През 1995 г. е извършено най-тежкото военно престъпление в Европа

През 1995 година е осъществено най-тежкото военно закононарушение в Европа след Втората международна война. В град Сребреница и покрайнините са избити над 8000 души в границите на гражданската война в Босна и Херцеговина. За своите действия, оповестени за геноцид от Организация на обединените нации, през 2016 година е наказан Радован Караджич. А клането в Сребреница е ръководено от военачалник Ратко Младич. Твърди се, че най-малко 2000 от убитите са на възраст сред 13 и 24 години. За да бъдат прикрити, жертвите са били погребвани неведнъж. Телата от Сребреница се намират в 39 общи гроба. 

По време на спора Сребреница е оповестена за зона за сигурност от Организация на обединените нации. Изпратен е боен контингент в състав от 600 леко въоръжени души. Това са холандските „ сини каски “, чийто брой спада до 400. Те са упреквани за своята безучастност в спора. Когато босненско-сръбските елементи атакуват предпазената зона, „ сините каски “ освобождават контролните си постове без опозиция. Корпусът „ Дрина “ завладява за 6 дни анклава и лимитира наземното разпространяване на филантропична помощ. Международни организации доставят храни с хеликоптери. 

След като анклавът е високомерен, жителите на Сребреница стартират своето бягство. Разделят се на две елементи. Едната се състои от почти 15 000 мъже, които побягват през гората в опит да доближат елементи на босненската войска. Във втората група има към 25 000 души, които остават в северните елементи на анклава, обкръжени от босненските сърби. Именно тези хора са подложени на гнет и случайни изтезания. Босненските сърби разделят мъжете от дамите, като майките с деца и останалите дами са отведени с рейсове. Много от депортираните оцеляват. Но не и мъжете и младежите над 13-годишна възраст, останали в Сребреница. Онези, които не са били убити там, са били екзекутирани в Братунац. Оцелели няма. А групата, побягнала в гората, попада в засада. И тези хора са задържани, отведени с камиони и разстреляни в линии. Масовите гробове се копаят незабавно.

Темата стана изключително известна в последните дни. Спор провокира терминът „ геноцид “, с който са несъгласни голям брой публични персони в Сърбия и Босна и Херцеговина. Международни организации остро подлагат на критика позициите на водачите. Твърде допустимо е разпалването на националистическите пристрастености при съществуването на етнически спор, примесено с отричането на историята, да докара до нови жестокости. 

А историите на оживелите от клането са красноречиво удостоверение за осъществените закононарушения без значение от тяхната подготовка. Техните реакции са едни и същи даже и след повече от четвърт век. Когато жертвите описват, се основава особена задушаваща атмосфера за всеки слушател или четец. Защото лицата на страданието се показват в наивно събраните в черни чували детски играчки, в вярата за завръщане и във усета на една близалка, приготвена от любяща учителка. Вижте фрагменти от картината на оцеляването в идващите страници. Думите, които ще прочетете, принадлежат на хора с незапомнени имена, които ще останат завинаги някъде в дните на кошмара. Чувствата на разказвачите са толкоз мощни, че надали сълзите са техен подобаващ израз, а тонът е еднакъв, като че ли говорещ за примирение. Живите и метафорично безименни персони са скрити и дехуманизирани от статистики, където животът и гибелта са два взаимно противопоставящи се %. Днес отричането е новата опасност пред паметта за тях.

Има и още...