Спасение дебне на дъното на чашката
През 2020 година нямаше доста филми, само че датският " Още едно " (по-популярен с британското заглавие Another Round, в сравнение с с оригиналното Druk) бе едно от най-хубавите неща, които се случиха на киното в тази " нулева " година. Завършен в навечерието на епидемията и селектиран за несъстоялото се издание на фестивала в Кан, след това показан в Сан Себастиян и Торонто (които съумяха да се промушат посред карантините), спечелил съвсем всички награди на Европейската академия, " Още едно " ще доплава и до българския - най-малко фестивален - екран някой ден. Този ден, в който ще можем да му се насладим както би трябвало, обаче е в неопределеното бъдеще, също както и вероятностите пред обичайния кинопоказ въобще. Дотогава Another Round си пробива път към феновете посредством платформите на Apple TV+, Амазон и сходните им, а у нас - основно посредством вездесъщата Замунда.
Режисьорът Томас Винтерберг е известен като съмишленик на Ларс декор Триер в артистичното придвижване " Догма 95 " (1995-2005) и създател на забележителни филми като " Празненството " и " Ловът ". Въпреки че визира тематики табу и основава запаметяващи се облици, ровейки в тях, Винтерберг не доближава смелостта и провокацията на своя съдружник. У него остава един демократичен срам, една незаличима диря от положително протестантско образование - което евентуално е и повода да не е толкова прочут, нито толкоз абсурден като Фон Триер. Винтерберг обаче е превъзходен режисьор и това личи в " Още едно ", където за повторно след " Ловът " работи с един от най-талантливите датски артисти, Мадс Микелсен.
Впримчени в прост сюжет, четиримата герои на кино лентата са учители в плен на рутината и отегчението на дребнобуржоазното живуркане. Никой от тях няма същински проблеми - нито здравословни, нито деца, тръгнали по неприятен път, или родители на смъртно легло - но най-закъсал на попрището витално в средата е Мартин (Микелсен), унил учител по история, който не съумява да поддържа пламъчето в общуването с учениците или със брачната половинка си. Идеята да потърсят изгубеното благополучие на дъното на чашката предлага най-младият - 40-годишен, психолог. Но тъй като те са уважавани жители с ценз, а не някакви елементарни пияници - а и алкохолът в Скандинавиите е скъпо наслаждение - всичко е облечено в границите на теоретичен опит. Според норвежкия философ Скардеруд (действителна персона, въпреки да не е известно да е постулирал сходна научна хипотеза) хората се раждат с 0.5 промила по-ниско наличие на алкохол в кръвта, в сравнение с им е нужно, с цел да действат оптимално. Нашите четирима другари ще поправят това, вдъхновявайки се от безчет алкохолизирани велики фигури в човешката история, от Чърчил до Хемингуей. " От вас зависи дали ще си пръснете мозъка, или ще спечелите войната! " - нахъсва Мартин своите възпитаници преди матурата.
Експериментът стартира обещаващо и, несъмнено, пътят надолу е застлан с положителни планове - научните причини се изпаряват по-бързо от чист етанол, с цел да правят отстъпка пред човешките недостатъци. " Още едно " не е беседа за вредата от алкохола, а радостна елегия за изплъзващата се младост. Трагикомедията на Винтерберг има явен възрастов компас - междинната възраст (той самият е на 50) е гадна работа, а " докле е младост - всичко е смешка ". Режисьорът и сценарист непрекъснато съпоставя четиримата мъже с техните възпитаници - от първолачета до зрелостници, и ги съди (или оневинява) на базата на това какво оставят на идващото потомство.
За режисьора производството на кино лентата съответствува с персонална покруса - в злополука умира 19-годишната му щерка Ида, на която " Още едно " е отдаден. Може би и затова филмът по доста трогателен метод редува обезсърчение и оптимизъм, пиянски хумор и гробовна съвестност, като водката е единствено изразно средство, а не цел. Всички играят добре под диригентската палка на Винтерберг, само че фокусът е в състареното лице на Микелсен и страстите, които показва то. " Още едно " е сниман с типичния за " Догма " киноинструментариум - никакви декори, без изкуствено осветяване или специални резултати, само че и без естетически взаимни отстъпки. Снима се животът подобен, какъвто е - портрет на рецесията на междинната възраст в интериор. Отвореният край е драматичен, удивителен и неочакван, както единствено в европейски филм може. (А аз незабавно си показах по какъв начин след края на коронакризата Холивуд прави римейк на кино лентата и се получава нещо от сорта на " Последният чичковски запой ".)
