През 1988 г. организаторите на летните олимпийски игри в Сеул,

През 1988 година уредниците на летните олимпийски игри в Сеул, Южна Корея, се оказват изправени пред малко ексцентричен въпрос: Как биха реагирали чужденците на потреблението на кимчи в страната?

По това време кимчито – гарнитура от „ ферментирали зеленчуци, главно зеле, само че с доста добавени подправки “ (wikipedia.bg), която е съществена съставна част в корейската кухня от епохи – е относително непозната за множеството западняци. Някои уредници се притесняват, че мощната му миризма ще отблъсне посетителите и даже може да сътвори неприятен пиар за страната. Но в реалност се случва тъкмо противоположното и скоро хора по целия свят се редят на опашки, с цел да хапнат от националното ядене на Корея.

„ Кимчи става значима тематика на доста диалози по време на Олимпийските игри през 1988 година “, споделя доктор Парк Че-лин от Световния институт по кимчи, национална изследователска институция, фокусирана върху всички гарнитурата, пред Smithsonian.com. „ В предишното Южна Корея беше дребна страна в Азия, която не беше необятно известна по света. Олимпийските игри обаче й дадоха добра опция да се показа, а кимчи да бъде признато от хора отвън страна. “

Но с цел да стане това, олимпийските чиновници считат, че би трябвало да измислят способи да създадат ястието налично – и вкусно – за непознати усети. Длъжностните лица го включват като една от формалните храни на олимпийското село, само че с известно съмнение. Los Angeles Times оповестява, че уредниците са толкоз обезпокоени, че даже дават на чиновниците на събитието, които работят лице в лице с чужденци, специфични указания да си мият зъбите, откакто ядат кимчи, с цел да не засягат хората с миризмата.

Не е изненадващо, че някои от първите гости, които пробват кимчи, са спортисти и медиите бързо отразяват техния опит – The New York Times споделя за забавната нова храна със същото равнище на подробност като надпревари, които се организират.

След Олимпийските игри ползата към кимчи внезапно нараства, което подтиква износа на ферментирала храна, изключително към Япония. И съгласно Чае-лин ползата се популяризира освен измежду чужденците, само че и измежду корейското население като цяло. В годините след Корейската война Чае-лин изяснява: „ Някои корейци поставят старания да се отдалечат от обичайните ястия, в това число кимчи, тъй като съгласно тях те символизират лишенията им в предишното. “

„ За корейците, минали през 50-те и 60-те, да не приказваме за тези, които са живели преди този момент в годините преди освобождението на страната от японското колониално владичество, кимчи е не по-малко съществена храна, която поддържа живота им дружно с ориза “, споделя Че-лин. „ Но след войната срамните прекарвания, свързани с кимчи, постоянно се споделят от корейците зад граница. Говори се, че доста от тях отстраняват гарнитурата, която в миналото е била витално значимо за корейския народ, от масите си заради неприятните прекарвания да бъдат отбягвани поради миризмата й. Поради тези аргументи кимчи стартира да се счита за старомодна храна в Корея по това време. “

Превъртаме напред към днешния ден и кимчи може да се откри на всички места – от улични павилиони за бърза храна до заведения за хранене. Американската верига магазини Whole Foods предлага цели 163 типа кимчи, като ги популяризира освен усета им, само че изгодите за здравето.

„ В обичайна медицина е известно, че кимчи е съвършената храна, в която ин и ян са хармонизирани “, сподели На Кюнгин, организатор на музея Kimchikan, който разпространява кимчи и традицията на кимджанг (процесът на подготвяне и запазване на ястието), за Smithsonian.com. Пробиотиците, открити в него, изяснява Кюнгин, се свързват с изгоди, в това число контролиране на червата и попречване на затлъстяване.

Олимпийското лого в плажа Каннин през май 2018 г

След Зимните олимпийски игри през 2018 година в Пьонгчанг, Южна Корея, ново потомство хора се срещат с кимчи, доста от за първи път. За да им помогне да научат повече за него, Световният институт на Кимчи организира специфична галерия в Олимпийския парк Каннин, наречена „ Кимчи, общувай със света “ по време на игрите.

„ Ако Олимпиадата в Сеул предлага опция да се вкара кимчи като храна, тазгодишната олимпиада в Пьонгчанг евентуално ще усъвършенства разбирането на корейската хранителна просвета “, споделя Чае-лин. „ Искаме да покажем на хората, че кимчито не е просто част от кулинарната просвета на корейския народ, а храна за връзка и естетика, основана посредством съчетание на съставки от целия свят и усвояване на разнообразни хранителни култури. “