В търсене на изгубения медал: Неразказаната история на едно момиче с мечти
През 1908 година Мари Болдън, афроамериканска тийнейджърка, става първата шампионка по правопис в Съединени американски щати, като по пътя към върха се оправя със комплицирани думи като " acquiesce ", " descendant " и " millinery ". Но достижението ѝ бързо е засенчено от расови предубеждения, а историята ѝ рядко се споделя.
Повече от век по-късно стартира търсенето на нейния от дълго време загубен орден за да се хвърли светлина върху триумфа на госпожа Болдън и да се отпразнува нейната победа.
Родена в Охайо, 13-годишната госпожа Болдън е една от 15-те осмокласници, определени да показват град Кливланд в първото национално съревнование по правопис в Съединени американски щати.
Според исторически данни и разкази тя се е класирала на последно място в квалификациите за своя тим, само че учебният контрольор Уорън Хикс е бил твърдо решен тя да взе участие.
Това се случва макар съпротивата на други състезатели, основно от град Ню Орлиънс, които заплашват да се откажат от присъединяване в надпреварата, защото ще би трябвало да се изправят против негър конкурент на сцената.
Г-жа Болдън става самостоятелен първенец през същата година, побеждавайки възпитаници от три други града, откакто изписва безупречно 100 думи в писмен тест и четири думи на сцената. За достижението си тя получи златен орден.
" Просто стиснах зъби и взех решение, че няма да пропусна нито една дума ", споделя тя пред кореспондент на вестника по това време. Нейното достижение беше приветствано от 6000 възрастни, които станаха очевидци на историческата ѝ победа.
Състезанието по правопис на британски език, което госпожа Болдън е спечелила, е било част от годишния конгрес на Националната асоциация на преподавателите, който се организира в спектакъл " Хиподрум " в Кливланд.
То предхожда със 17 години първото по рода си Scripps National Spelling Bee - годишно съревнование, в което от този момент вземат участие възпитаници от Съединени американски щати и техните територии и даже от други страни като Канада, Индия и Япония. През 2021 година надпреварата има своя първи победител от афроамерикански генезис - 14-годишната Зайла Авант-Гард.
В момента то се организира за 95-та година, като тазгодишният първенец ще бъде коронясан на телевизионно събитие в четвъртък.
Но с изключение на няколко вестникарски публикации и споменаване в книга, озаглавена " Чернокожите американци в Кливланд ", новаторската победа на госпожа Болдън преди 115 години значително остава непризната през по-голямата част от живота ѝ.
До гибелта ѝ през 1981 година, когато фамилията ѝ открива вестникарска публикация за подвига ѝ, споделя внукът ѝ Марк Браун пред Би Би Си.
" Казахме си: " О, Боже, баба е била модернист ", сподели господин Браун, пенсиониран 68-годишен преподавател, който живее в Канада.
" Смаян съм, че това става ясно в този момент ".
В публикациите, отдадени на успеха ѝ, госпожа Болдън споделя, че не е взела участие в състезанието " за персонална популярност, а с цел да се опита да помогне да се уважи моята учителка и моето учебно заведение ".
Но нейната победа беше посрещната с яростна расова опозиция. Някои политици и преподаватели отхвърлиха да признаят госпожа Болдън за шампионка по правопис и разкритикуваха надпреварата за това, че е разрешило на нейния расово интегриран тим да се състезава с напълно бели тимове.
Победата ѝ е била изключително оспорвана в Луизиана, южен щат, който в миналото е бил един от центровете на търговията с плебеи в Съединени американски щати, където вестниците допускаха, че тимовете от Ню Орлиънс са изгубили надпреварата заради това, че не са били спокойни, че би трябвало да се състезават с негър възпитаник.
Планираното в чест на госпожа Болдън съревнование по правопис, проведено от организацията YMCA в Ню Орлиънс, също е анулирано от кмета на града с претекста, че има заплаха от " породист протест ".
Г-н Браун, който разказва баба си като " тиха ", споделя, че тя в никакъв случай не е говорила за успеха си.
" Не е привличала доста внимание към себе си ", сподели той. "... и мисля, че за доста хора, които по това време са били считани за " цветнокожи ", не е било желателно да притеглят вниманието към себе си, тъй като доста пъти то е било отрицателно. "
По-късно госпожа Болдън се реалокира в Канада със брачна половинка си. Според господин Браун претекстът им да се реалокират е бил убеждението, че в Канада афроамериканците са третирани по-добре, в сравнение с в Съединени американски щати.
Постиженията на госпожа Болдън в този момент се радват на по-голямо внимание, частично с помощта на софтуера за проучване на езици Babbel, който в съдействие със фамилията ѝ изследва нейната история. Те също по този начин започнаха търсене на златния ѝ орден, който към момента не е открит.
" Когато изследванията ни доведоха до нейната история, не можахме да повярваме какъв брой малко известна и незадоволително маркирана е тя ", споделя Малкълм Маси, езиков специалист в Babbel.
Г-н Маси съобщи, че се надява търсенето на изчезналия орден да притегли вниманието към историята на госпожа Болдън в Съединени американски щати и да подсети, че надпреварите по правопис на британски език са " средство за равнене на опциите ".
