Земетресението от 2011 г. е изместило Япония с 2.4 метра на изток
През 2011 година земетресение с магнитуд 9.0 по Рихтер избухна до крайбрежието на Тохоку, Япония, като провокира солидно цунами и умъртви повече от 15 000 души.
Все още се учат световните резултати от земетресението в Тохоку, което в този момент се счита за четвъртото най-силно от началото на записване на земетресенията през 1900 година.
Учените са пресметнали, че земетресението е тласнало основния остров на Япония с 2,4 метра на изток, изместило е Земята с към 25 см от оста й и е съкратило деня с няколко милионни от секундата, оповестяват от НАСА.
Но за Арата Киока, геолог от Университета в Инсбрук, Австрия, най-интересните и загадъчни резултати от земетресението не могат да се видят със спътник, а могат да се измерят единствено в най-дълбоките пропасти на земните океани.
В ново изследване, оповестено на 7 февруари в списание Scientific Reports, Киока и сътрудниците му разказват визитата си в Японския разлом – зона на субдукция (където една тектонична плоча се гмурка под друга) в Тихия океан, където дълбочината е повече от 8000 м. в най-дълбоката й точка, с цел да дефинират какъв брой органична материя е била изхвърлена там от земетресението.
Екипът открива, че почти 1 милион тона въглерод са били изхвърлени в пукнатината на океанското дъно след земетресението в Тохоку и последващите вторични земетресения.
„ Това беше доста повече, в сравнение с чакахме “, споделя Киока пред Live Science.
Японският разлом е част от зоната Хадал (на името на Хадес, гръцкият господ на подземния свят), която включва места, намиращи се на повече от 6 километра под повърхността на океана.
„ Зоната Хадал заема единствено 2% от общата повърхнина на морското дъно “, споделя Киока, „ … Но евентуално е по-малко проучена от Луната или Марс “.
В серия от задачи, финансирани от няколко интернационалните научни институции, Киока и неговите сътрудници пътуват през Японския разлом шест пъти сред 2012 и 2016 година По време на тези експедиции, екипът употребява две разнообразни сонарни системи, с цел да сътвори карта с висока резолюция на дълбочините на разлома. Това им разрешава да преценяват какъв брой нови седименти са били добавени към дъното на разлома с течение на времето.
За да види по какъв начин химичното наличие на тази наслойка се е трансформирало след земетресението през 2011 година, екипът взима няколко проби от дъното на разлома. В тръби с дължина до 10 метра, всяка от пробите съставлява нещо като геоложка торта, която демонстрира по какъв начин всевъзможен тип материя от сушата и морето се натрупва в дъното на разлома.
Изследователите откриват, че няколко метра наслойка са били изхвърлени в разлома през 2011 година, изяснява Киока. Когато екипът анализирал тези проби от седименти в лаборатория в Германия, учените съумяват да изчислят количеството въглерод във всяка проба. Така стигат до извода, че общото количество въглерод, добавено в целия разлом, е до един милион тона.
Това е голямо количество въглерод. За съпоставяне, годишно към 4 милиона тона въглерод се водят в морето от Хималаите през реките Ганг-Брахмапутра, пишат в изследването си Киока и неговите сътрудници. За една четвърт от това количество, което се оказва в Японския разлом на дъното на Тихия океан, повода е сеизмично събитие. Учените акцентират, че земетресенията влияят на световния въглероден цикъл.
Как тъкмо въглеродът, изхвърлен в най-дълбоките места на Земята, влияе върху общия въглероден цикъл, към момента не е ясно. Въпреки това, зони на субдукция като Японския разлом могат да дадат на въглеродните седименти релативно бърз път към вътрешността на Земята, след което в последна сметка могат да бъдат освободени в атмосферата като въглероден двуокис по време на вулканични изригвания.
Необходими са по-нататъшни изследвания, а плануваната експедиция за 2020 година за събиране на още проби от разлома, се чака да даде някои детайлности за геоложката история на Земята отпреди стотици или даже хиляди години.