Режисьорът Томас Винтерберг е известен като съмишленик на Ларс декор Триер в артистичното придвижване " Догма 95 " (1995-2005) и създател на забележителни филми като " Празненството " и " Ловът ". Въпреки че визира тематики табу и основава запаметяващи се облици, ровейки в тях, Винтерберг не доближава смелостта и провокацията на своя съдружник. У него остава един демократичен срам, една незаличима диря от положително протестантско образование - което евентуално е и повода да не е толкова прочут, нито толкоз абсурден като Фон Триер. Винтерберг обаче е превъзходен режисьор и това личи в " Още едно ", където за повторно след " Ловът " работи с един от най-талантливите датски артисти, Мадс Микелсен.
Впримчени в прост сюжет, четиримата герои на кино лентата са учители в плен на рутината и отегчението на дребнобуржоазното живуркане. Никой от тях няма същински проблеми - нито здравословни, нито деца, тръгнали по неприятен път, или родители на смъртно легло - но най-закъсал на попрището витално в средата е Мартин (Микелсен), унил учител по история, който не съумява да поддържа пламъчето в общуването с учениците или със брачната половинка си. Идеята да потърсят изгубеното благополучие на дъното на чашката предлага най-младият - 40-годишен, психолог. Но тъй като те са уважавани жители с ценз, а не някакви елементарни пияници - а и алкохолът в Скандинавиите е скъпо наслаждение - всичко е облечено в границите на теоретичен опит. Според норвежкия философ Скардеруд (действителна персона, въпреки да не е известно да е постулирал сходна научна хипотеза) хората се раждат с 0.5 промила по-ниско наличие на алкохол в кръвта, в сравнение с им е нужно, с цел да действат оптимално. Нашите четирима другари ще поправят това, вдъхновявайки се от безчет алкохолизирани велики фигури в човешката история, от Чърчил до Хемингуей. " От вас зависи дали ще си пръснете мозъка, или ще спечелите войната! " - нахъсва Мартин своите възпитаници преди матурата.
Експериментът стартира обещаващо и, несъмнено, пътят надолу е застлан с положителни планове - научните причини се изпаряват по-бързо от чист етанол, с цел да правят отстъпка пред човешките недостатъци. " Още едно " не е беседа за вредата от алкохола, а радостна елегия за изплъзващата се младост. Трагикомедията на Винтерберг има явен възрастов компас - междинната възраст (той самият е на 50) е гадна работа, а " докле е младост - всичко е смешка ". Режисьорът и сценарист непрекъснато съпоставя четиримата мъже с техните възпитаници - от първолачета до зрелостници, и ги съди (или оневинява) на базата на това какво оставят на идващото потомство.
За режисьора производството на кино лентата съответствува с персонална покруса - в злополука умира 19-годишната му щерка Ида, на която " Още едно " е отдаден. Може би и затова филмът по доста трогателен метод редува обезсърчение и оптимизъм, пиянски хумор и гробовна съвестност, като водката е единствено изразно средство, а не цел. Всички играят добре под диригентската палка на Винтерберг, само че фокусът е в състареното лице на Микелсен и страстите, които показва то. " Още едно " е сниман с типичния за " Догма " киноинструментариум - никакви декори, без изкуствено осветяване или специални резултати, само че и без естетически взаимни отстъпки. Снима се животът подобен, какъвто е - портрет на рецесията на междинната възраст в интериор. Отвореният край е драматичен, удивителен и неочакван, както единствено в европейски филм може. (А аз незабавно си показах по какъв начин след края на коронакризата Холивуд прави римейк на кино лентата и се получава нещо от сорта на " Последният чичковски запой ".)
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