Малкият брат те наблюдава
През 1948 година ВСВ е напълно неотдавна завършила и посттравматичната меланхолия се лекува с трудов възторг. Да градим живота нов! Да намерим и зложелател нов! Без зложелател по какъв начин се живее? Керуак по това време се чуди накъде да хване, Буковски къде да се напие и с коя да си легне, Селинджър по какъв начин да се оправи с болката в душата си, а Хемингуей е звезда и яхтата му поема накъм Куба, където да си търси белята. Докато те се забавляват, Шолохов написа „ Съдбата на индивида “. Някак по различен метод той си дава сметка за всичко. По-близък до мен метод. Въпрос на генетика, може би. Светът е пренареден. Неотдавна са починали десетки милиони. Трябва да се живее с тази мисъл.
ББС е Министерство на пропагандата в " 1984 " на Оруел и се чудя той като рецензия ли възприема тази концепция или просто ни оповестява исторически обстоятелства?! Щото може да е знаел нещо. Като вътрешен човек. Бачкал е там. И е писал сякаш фантастична антиутопия, само че някак през днешния ден ми се коства, че е бил оракул. А и всички умници след войната към този момент доста добре са разбрали какво животно е това пропагандата, по какъв начин се употребява и какви са магическите му сили. Да не мислите, че ситуацията в морала и усещанията е било доста по-различно от днешното?
Днес пропагандата е издигната на по-високи равнища. Некст левъл на играта. Научни, институционални, изчистени равнища. Няма нищо инцидентно. Няма инцидентно изтекла информация. Асанж и Сноудън са планувани, режисирани и моделирани някъде в някой институт. А публичното мнение се обработва брутално и жестоко на Територията, очевадно през последните седмици, щото си е едно огромно балканско ООД (ама доста лимитирана отговорност, като за пет лева) и каквото наредят шефовете на компанията, това става. Без доста пояснения. Без оглед на някакви опити на някакви модерни философи да ни убеждават какъв брой значимо е да се мисли.
Целият разказ на Оруел с каква предумисъл е писан – като предизвестие или като известие – не мога и не мога да се начудя, а доста ми се ще да знам. Защото в случай че се опитваш да предупредиш, че се задава заплаха, ти си почтен и добродушен вид. Но в случай че единствено злорадо или равнодушно го съобщаваш на „ пролите “ (днешният чалгисан консумариат), па нима някой от тях се сети, че и за него става въпрос, до момента в който си припява песничката за птичките и пчеличките, е някак потискащо. Някак подигравателно даже. Писателят единствено е маркирал бъдещето, като е обърнал цифрите на годината, в която го е писал. Отново по оня дистанциран британски метод. Далечен на моята психика. През 84 бях още на 10 и тогава в действителност вестниците съобщаваха злокобни вести за враговете от капиталистическия свят. А техните вестници може би единствено леко са се шегували с параноята ни по това време. Чернобил и Възродителният развой към момента предстояха.
Така бяха построени обществата. Така бяха разпределени системите. Големият брат фактически си бе основал ред. После той провежда нещо като безпорядък. Всъщност бяха осъществени идващите ходове, бяха задействани големи обществени опити, продължаващи и до през днешния ден. Онзи Голям брат си съществува все по този начин, само че го трансфораха и в шоу. Това е нещо като насмешка с всички нас. Нямате шансове да премахнете камерите, които ви наблюдават. Нали знаете това? Затова по-добре се забавлявайте пред мониторите и не му мислете доста. Онова око откъм гърба ще го забравите. То не ви се натрапва. Наблюдава ви дискретно, безшумно, даже диодче не мигва вътре в него. Само подсъзнанието ви ще го долавя незадълбочено като изменчив вътрешен сърбеж, само че на подсъзнанието му дайте домашнярка и чалга.
По-силничка парцуца и музика за торса.
И по този начин бодро навлязохме в епохата на информационализма. Така ти споделят, че е станало – значи е по този начин. Показва го мониторът – истина е. Песничките на пролите от предходната ера към този момент се софистицират посредством имитацията им на значими дела. Цветана Манева не знае тия неща. Тя е елементарна актриса. Няма по какъв начин да проумява такива дълбочини. Васко от Костинброд се трансформира в герой за демократични полезности. Гаврата бе доведена до метод на виждане на този свят. Онова там класическото, същинското, бе заровено. Но подсъзнанието помни. То няма да не помни. То ме крепи прав мен през днешния ден. И популярност Богу.
