През 1871 г. в Цариград, Петко Р. Славейков сътворява и

През 1871 година в Цариград, Петко Р. Славейков сътворява и отпечатва своята „ Пчелица “ – първото българско от време на време издание за деца. Страниците на дребната брошура са изпъстрени с басни, пословици, стихотворения, приказки, анекдоти и поучителни публикации. Автор на всички тях е Славейков, решил да задоволи потребността на българските деца от познания по литература, нравственос, история, география, ботаника, зоология, физика. Немалка част от текстовете имат набожен темперамент: „ Божий промисъл ”, „ Божие всеослушание ”, „ Небето ”, „ Вечност ”, „ Първата обвързаност ”, „ Има Бог ”, „ Бог в делата на природата ”.

Само седем книжки на „ Пчелица “ виждат бял свят, а животът на дребното списание угасва заради финансови усложнения и проблеми с турската цензура. След Освобождението списанието е възобновено и излиза два пъти месечно в интервала 1915-1944 година Редактор на обновеното издание е софийският преподавател М. Д. Николов, а издател – Христо Трънков. В тези години „ Пчелица “ си сътрудничи с известни български писатели и поети, разгласява преводна литература за деца, а илюстрациите се вършат от известни художници.

Из страниците на китната „ Пчелица “ с признателност за благородното и родолюбиво дело на Петко Р. Славейков (1827 ~ 1895).

♥ За душата на книгата

„ Книгите и вестниците могат да мислят, приказват и вършат зло или положително. Един неприятен вестник или една неприятна книга са по този начин рискови, както може да бъде рисков и един неприятен човек… Който прочита някоя неприятна книга, прави това истото, което би правил, в случай че да се сбереше с неприятни человеци. Кое от двете избират нашите дребни читатели? Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или неприятен дух. Тя е душата на списателя или съчинителя им, а когато тая душа мисли и приказва в редовете на книгата, тя действува връз тези, които я четат по този начин, както би действувал връз тях персонално самият той человек… ”.

♥ За любовта към Бога

„ Кой се грижи за человеците и кой бди над тях, когато те са заспали надълбоко, когато не могат да се пазят, нито да виждат, в случай че ги сполетва неволя някоя или приключение? Има ЕДНО ОКО, което в никакъв случай не спи, има едно око, което види и в най-тъмната нощ, както и в най-ясната виделина на света. Когато светлината на луната не свети, когато у дома няма свещ, когато ни една звезда не блещука през гъстите облаци, туй око вижда всъду, на всяко място, и бди непрекъснато над всички фамилии по земята.

Окото, което в никакъв случай не спи, е БОЖИЕТО ОКО. Божията ръка е всеки път простряна над нас…

Както майката обхожда домът и с пръстът на устните у дома накарва да тихнува всякой бунт, с цел да не досаждат на детето ѝ като спи, както тя тегли завеските към люлката му, с цел да не бие светлината връз нежните му очи, така Бог тегли завесите на нощта към нас; така Бог накарва да тихне всичко, с цел да спи умерено огромното негово семейство. ”

♥ Първата обвързаност

„ Най-първа, най-свята обязанност за вас, общителни дечица, дано бъде откровената обич към Бога, ревнивост към молитва и драговолно към Божията църква. Когато живял Господ наш Иисус Христос на земята, Той доста обичал децата за простотата и незлобието им, така щото ги поставял и за образец на порасналите. Обичайте Го впрочем и вие с всичката мощ на вашите нежни и положителни сърчица; споменувайте за Него постоянно, като за най-хубавия си покровител, и молете му се с драговолно всякой ден. Той, който е из устата на младенците направил себе си хвала, без подозрение ще да приемне милостно вашите молебствия и ще извърши вашите прошения ”.

