През 1968 г. в Ланарк се ражда едно име, което

През 1968 година в Ланарк се ражда едно име, което доста съществено ще промени международния рали шампионат. Синът на Джими Макрей, Колин е разпален по високите скорости през цялото време. Първоначално стартира своята кариера с кросови мотори, а по-късно взема решение да заложи на четирите колела. Той наследява гения на татко си, откакто брат му избира да се занимава със спорт. Когато стартира своята рали кариера през 1986 година се постанова да се изправи против родните виртуози в Шотландския шампионат. Само две години по-късно ще го завоюва, а през 1987 година към този момент прави своя дебют на международната сцена. Великобританският шампионат е извоюван през 1991 година и 1992 година и остава вечно запомнен в опитите си да завоюва рали Швеция, само че най-после се оказва, че гумите не устоят на напрежението.

Следващата година идва във Финландия – маршрутът на ралито е посипан с редица скокове и много водачи вършат впечатляващи и рискови произшествия. Колин неотклонно съблюдава разпоредбите и полита като птица със своето Subaru.

Бедното Subaru Legacy би трябвало да бъде пенсионирано, а механиците приготвят аварийния автомобил. Колин по този начин и не осъзнава, че трети опит няма да има, само че още на идната подготовка съумява да сцепи дърво на половина, прелитайки със своята машина. До някаква степен екипът не бил чак толкоз сърдит, въпреки всичко всички знаели, че се изисква храброст, с цел да се натиска педала до ламарината, а и славата, че тимът му е един от най-скъпите в закупуването на аварийни елементи е до някаква степен привилегия. Проблемът бил, че Колин просто не обича да слуша своя навигатор.

Колкото и умел човек да му изпратят, той постоянно се стараел да го превърти няколко пъти с колата. Subaru знаели, че могат да опитомят шотландеца и да го трансфорат в водач, огромният въпрос бил обвързван с количеството коли, които са подготвени да похарчат. Отговорът щял да бъде даден още през идната година на ралито в Нова Зеландия.

Всеки тим можел да откри задоволително бърз водач, само че не всеки можел да си разреши Колин – лудият човек зад кормилото, който постоянно кара на ръба на сериозните произшествия. През идната година даже получава прякора Колин МакКраш. С смешки и закачки съумява да вземе купата през 1995 година зад кормилото на Subaru Impreza. Математически видяно, това е годината, в коятко Колин печели единствено две ралита – Нова Зеландия и Англия.

През останалото време просто се забавлява зад кормилото и не преследва победи. Във Англия демонстрира, че няма да остави купата в ръцете на своя сътрудник и пришпорва до лимита своя японски звяр. Печели с 5 точки разлика. Това е и годината, в която японците печелят 1-во и 2-ро място при водачите, както и първо място при конструкторите.

Шотландецът става и първият човек от острова, който печели купата. Макрей има заслуги за сериозния пробив на Subaru във Англия, той е лицето, което демонстрира, че тази марка може да предложи съществени качества и вследствие на това се показва повече от брилянтно. През идващите две години ще приключва на втора позиция, само че за него самия това не е от изключително значение. От 1999 година стартира да мисли къде да продължи с провокациите, откакто Subaru не носи това мечтано наслаждение.

Шотланденцът се нарежда зад кормилото на Ford Focus през идващия сезон и с това стартира огромното вървене по тъгите. Возилото не е изчистено от неточности, Макрей финишира първи единствено на две ралита – Кения и Португалия. През идната година прави същото в Испания и Акропол. Резултатите са много забавни. Новият водач желае да реализира невероятни триумфи, само че за жал Focus-ът е с темперамент, а и Макрей въобще не прости грешките и понякога съумява да трансформира поверената машина в скрап.

Появяват се и игри неговото име и до през днешния ден са пример за качество, шотланденцът към този момент е подготвен да хвърли кърпата и просто да се откаже от американския бранд. На последното съревнование изпуска линията с 15 сантиметра и прави следващата впечатляваща злополука. През 2002 година американският тим към този момент се отхвърля и приключва контракта му – облекчение и за двете страни.

Не може да бъде изключително пожален, откакто по клюки се твърди, че годишната му заплата е била към 5 милиона паунда. Това изяснява и за какво шотландецът толкоз е желал да остане в екипа, само че спекулациите не могат да бъдат доказани. Денят, в който Ford отписват Колин, Citroen подписват. Французите идват с големи проекти за победа и при започване на 2003 година декларират, че са събрали мечтания тим. Сайнц, Льоб и Макрей ще бъдат зад кормилото на новото потомство Citroen, компанията показва невероятни бъдещи и проекти и всичко това в името на френския байрак.

В Монте Карло тактиката заработва. Citroen финишира 1-2-3 място и всички са на крайници. Друг финиш за шотландеца няма да има. В края на сезона е на далечното 7-мо място.

Приказката завършва някъде през 2003 година с последният му шампионат. Опитите му да се върне назад в Subaru още веднъж нямат триумф – компанията е предпочела да наеме млади водачи. Следващите задължения са няколко участия в ралито Париж-Дакар и там още веднъж има прояви и каскади, само че пък в Льо Ман се оправя добре зад кормилото на Ferrari 550-GTS Maranello.

След къса пауза от ралитата се появява чешкият тим на Skoda. Господата желаят да създадат възторг на пистата, само че за жал имат потребност от лидер и господин Маккраш е свободен. В Австралия дълго време се бори за второто място, когато съединителят на колата се чупи.

През 2006 година, до момента в който стяга багажа за новия сезон с Fabia към този момент няма пари. Все отново получава опция да се състезава още веднъж за френския Citroen. Положението там не е изключително розово, само че откакто Льоб е в болничното заведение с пукнато рамо, Колин би трябвало да завоюва колкото се може повече точки за тима Kronos. Тичането с неуместни обувки е тъкмо толкоз прелестно за Колин, колкото и борбата с френски автомобил. Мисията му е да завоюва колкото се може повече точки, неговата Xsara се предава поради повреден алтернатор и обвиняванията политат. Тогава излиза наяве, че ралитата може би няма да бъдат в неговото портфолио.

Вместо това насочва вниманието си към по-сериозните преходи като Дакар, само че за жал идва 15 септември 2007 година. Последният ден на Колин Макрей завършва с хеликоптер, вместо кола. Дори и да не печели доста трофеи, нито да доближава триумфите на Льоб, Колин може да се похвали като един от най-агресивните водачи, подготвен на всичко, с цел да завоюва или просто да счупи автомобила си. Макрей умира на 39 години, очаквайки завръщането си в Париж-Дакар.