144,8 170,7 155,4 132,3 SVPmark 3.0, точки 3349,6 2924,6 2552,7 2462,2 2627,3 Създаване на видео наличие, точки 302,6 264,4 273,3 264,5 290,9 Adobe Premiere Pro CC 2014.1, секунди 503,0 579,0 634,6 612,0 556,9 Adobe After Effects CC 2014.1.1 (Test #1), секунди 666,8 768,0 802,0 758,8 695,3 Adobe After Effects CC 2014.1.1 (Test #2), секунди 330,0 372,2 327,3 372,4 342,0 Photodex ProShow Producer 6.0.3410, секунди 436,2 500,4 435,1 477,7 426,7 Цифрова обработка на фотоси, точки 295,2 258,5 254,1 288,1 287.0 Adobe Photoshop CC 2014.2.1, секунди 677,5 770,9 789,4 695,4 765,0 ACDSee Pro 8, секунди 289,1 331,4 334,8 295,8 271,0 Векторна графика, точки 150,6 130,7 140,6 147,2 177,7 Adobe Illustrator CC 2014.1.1, секунди 341,9 394,0 366,3 349,9 289,8 Аудио обработка, точки 231,3 203,7 202,3 228,2 260,9 Adobe Audition CC 2014.2, секунди 452,6 514,0 517,6 458,8 401,3 Разпознаване на текст, точки 302,4 263,6 205,8 269,9 310,6 Abbyy FineReader 12, секунди 181,4 208,1 266,6 203,3 176,6 Компресиране и декомпресиране на данни 228,4 203,0 178,6 220,7 228,9 WinRAR 5.11 компресиране, секунди 105,6 120,7 154,8 112,6 110,5 WinRAR 5.11 декомпресиране, секунди 7,3 8,1 8,29 7,4 7,0 Осреднен резултат на продуктивността, точки 259,1 226,8 212,8 237,6 262,7

Именно представянето на петото потомство може да се смята за момента, в който Intel се концентрира върху маркетинга, а не върху производството. Всички тези нанометри+++, цифри, красиви графики, при които новите процесори са с 5% по-бързи и 8% по-ефективни от предходните модели (а откакто AMD се върна към конкурентната битка със своите Ryzen и ZEN), се появиха след неуспеха на петото потомство.

Intel осъзна, че в наши дни към този момент не е задоволително на потребителя да се дават единствено нови числа и имена – информацията би трябвало да бъде показана вярно, да се скрият проблемите и да се подчертаят триумфите. И най-важното – в основната презентация на втори проект, а на някои места просто липсваха новите процесори Xeon, а на публиката интензивно се демонстрираха по-новите процесори за лични компютри. Петото потомство процесори на Intel се оказа един от най-големите провали на Intel за изтеклите десетина години. За страдание това надалеч не бе единственият неуспех на тази компания.

Край на първа част. Във втората част ще обърнем внимание на казуса със сокетите на Intel, прекомерно огромният TDP на новите процесори и на жестоката конкуренция за AMD.