А един ден, като излезем от тази последна ера на забелязано и чуто, на елементарен пиар, когато всичко е пиар – реклама, политика, тероризъм – ще навлезем в епохата на Малкия брат.
Онзи, от който няма по какъв начин да се избяга. Онзи, дето е вътре в нас.
Изначално у всеки.
Някои го назовават с остарялата думичка съвест.
ББС е Министерство на пропагандата в " 1984 " на Оруел и се чудя той като рецензия ли възприема тази концепция или просто ни оповестява исторически обстоятелства?! Щото може да е знаел нещо. Като вътрешен човек. Бачкал е там. И е писал сякаш фантастична антиутопия, само че някак през днешния ден ми се коства, че е бил оракул. А и всички умници след войната към този момент доста добре са разбрали какво животно е това пропагандата, по какъв начин се употребява и какви са магическите му сили. Да не мислите, че ситуацията в морала и усещанията е било доста по-различно от днешното?
Днес пропагандата е издигната на по-високи равнища. Некст левъл на играта. Научни, институционални, изчистени равнища. Няма нищо инцидентно. Няма инцидентно изтекла информация. Асанж и Сноудън са планувани, режисирани и моделирани някъде в някой институт. А публичното мнение се обработва брутално и жестоко на Територията, очевадно през последните седмици, щото си е едно огромно балканско ООД (ама доста лимитирана отговорност, като за пет лева) и каквото наредят шефовете на компанията, това става. Без доста пояснения. Без оглед на някакви опити на някакви модерни философи да ни убеждават какъв брой значимо е да се мисли.
Целият разказ на Оруел с каква предумисъл е писан – като предизвестие или като известие – не мога и не мога да се начудя, а доста ми се ще да знам. Защото в случай че се опитваш да предупредиш, че се задава заплаха, ти си почтен и добродушен вид. Но в случай че единствено злорадо или равнодушно го съобщаваш на „ пролите “ (днешният чалгисан консумариат), па нима някой от тях се сети, че и за него става въпрос, до момента в който си припява песничката за птичките и пчеличките, е някак потискащо. Някак подигравателно даже. Писателят единствено е маркирал бъдещето, като е обърнал цифрите на годината, в която го е писал. Отново по оня дистанциран британски метод. Далечен на моята психика. През 84 бях още на 10 и тогава в действителност вестниците съобщаваха злокобни вести за враговете от капиталистическия свят. А техните вестници може би единствено леко са се шегували с параноята ни по това време. Чернобил и Възродителният развой към момента предстояха.
Така бяха построени обществата. Така бяха разпределени системите. Големият брат фактически си бе основал ред. После той провежда нещо като безпорядък. Всъщност бяха осъществени идващите ходове, бяха задействани големи обществени опити, продължаващи и до през днешния ден. Онзи Голям брат си съществува все по този начин, само че го трансфораха и в шоу. Това е нещо като насмешка с всички нас. Нямате шансове да премахнете камерите, които ви наблюдават. Нали знаете това? Затова по-добре се забавлявайте пред мониторите и не му мислете доста. Онова око откъм гърба ще го забравите. То не ви се натрапва. Наблюдава ви дискретно, безшумно, даже диодче не мигва вътре в него. Само подсъзнанието ви ще го долавя незадълбочено като изменчив вътрешен сърбеж, само че на подсъзнанието му дайте домашнярка и чалга.
По-силничка парцуца и музика за торса.
И по този начин бодро навлязохме в епохата на информационализма. Така ти споделят, че е станало – значи е по този начин. Показва го мониторът – истина е. Песничките на пролите от предходната ера към този момент се софистицират посредством имитацията им на значими дела. Цветана Манева не знае тия неща. Тя е елементарна актриса. Няма по какъв начин да проумява такива дълбочини. Васко от Костинброд се трансформира в герой за демократични полезности. Гаврата бе доведена до метод на виждане на този свят. Онова там класическото, същинското, бе заровено. Но подсъзнанието помни. То няма да не помни. То ме крепи прав мен през днешния ден. И популярност Богу.
А един ден, като излезем от тази последна ера на забелязано и чуто, на елементарен пиар, когато всичко е пиар – реклама, политика, тероризъм – ще навлезем в епохата на Малкия брат.
Онзи, от който няма по какъв начин да се избяга. Онзи, дето е вътре в нас.
Изначално у всеки.
Някои го назовават с остарялата думичка съвест.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