Г-н Браун съобщи, че се гордее извънредно доста с баба си, и сподели, че нейната история е увещание за жертвите и битките, понесени от предишните генерации.
Повече от век по-късно стартира търсенето на нейния от дълго време загубен орден за да се хвърли светлина върху триумфа на госпожа Болдън и да се отпразнува нейната победа.
Родена в Охайо, 13-годишната госпожа Болдън е една от 15-те осмокласници, определени да показват град Кливланд в първото национално съревнование по правопис в Съединени американски щати.
Според исторически данни и разкази тя се е класирала на последно място в квалификациите за своя тим, само че учебният контрольор Уорън Хикс е бил твърдо решен тя да взе участие.
Това се случва макар съпротивата на други състезатели, основно от град Ню Орлиънс, които заплашват да се откажат от присъединяване в надпреварата, защото ще би трябвало да се изправят против негър конкурент на сцената.
Г-жа Болдън става самостоятелен първенец през същата година, побеждавайки възпитаници от три други града, откакто изписва безупречно 100 думи в писмен тест и четири думи на сцената. За достижението си тя получи златен орден.
" Просто стиснах зъби и взех решение, че няма да пропусна нито една дума ", споделя тя пред кореспондент на вестника по това време. Нейното достижение беше приветствано от 6000 възрастни, които станаха очевидци на историческата ѝ победа.
Състезанието по правопис на британски език, което госпожа Болдън е спечелила, е било част от годишния конгрес на Националната асоциация на преподавателите, който се организира в спектакъл " Хиподрум " в Кливланд.
То предхожда със 17 години първото по рода си Scripps National Spelling Bee - годишно съревнование, в което от този момент вземат участие възпитаници от Съединени американски щати и техните територии и даже от други страни като Канада, Индия и Япония. През 2021 година надпреварата има своя първи победител от афроамерикански генезис - 14-годишната Зайла Авант-Гард.
В момента то се организира за 95-та година, като тазгодишният първенец ще бъде коронясан на телевизионно събитие в четвъртък.
Но с изключение на няколко вестникарски публикации и споменаване в книга, озаглавена " Чернокожите американци в Кливланд ", новаторската победа на госпожа Болдън преди 115 години значително остава непризната през по-голямата част от живота ѝ.
До гибелта ѝ през 1981 година, когато фамилията ѝ открива вестникарска публикация за подвига ѝ, споделя внукът ѝ Марк Браун пред Би Би Си.
" Казахме си: " О, Боже, баба е била модернист ", сподели господин Браун, пенсиониран 68-годишен преподавател, който живее в Канада.
" Смаян съм, че това става ясно в този момент ".
В публикациите, отдадени на успеха ѝ, госпожа Болдън споделя, че не е взела участие в състезанието " за персонална популярност, а с цел да се опита да помогне да се уважи моята учителка и моето учебно заведение ".
Но нейната победа беше посрещната с яростна расова опозиция. Някои политици и преподаватели отхвърлиха да признаят госпожа Болдън за шампионка по правопис и разкритикуваха надпреварата за това, че е разрешило на нейния расово интегриран тим да се състезава с напълно бели тимове.
Победата ѝ е била изключително оспорвана в Луизиана, южен щат, който в миналото е бил един от центровете на търговията с плебеи в Съединени американски щати, където вестниците допускаха, че тимовете от Ню Орлиънс са изгубили надпреварата заради това, че не са били спокойни, че би трябвало да се състезават с негър възпитаник.
Планираното в чест на госпожа Болдън съревнование по правопис, проведено от организацията YMCA в Ню Орлиънс, също е анулирано от кмета на града с претекста, че има заплаха от " породист протест ".
Г-н Браун, който разказва баба си като " тиха ", споделя, че тя в никакъв случай не е говорила за успеха си.
" Не е привличала доста внимание към себе си ", сподели той. "... и мисля, че за доста хора, които по това време са били считани за " цветнокожи ", не е било желателно да притеглят вниманието към себе си, тъй като доста пъти то е било отрицателно. "
По-късно госпожа Болдън се реалокира в Канада със брачна половинка си. Според господин Браун претекстът им да се реалокират е бил убеждението, че в Канада афроамериканците са третирани по-добре, в сравнение с в Съединени американски щати.
Постиженията на госпожа Болдън в този момент се радват на по-голямо внимание, частично с помощта на софтуера за проучване на езици Babbel, който в съдействие със фамилията ѝ изследва нейната история. Те също по този начин започнаха търсене на златния ѝ орден, който към момента не е открит.
" Когато изследванията ни доведоха до нейната история, не можахме да повярваме какъв брой малко известна и незадоволително маркирана е тя ", споделя Малкълм Маси, езиков специалист в Babbel.
Г-н Маси съобщи, че се надява търсенето на изчезналия орден да притегли вниманието към историята на госпожа Болдън в Съединени американски щати и да подсети, че надпреварите по правопис на британски език са " средство за равнене на опциите ".
Г-н Браун съобщи, че се гордее извънредно доста с баба си, и сподели, че нейната история е увещание за жертвите и битките, понесени от предишните генерации.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