♥ Вечност

„ Вечност е дълбочина, която геометрията не може да мери, аритметиката не може да я изброи, въображението не може да си я фантазира и риториката не може да я опише. Затова дано всякой от нас живее тука на тоз свят по Христа, щото да сме благополучни във вечността. ”

„ Рай е място или положение на съществуване, дето слънцето и месецът са непотребни, тъй като нощ или мрак няма над него. Неговите поданици не ще да имат потребност от храна, ни от пиво, ни от сън, ни от облекло, тъй като тамо ще да бъдат като ангелите. Скръб, сълзи и болезни няма към този момент да имат въздействие връз тях, а вместо това наслада и забавление ще цари в сърцата им и на лицата им… Колко е прекрасен и красен раят на християнина! Всичко непорочност, всичко освещение, всичко наслада и забавление! ”

♥ За сътворението на света

„ По-преди, като влязох в една къща, открих един часовник, окачен на стената, който не беше там по-напред; аз попитах: кой е донесъл този часовник у дома и го окачил на стената?

През първите дни на пролетта отидох в една градина, дето онази година (лани) нямаше нищо посеяно и нямаше друго с изключение на див плевел наникнал, и видях доста фиданки насадени на ред и аз попитах: „ Кой е насадил тука тези фидани? ”

Часовникът не можеше от единствено себе си да пристигна у дома, и фиданките не можеха от единствено себе си да се насадят в градината…

Ще каже, че… всяко променение си има повода, и затуй аз запитвам: Кой е окачил там часовникът? Кой е насадил дръвията в градината?

А когато гледах слънцето, месецът, звездите, земята и доста други работи, които ся познават, че не са направени от человечески ръце, аз питах: Кой е направил слънцето, месецът и земята? тъй като ся вижда и ся познава, че те от единствено себе си не са станали. На това и родителите ми, и учителите ми са казвали, че всичко това го е направил Един и Тогози единият Създател, който е направил всичко, ний назоваваме Бог ”.

♥ За трудолюбието и ученолюбието

„ Ще пристигна време за отмора – трудовете ще се не помнят и самичък ти ще ся порадваш, че си прекарал младините си в работяние… Младостта от дълго време я назовават пролет на живота, а нашата душа поле необработено; каквото посееш пролет, това щеш есен да пожънеш; каквото придобиеш на младост, с това щеш да ся ползоваш в зрелий възраст… Работете, деца мои, в случай че желаете да станите честити ”.

♥ За Отечеството

„ Колкото повече ся приближавахме до България, толкоз повече аз ставах припрян да видя благото си и прелестно родно място, от което толкова години отсъствах. А в часа, когато към този момент зехми да разпознавами зелените гори на България, и когато пристигнахми до крайбрежията на Дунав, аз бях цялостен с наслада и забавление. Гледанието на родното място, на благото ми място, дето доста сладки от детинството ми възпоминания испълняваха сърцето ми, правяше мя припрян да изляза на пристанището: аз желаях да ся завтека към къщата на общителните си родители, да ги видя, да ся хвърля в обятията им, да ги целуна… А когато видях хубавото небе на България, когато подихах сладкия, чистий и благоуханний въздух на отечеството си, помислих си, че ся родих изново… Хубавото време, хубавият климат и хиляди други приятни напомневания раждаха в сърцето ми най-хубавите за отечеството ми усеща, които не мога да ви ги изприкажа, само че единствено това ви споделям, че по-голяма наслада не съм почувствувал в сърцето си през всичкия си живот, от колкото когато ся завърнах в отечеството си. О, общително и сладчайше мое родно място! Аз всеки път ще та обичам!

Възможно е щото отечеството на някои человеци да не бъде толкова хубаво и прелестно, както е нашето, само че отечеството всеки път е като бащина къща, в която ся връщами с наслада и благодарение; тъй като там намирами тези, които обичаме и тези, които ни обичат.

Деца! Не забравяйте отечеството си! ”.

* По материал на сп. „ Християнство и просвета “, бр. 112
Портрет на Петко Р. Славейков от Иван Карастоянов, 1884 г.; bg.wikipedia.org