Теорията за „изгубените космонавти“ и записът, който изглежда, че я потвърждава
През 1961 година руският космонавт Юрий Гагарин влиза в историята като първият човек, напуснал Земята и излязъл в космоса. Според двама италиански братя обаче, които настояват, че са почнали да следят предаванията на руската галактическа стратегия през 1957 година, преди него е имало и други – само че не са се върнали живи.
Съветската галактическа стратегия, сходно на американската, не е без своите произшествия. Не е изненадващо, че изстрелването на хора в космоса по-малко от век, откакто полети, траяли едвам секунди, са се считали за революционни, е необикновено мъчно и надалеч не без опасности. През 1960 година изстрелване на ракета в Съветския съюз убива към 160 души покрай стартовата площадка. През 1971 година трима космонавти умират на Союз 11, откакто повреден клапан провокира неочаквана декомпресия на кабината им.
Г. Доброволски, Вл. Волков и В. Пацаев от Союз 11
Така че, когато братята Джудика-Кордилия настояват, че са създали записи на руски галактически задачи с екипаж от живи приятели, е елементарно да се разбере за какво хората посрещат концепцията с схващане. Те настояват, че са записали няколко задачи на Съюз на съветските социалистически републики, които не са били публично притежание, в това число SOS сигнал с морзова писменост от галактически транспортен съд, който наподобява се отдалечава от орбитата на Земята.
„ Движеше се доста, доста бързо “, споделя Джовани Джудика-Кордилия пред Vice, „ и се отдалечаваше от земята със скорост, задоволителна, че да напусне земната атмосфера. И това ни накара да мислим, че транспортното средство в действителност няма да се връща назад на Земята… а е предопределено да излети в космоса. “
Един от най-известните им записи, за който се допуска, че е изработен през ноември 1963 година, твърди, че снима един от „ изгубените космонавти “, до момента в който той още веднъж влиза в атмосферата, където умира преди да се върне на Земята.
Теорията за „ изгубените космонавти “ обаче може да е просто доктрина на конспирацията…
След рухването на Съветския съюз злополуките в галактическата стратегия излизат нескрито – като гибелта на космонавта Валентин Бондаренко по време на образование и прикриването й, която се разкрива. Не са открити никакви детайлности за изгубени космонавти или нещо, което би удостоверило тези записи, както и други сходни истории.
Съвсем предстоящо – някои считат, че братята Джудика-Кордилия са измислили напълно записите. Космическият публицист и историк Джеймс Оберг отбелязва, че не съществуват доказателства, които да удостоверяват тези изказвания, и изброява и няколко други казуса с тезите на братята, които биха могли да слагат под подозрение тяхната достоверност. Сред тях е изявленията (публикувани по-късно в книга), че двамата са съумели да слушат галактическия транспортен съд Меркурий 6.
„ Няма тествани доказателства, че сигналите непосредствено от галактическия транспортен съд Меркурий-6 (от астронавта Джон Глен тоест) през февруари 1962 година фактически са били получени от братята, изключително откакто орбитата на галактическия транспортен съд от самото начало е била надалеч отвън обсега на Италия “, написа Оберг. „ Твърдението, че са определили тайната радиочестота от фотография на антена, не е безапелационно, защото антената, на която се базират, е избавителен маяк за след кацане, и даже не е разгърната или задействана, до момента в който капсулата не е към този момент във водата. “
Твърденията, че братята са чували сигнали от галактическия транспортен съд на Юрий Гагарин, също са оспорени от Оберг, „ изключително откакто орбитата на галактическия транспортен съд постоянно е била отвън обсега на Италия и през минутите, когато е била най-близко, по пътя си назад към Земята, галактическият транспортен съд е подложен на закъснение и плазмено блокиране на радиото. “
„ Нито едно доказателство за гибел на космонавти по време на тези ранни галактически задачи не може да издържи една сериозна рецензия през днешния ден “, написа Оберг в дълъг текст, развенчаващ теорията за „ изгубените космонавти “.
„ Вината за обстоятелството, че тези истории се популяризират и процъфтяват при започване на 60-те, би трябвало да лежи напълно върху плещите на руските мениджъри на новините. Тяхната редакторска политика на укривания, хвалби, изкривявания и откровени неистини основава атмосфера на тайнственост и секретност, от която нарастват всевъзможни сензационни и скандални истории. “
