През 1890 г. в Чикаго живеят около 15 000 афроамериканци.

През 1890 година в Чикаго живеят към 15 000 афроамериканци. Към 1970 година към този момент към 1 милион чернокожи хора назовават Ветровития град собствен дом – което е близо една-трета от общото население. От 1916 до 1970 година Великата миграция довежда милиони афроамериканци от аграрния Юг до градовете на Север, Средния Запад и Запада. Една от най-популярните дестинации е Чикаго. Но чернокожите американци, които мигрират от Юга, скоро схващат, че нещата надалеч не са идеални и на Север…

Семейство Артър – едно от многото, които се местят в Чикаго от Юга

Но какво изобщо провокира това Велико преселение? Един огромен фактор е Джим Кроу. На юг повишаването на рестриктивните мерки, наложени от разпоредбите за сегрегация на Джим Кроу, всъщност прави чернокожите втора класа хора. Затова не е изненадващо за какво доста от тях желаят да живеят на място, където най-малко на доктрина биха имали повече независимост.

Друг фактор е потребността от повече работна ръка в Чикаго. С идването на Първата международна война един все по-индустриален град се нуждае от колкото се може повече служащи. И защото по това време равнищата на задгранична миграция внезапно спадат, афро-американските служащи са добре пристигнали.

И най-после, чернокожите поданици на Чикаго предизвикват тези от юг да дойдат на север. Най-големият афро-американски вестник в страната, Chicago Defender, разпространява една картина на разцвет за тази част от популацията. Но по този начин основаната миграционна вълна бързо подхранва напрежението сред другите общности.

За страдание, за доста фамилии, които се реалокират на север, Чикаго дава и бягство от дискриминация. Вместо законите на Джим Кроу, градът просто постанова сегрегация по други способи. Там постоянно чернокожите са настанявани в общежития и дори когато съумяват да си намерят малко по-хубав дом на по-хубаво място, локалните бели ги атакуват гневно.

Червеното лято, Чикаго, 1919 година

По време на Червеното лято на 1919 година расовото напрежение в Чикаго прелива.

Всичко стартира на 27 юли 1919 година, когато жителите на града се стичат към крайбрежията на езерото Мичиган, с цел да поплуват. Отначало всичко наподобява като всеки различен летен ден, само че когато един негър младеж на име Юджийн Уилямс прекосява невидима психическа линия, която разделя двете раси близо до 29-та улица, бели граждани се нахвърлят върху него. Плажуващите хвърлят камъни по младежа и той в последна сметка се дави. Смъртта на Уилямс – и отводът на белите служители на реда да арестуват убийците му – притегля гневни тълпи на плажа. И не след дълго избухва още принуждение.

Бунтовете в Чикаго от 1919 година също оставят без дом 1000 чернокожи поданици, откакто бунтовниците изгарят жилищата им. Докато градът не е единственият в Америка, в който има расово принуждение по време на по този начин нареченото Червено лято, там протестът е измежду най-тежките. Според историка Изабел Уилкерсън: „ Бунтовете ще станат за Севера това, което са линчовете за Юга, като всеки от тях е демонстрация на необуздана гняв от набедени хора, ориентирани към изкупителните жертви на тяхното положение. “

Ку Клукс Клан в Чикаго

Гангстерите не са единствените, които командват в Чикаго през 20-те години. През 1922 година локалният Ку Клукс Клан има над 100 000 члена, най-голямото участие в Клана от който и да е американски град по това време. (Някои специалисти пресмятат, че броят им може и да е сред 40 000 и 80 000.) В Чикаго Кланът става популярен и освен е публично признат, само че и възхваляван.

През 20-те години популацията на Чикаго включва над 1 милион католици и 800 000 имигранти – и двете групи са цели на гнева на Клана. Но точно 110 000 чернокожи жители в града са на върха в листата. По това време Кланът разполага с политическа власт и не се опасява да го съобщи. Чарлз Палмър, Великият змей на ККК в Илинойс, с наслада обявява пред Chicago Daily Tribune през 1924 година: „ Знаем, че сме салдото на силите в щата… Можем да направляваме щатските избори и да получим това, което желаеме от държавното управление. “

В ранните години на Голямото преселение белите поданици на Чикаго атакуват домовете на черните – изключително тези, които са покрай техните. От 1917 до 1921 година експанзията на расистите е насочена с изключение на към чернокожите фамилии, и към банките и организациите за недвижими парцели, които им оказват помощ да намерят домове. Взривени са 58 бомби. Джеси Бинга, който основава първата банка в Чикаго, благосъстоятелност на негър, претърпя шест от тези бомби. Атаките дружно с публични и неофициални политически ходове, карат чернокожите поданици на Чикаго да се отделят в квартали. В южната част на квартал Бронзвил плътността на популацията се удвоява до 1940 година

Авторът Ричард Райт живее в квартала, в един от много малки жилища. „ Понякога петима или шестима живеехме в кухненски бокс с една стая “, написа той. „ Боксът е нашият затвор, нашата смъртна присъда без съд, вследствие на новата форма на мафиотско принуждение, която нападна освен самотния човек, само че и всички нас, с непрекъснатите си офанзиви. “

Стандартни блокове, в които са настанени чернокожи фамилии

Жилищният орган в Чикаго, учреден през 1937 година, прави опит да интегрира от дълго време сегрегираните квартали на Чикаго. Първият шеф на органа, Елизабет Ууд, поддържа поддържането на разнообразни жилища и даже вкарва квотна система с вярата да събере чернокожи и бели фамилии в една област. В отговор белите поданици на Чикаго още веднъж атакуват чернокожите фамилии, които се реалокират в техните квартали. През 1947 година органът мести осем чернокожи фамилии в напълно белия квартал Фърнууд. И най-малко три нощи има протести на тълпи от бели като са нужни над 1000 служители на реда, с цел да се потуши тълпата.

Междувременно необятно публикуваните политики като преквалифициране – дискриминационна процедура на отричане на заеми, ипотеки и застраховки за жителите, живеещи в „ рискови “ региони – затрудняват чернокожите в Чикаго да се интегрират в града.

Няколко години по-късно органът настанява светлокожа чернокожа жена на име Бети Хауърд в дотогава напълно белите къщи на Тръмбъл Парк. И още веднъж настъпва протест – бели тълпи замерят дома й с тухли, камъни и експлозиви, до момента в който не се постанова полицейски конвой да изтегля фамилията й.

След като фамилията бяга, тълпата към момента е недоволна. Те нахлуват в жилището, изтръгват мивките, изхвърлят мебелите през прозореца и разрушават пианото. След това бомбардират цялата постройка, оставяйки даже някои бели наематели без дом. Общо 118 мъже са задържани за размириците през тази нощ, само че никой от тях не е съден. Вместо това сътрудникът и притежателят на жилищната постройка са упрекнати за провокиране на протеста – защото дават дом на чернокожо семейство.