През 1961-ва година, когато първите хора излитат в космоса, именитият

През 1961-ва година, когато първите хора изхвърчат в космоса, именитият научно-фантастичен публицист Робърт Хайнлайн написа знаменателната фраза: “Веднъж щом стигнеш до околоземна орбита, ти си на половината път към където и да е в Слънчевата система ”. Близо шест десетилетия по-късно, като изключим задачите на “Аполо ” до Луната и като изключим все по-бурно разрастващата се роботизирана космонавтика, ние си останахме на половината път. Като да отидеш до Рим и да не видиш папата. Не отхвърлям, че всяко пилотирано ракетно изстрелване наподобява велико – т.е. да наблюдаваш огъня под ракетата и издигането ѝ в небесните небеса. Щом минеш височина от 80-100 километра (дефинициите варират), ти към този момент си в космоса. А щом стигнеш до орбита, би следвало пътят ти към Луната, Марс и останалите обекти от Слънчевата система да е открит. Вместо това ние сякаш стигаме до гарата на някой забавен туристически град – и единственото, което вършим, е една елементарна разходка към нея. 

Поводът да напиша тази публикация е коментар на Робърт Зубрин, създателят на Планетарното общество и един от най-популярните галактически деятели в международен мащаб. “Има доста пътища към Марс, само че първо би трябвало да решиш, че  искаш да отидеш към Марс, с цел да поемеш по някой от тях ”, сподели Зубрин. “През последните 30 години Международната галактическа станция служеше не като път към Марс, а като опция на това да отидеш до Марс или до Луната ”. 

Откакто се интересувам от космонавтика, т.е. след 2000-та година, Международната галактическа станция е цел, а не междинна станция. Единствената различна цел на астронавтите през новото хилядолетие е бил телескопът “Хъбъл ”, като от началото на 21-ви век той е бил посещаван единствено два пъти. Всичко останало в пилотираната галактическа стратегия се върти към скучни разходки до МКС и назад. Скучни бяха през 2010-та година, когато совалките към момента летяха. Скучни са и в този момент. 

Но скуката е най-дребният дерт. Далеч по-сериозен е казусът е, че от научна позиция престоят на астронавтите в орбита е съвсем неправилен. Отчет от НАСА при започване на тази година потвърди, че научната продукция на борда на МКС е смущаващо ниска. В интервала сред 1998-ма година, когато е изстрелян първият модул на станцията, и 1-ви май 2018-та са оповестени едвам 2 135 научни публикации “в списания, конференции и сивата литература ”. Проблемът е, че болшинството от тези изявления са точно в сборници на конференции и не чак толкоз влиятелни научни списания, като единствено 85 от тях са поместени в топ 10 списания съгласно метриката на Eugenfactor. Аз като експерт и лекар в региона на биологичните науки признавам, че на МКС са свършени някои любопитни изследвания. Но не са доста. В ниска околоземна орбита просто няма какво да се прави. 

Защото, както цитираният при започване на публикацията Хайнлайн е споделил, ниската околоземна орбита в никакъв случай не е била планувана да е завършек на пътешествието – тя има смисъл единствено доколкото е насочна точка към Луната и планетите. А ние я превърнахме в затвор. Решетките наподобяват толкоз здрави, че чак е невероятно да ги счупим през идните няколко години.

Изстрелването на “Крю Драгън ” с екипаж, което е планувано за следните дни или седмици, нищо не трансформира в това отношение. Промяната е по-скоро в геополитически смисъл – ще отърси позорната взаимозависимост на Щатите от Русия за транспорт на астронавти до орбита. Но в световен смисъл “Крю Драгън ” не променя изключително цялостната картинка – той ще прави същото, което може да прави и “Союз ” – и нищо повече. 

Първоначално не трябваше да е по този начин. Помните ли, че Илон Мъск планираше “Крю Драгън ” да се завръща на Земята с ретроракети? Ако СпейсЕкс и НАСА се придържаха към този план… през днешния ден може би корабът още нямаше да е подготвен и създаването му щеше да се влачи, като НАСА щеше да разчита на руснаците за транспорт до МКС още дълго време. Но в дълготраен проект “Крю Драгън ” щеше да е космичен транспортен съд – ретроракетната му система щеше да разреши да каца на Луната и Марс. Даже Илон Мъск беше задвижил плана “Ред Драгън ”, който трябваше да кулминира с кацане на Марс през 2018-та година. 

