През 19-и век лекарите не се славят с богат опит

През 19-и век лекарите не се славят с богат опит и солидна теоретична подготовка, а елементарните хора нямат положително обучение. Това е плодородна среда за самозвани актьори и лекари шарлатани, които по това време са повече от квалифицираните. Един от тях е английският предприемач Джеймс Морисън. Той е известен с безсрамните си неистини, че може с хапчета на растителна основа да излекува всичко – от едра шарка до дизентерия. За всеобщо удивление хиляди негови съграждани имат вяра на тези изказвания.

В началото на 20-те години на 19-и век Морисън се разболява и това се оказва преломен миг в живота му. Той се отвращава от лекарите и от предписваните от тях лекарства и взема решение, че може да предложи на хората нещо по-добро. Мъжът основава хапче за всичко и съумява да заблуди извънредно доста хора, с помощта на което натрупва огромно положение.

" Доверете се на Морисън, а не на лекарите "

Няма информация за заболяването, от която страда предприемачът, само че по негови думи „ в продължение на 35 години той живее в неописуема болежка. “ Морисън има вяра, че растителните таблетки, които самичък подготвя, са съумели да го избавят от тъгите.

Воден от своя персонален опит и от нищо друго, измамникът е уверен, че всяко заболяване или болежка се дължат единствено и само на проблем с кръвта. Според него растителните разхлабващи средства оказват помощ на организма да се пречисти от ненужното и укрепват човешкото здраве. Британецът декларира, че „ същинските лекари единствено усложняват нещата. “

Какво съставлява лаксативът на Джеймс Морисън?

През 1825 година Морисън реализира концепциите си, като основава напълно натурално хапче със състав: алое, ревен, кремотартар (винена киселина) и смирна. Самозванецът твърди, че посредством дефекация (изхождане) лаксативът може да избави човек от всичко – дизентерия, едра шарка, тресчица, пъпки или бълнуване през нощта.

Източник: Welcome Collection, public domain

Вълшебната таблетка е наречена „ Универсално хапче “ или „ Хапчето на Морисън “. То се предлага в два разновидността – с по-слаб и с по-силен резултат и съгласно предприемача може да се приема безкрайно време. Англичанинът твърди, че 30 таблетки на ден е идеална доза (и изключително доходоносна за бизнеса му).

В своята книга „ Magic, Medicine and Quackery “ („ Магия, медицина и измамничество “) от 1968 година британският фолклорист и създател Ерик Мейпъл написа: „ Чудото на Морисън е най-великата машинация на века. “

За да придаде повече тежест на своето изобретение, шарлатанинът твърди, че е основал ново образователно заведение – British College of Health. На пръв взор всичко наподобява законно. Мъжът непрестанно популяризира институцията, като популяризира листовки с удовлетворени пациенти и твърди жителите, че има поддръжката на свои сътрудници, въпреки тяхната подготовка също да е доста противоречива.

Рекламата дава страховит резултат и болните бързо се доверяват на безскрупулния лъжец. Той се оказва в действителност деятелен и със мощно развъртян усет на предприемач. Една от рекламите, които основава, е доста известна за времето си и оприличава човешкото тяло с дърво. Тя подтиква клиентите да стартират лекуването с лаксатива, без да се постанова консултация с доктор. „ Когато растение или дърво има потребност от лекуване, не лекуваме ли цялото, а освен обособена негова част или система? “, е посланието в рекламния материал.

Разхлабващото лекарство на Джеймс Морисън се избира от хората, тъй като през 19-и век една от най-често осъществяваните процедури за лекуване е кръвопускането. В своя величествен труд от над 700 страници, наименуван Morisoniana и оповестен от измисления от самия него здравен лицей, англичанинът написа: „ Ако изтече прекомерно малко кръв, резултатът ще е нулев. Ако е прекалено много, пациентът може да почине. “

Също така клиентите му елементарно се подвеждат от обстоятелството, че съставките на „ Хапчето на Морисън “ е с растителен генезис.

Измамникът декларира: „ За да убедя света в сигурността и резултата от лекарството, съм подготвен да погълна каквато и да е доза и за какъвто и да било интервал от време. Много хора към този момент го направиха и са повече от удовлетворени. Колкото повече хапчета пият, толкоз по-добре се усещат. Могат ли поддръжниците на лечението с кръвопускане да се осмелят да създадат същото – да разрешат да им източат прекомерно огромно количество кръв? “

Неодобрението в медицинските среди

Джеймс Морисън е прав, че кръвопускането е неуместна форма на лекуване, само че офанзивите и острата му рецензия против обичайните медицински подходи, както и опитът му да преобрази напълно здравните грижи, му навличат, освен това напълно основателно, гнева на лекарите.

Томас Уейкли, първият редактор на авторитетното здравно списание The Lancet, съществуващо и през днешния ден, пробва да изтъкне научни доводи против успеваемостта на таблетките.

И други лекари се борят с измамата на Джеймс Морисън, само че, уви, хората не желаят да им повярват. Единственото, което желаят, е бързо да оздравеят.