Група висши военни в Габон заявиха в сряда, че са завзели властта в столицата, за да отменят резултатите от последните избори и да отстранят лидер, чието семейство държи властта почти 56 години.
Това стана в рамките на един час, след като президентът Али Бонго Ондимба беше обявен за победител в президентските избори, които се проведоха през уикенда.
Ето какво знаем досега:
Какво се случи и кога?
В събота, 26 август, Габон отиде до урните за президентските избори в страната.
Рано в сряда, 30 август, националният избирателен орган на страната обяви, че Бонго, който беше на власт в продължение на 14 години, е преизбран за трети мандат с 64,27 процента от подадените гласове.
Скоро след това група бунтовни войници се появиха по държавната телевизия, заявявайки, че завземат властта, анулират изборните резултати и „слагат край на сегашния режим“.
Основният съперник на Бонго, Алберт Ондо Оса, получи 30,77 процента от гласовете, съобщиха от избирателните органи.
Ондо Оса осъди „измамата, оркестрирана от лагера на Бонго“, като обяви победа преди затварянето на избирателните секции.
Кой стои зад продължаващия опит за преврат?
Войниците, които завзеха властта, казаха, че говорят от името на „Комисията за преход и възстановяване на институциите“ и обявиха анулирането на изборите и затварянето на всички граници.
Те също обявиха разпускането на държавните институции, включително „правителството, Сената, Националното събрание, Конституционния съд, Икономическия, социален и екологичен съвет и Габонския избирателен център“.
Един офицер прочете съвместно изявление по телевизионния канал Gabon 24, докато около дузина други стояха мълчаливо зад него във военни униформи и барети. Сред тях бяха полковници от армията, членове на елитната Републиканска гвардия, редовни войници и други, съобщи агенция AFP.
Изявлението на войника, което беше прочетено на френски, гласеше отчасти:
„Нашата красива страна, Габон, винаги е била убежище на мира. Днес страната преминава през сериозна институционална, политическа, икономическа и социална криза.”
„Следователно сме принудени да признаем, че организирането на общите избори от 26 август 2023 г. не отговаря на условията за прозрачно, надеждно и приобщаващо гласуване, на което хората в Габон толкова много се надяваха.
„Към това се добавя безотговорно и непредсказуемо управление, което води до продължаващо влошаване на социалното сближаване, с риск страната да бъде въведена в хаос… Народе на Габон, най-накрая сме на пътя към щастието. Нека Бог и духовете на нашите предци да благословят Габон. Чест и вярност към нашата родина.”
Къде се случи?
Предполагаемият преврат е извършен в Либревил, столицата на Габон. Силни звуци от стрелба се чуха в града, след като войниците поеха контрола, съобщиха информационните агенции Ройтерс и АФП.
Кореспондентите на Ал Джазира в Дакар и Ниамей, и двете в съседна Западна Африка, казаха, че има съобщения за хора, излизащи да празнуват по улиците на столицата.
Габон е малка държава в Централна Африка, която се управлява от едно и също семейство повече от 55 години от независимостта си от Франция през 1960 г.
Това е една от най-богатите страни в Африка по отношение на БВП на глава от населението, до голяма степен благодарение на приходите от петрол и малкото население от 2,3 милиона.
През 70-те години страната откри изобилни петролни запаси в морето, което й позволи да изгради силна средна класа. Петролът представлява 60 процента от приходите на страната.
Но една трета от населението все още живее под прага на бедността от $5,50 на ден, според Световната банка.
Къде е президентът Али Бонго Ондимба?
Лидерите на преврата в Габон казаха, че Бонго е под домашен арест и един от синовете му е арестуван за „държавна измяна“.
„Президентът Али Бонго е под домашен арест, заобиколен от семейството и лекарите си“, казаха те в изявление, прочетено по държавната телевизия.
Кореспондентът на Ал Джазира Николас Хаке, който репортира от Дакар, Сенегал, каза, че има силно присъствие на силите за сигурност по улиците на Либревил.
„Президентската охрана изглежда е поела контрола над президентския дворец и е заела ключови позиции около Националното събрание и Сената“, каза той.
64-годишният Бонго пое управлението, когато баща му Омар почина през 2009 г. след почти 42 години на власт. Бонго старши, който встъпи в длъжност през 1967 г., имаше репутацията на клептократ – един от най-богатите хора в света, със състояние, получено от петролните богатства на Габон.
През октомври 2018 г. президентът Бонго получи инсулт, който го остави извън игра за 10 месеца. Епизодът разпали твърденията, че той е негоден да управлява, и подхранва малък опит за преврат.
Доколко текущият опит за преврат прилича на други преврати в региона?
Ако успее, превратът ще бъде осмият в Западна и Централна Африка от 2020 г. насам. Превратите в Мали, Гвинея, Буркина Фасо, Чад и Нигер подкопаха демократичния напредък през последните години.
„Политическите анализатори вярват, че това е тенденция, която се появява в Африка… [и] освен ако лидерите в Африка не седнат и не изслушат хората, със сигурност ще имаме епидемия в ръцете си“, каза Ахмед Идрис от Ал Джазира, репортаж от Ниамей в Нигер.
Овигве Егуегу, анализатор в консултантската група по сигурността Afripolitika, каза пред Al Jazeera, че очевидният преврат в Габон не е подобен на други, наблюдавани в Западна Африка.
„Превратът в Габон е различен от това, което виждаме в други страни от Западна Африка. Докато тези други преврати са по-скоро свързани със сигурността и управлението, тук става дума конкретно за изборния процес“, каза той.
Сануша Найду, старши научен сътрудник в южноафриканския мозъчен тръст The Institute for Global Dialogue, каза, че събитията от сряда са показателни за „недоволството на хората от корупцията, наследените лидери и лошото управление на техните финанси или лошото управление на ресурсите, които не водят до истинско развитие”.
„Това е реакция не само на счупена система, но и на недемократична. Също така фактът е, че демократичният процес сам по себе си поражда много противоречия по отношение на хората, които се чувстват така, сякаш не могат да се доверят на политическия процес, на демократичния процес, и основно гледат на военните като на институцията, която може всъщност обръщат нещата“, каза тя.
„Хората стават все по-нетолерантни към факта, че вече не се третират като граждани в тяхната страна. [Когато] изборите се превърнат в средство за постигане на целта, тя се обезценява.”
Източник: Ал Джазира и информационни агенции
