ИПИ: За липсващите обществени поръчки и липсващите милиони
Превръщането на публичните поръчки в синоним на обири, измами и корупция е нездравословно и подвеждащо , само че до известна степен разбираемо – както излиза наяве на последното съвещание на бюджетна комисия от думите на министъра на стопанската система, строителство за 84 милиона лв. е било предоставено без социална поръчка и без финансова аргументация, и платено предплатено, се показва в разбор на Института за пазарна стопанска система /ИПИ/.
Как и за какво се е стигнало до такава степен публичен запас в изключително огромен размер да се заплати авансово отвън всевъзможни правила остава мистерия , само че навежда на значими въпроси, свързани с потреблението, ръководството, отчитането и контрола върху публичните поръчки и администрациите, които ги ползват.
От друга страна абсурдът с отхвърли на Народното събрание да накара частните лечебни заведения да организират публични поръчки за медикаменти слага под риск над 750 млн. лева публичен запас годишно . Дори и да оставим настрани чисто финансовия интерес, слагането под подозрение на поръчките като главен инструмент за относително обективно и конкурентно разпределение на обществени средства и заобикалянето им за избрана категория разпоредители е знак, че може би други ползи отвън публичните въздействат по-силно върху вземането на решения .
Проблемът със заобикалянето на условията на закона за публичните поръчки и неприлагането му, когато това е наложително, евентуално е огромен .
По данни на АДФИ от тестваните през 2022 година 1008 публични поръчки, при 403 от тях на обща стойност 3 068 680 311 лева или при 40% са открити нарушавания . Основното нарушаване съгласно отчета на организацията е неспазване на правилата на Закон за обществените поръчки за гласност и бистрота, свободна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, в това число установени са 83 случая на невъзложени публични поръчки по реда на Закон за обществените поръчки на стойност 271 458 965 лв. при съществуване на всички законови учредения за това.
В България отбраната на конкуренцията при даване на обществени услуги (строителство, доставка на артикули и на услуги) е предоставена на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, като главните й пълномощия във връзка с публичните поръчки са свързани с обжалването на решенията на възложителите .
Както към този момент отбелязахме, от данните е видно, че активността на Комисия за защита на конкуренцията по разглеждане на тъжби по Закон за обществените поръчки е десетократно по-голяма от тази, обвързвана с използването на конкурентното законодателство . Наблюдаваме доста повишаване на броя на жалбите през 2023 година.
Големият брой тъжби по Закон за обществените поръчки е обвързван както с забележителния сбор публични поръчки в страната – единствено през 2023 година досега са оповестени 21 596 поръчки на стойност 541,6 млн. лв. , а подписаните контракти са над 30 хиляди на брой , по този начин и с релативно удобства развой на подаване на тъжба през електронните портали за публичните поръчки (ЦАИС-ЕОП), който автоматизирано препраща жалбата към регистъра на Комисия за защита на конкуренцията, без да е належащо жалбоподателят да прави нещо в допълнение.
Жалбите към Комисия за защита на конкуренцията обаче не са задоволителен способ за надзор върху осъществяването на процеса по публичните поръчки и за предотвратяването на измамите, корупцията и други непозволени дейности . Нужни са и превантивни дейности, тъй че да се подсигурява спазването на главните правила за транспарантно и конкурентно възлагане на публични поръчки, като се предотвратяват опитите да се подсигурява спечелването им от предупреден победител посредством асортимент на критерии и условия още в началния стадий на процедурите, безапелационни са от Института за пазарна стопанска система.