Само че НАСА, не че забрани (агенцията кардинално не не разрешава иновации), само че сложи такива безумни условия за ретроракетната система, че Илон Мъск просто реши, че е по-добре да се откаже от нея. “Крю Драгън ” бе снабден с парашути и в последна сметка си остана транспортна система до околоземна орбита – и нищо повече. През 2018-та година, вместо “Ред Драгън ”, към Марс полетя автомобил “Тесла ”. Илон Мъск бързо загуби ентусиазма си към “Крю Драгън ” и до момента в който СпейсЕкс продължи да работи съзнателно по осъществяване на държавния план, предприемачът стартира нов – “Старшип ”. Сега ентусиазмът от страна на Мъск и феновете му е най-много към “Старшип ” – тъй като, в случай че изключим проблематичния и бюрократизиран план “Артемис ” на НАСА, “Старшип ” е единственият план, който е в стадий на разработка (т.е. не е единствено на хартия) и дава някакъв късмет на човечеството да се отскубне трайно от околоземната орбита. 

Липсата на възторг бе разкритикувана не от какъв да е различен, а от шефа на НАСА Джим Брайденстайн. Миналата година Брайденстайн изкоментира в Туитър, че е отчаян от обстоятелството, че Мъск и СпейсЕкс не подхождат със същия жар към “Крю Драгън ” по метода, по който подхождат към “Старшип ”. Но кажете ми – за какво би трябвало да сме въодушевени за “Крю Драгън ”? 

“Крю Драгън ” е готин транспортен съд – съвременен, бляскав, с тапицирани седалки – погледнат от вътрешната страна, той наподобява доста повече на корабите от научно-фантастичните филми, в сравнение с дървения и непохватен “Союз ”. Но корабите от научно-фантастичните филми летят от една на друга планета. “Крю Драгън ” ще кръжи към Земята, ще се скачва с МКС и ще се връща. Толкоз. 

Някои галактически запалянковци не престават да се надяват, че опитът на МКС ще разреши комерсиализация на околоземното пространство и нещата няма да спрат с МКС – а поетапно ще има полети до по-високи орбити и усвоявяне на окололунния космос. Позволете ми обаче да съм песимистичен към тази концепция. Същата вяра имаше преди 10-15 години, когато потръгна галактическият туризъм на “Союз ”. Тогава компания “Спейс Адвенчърс ” стартира да предлага билети за туристически полети до Луната. Руснаците обаче не посмяха да изпълнят тази фантазия и един от милиардерите, набутали се с пари за лунен билет, стартира да съди компанията, предлагаща услугата. 

Подобна концепция с “Фолкън Хеви ” и “Крю Драгън ” също не стигна до реализация – въпреки че Мъск планува реализирането на окололунен полет още през 2018-2019-та година. Пак нищо сходно не се случи, а след отлива от “Крю Драгън ”, в този момент лунните екскурзии се плануват за “Старшип ”. 

Преди няколко дни научихме за друга забавна концепция с “Крю Драгън ” – туристически галактически полет до междинна околоземна орбита, на височина 1 000 километра над Земята. Полетът може да е реалност още в края на идната година и в случай че той стане действителност, това ще е първото овакантяване на човек на ниска околоземна орбита след епохата на “Аполо ”. Вярно – това ще е доста дребна, плаха стъпка напред към Слънчевата система. От ниска на междинна орбита – и след това отново назад. Поне ще е нещо. Дано стане, въпреки че като знам какъв брой доста хрумвания отидоха в коша без да бъдат осъществени, не преставам да съм песимист. 

С това не желая да кажа, че няма да се веселя, когато “Крю Драгън ” с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли излети през идващите дни или седмици. Естествено, ще се веселя и ще поздравя СпейсЕкс. Но като галактически запалянко, който мечтае за освен това от същото, аз не съм удовлетворен. 

И мисля, че никой от нас няма да е удовлетворен, до момента в който не станем очевидци на трайно оживление в областта на пилотираната космонавтика.