Претупан начален преглед, лечение в отсъствието на специалисти, грозни обиди

Претупан начален обзор, лекуване в отсъствието на експерти, грозни обиди против майката на умиращо дете - това са част от обвиняванията на околните на 15-годишната Даная по отношение на управлението на " Пирогов ".

От гибелта ѝ мина съвсем година, само че въпросът единствено се задълбочава поради несъответстващите дейности на страната и шефа на болничното заведение - с с противоречащи си заключения и с изтеклите записи от Медицинския съвет, които разкриха още по-агресивно отношение по отношение на фамилията на Даная.

Никой не пое отговорност за неприемливите реплики " Просто, би трябвало да се направи всичко допустимо те да усетят болката, тия хора ". Никой обаче и не отхвърли, че те са изречени. Но отхвърли да се занимава с нарушаването на професионалната нравственос.

Грубото и неетично държание по отношение на пациенти след произшествия в лечебните заведения се оказва постоянно срещано, споделя юрист Мария Шаркова пред " Булевард България ", експерт в региона на здравното право и създател на проучвания върху правосъдната процедура при доказване на лекарски неточности.

Често това жестоко отношение е повода, заради която пациентът взема решение да потърси правата си в съда.

Част от аргументите за проблемите в опазването на здравето са изчезналите ясни и унифицирани медицински стандарти, по които лечебните заведения би трябвало да работят. Недостигът на движимости лица за професионална оценка по противоречиви проблеми сред лекари и пациенти също пречи за изясняване на обективната истина.

Съдебната процедура въпреки всичко демонстрира, че броят на делата против лечебни заведения се усилва - усилва се и процентът, в който тези каузи завършват сполучливо за пациента.

Защо обаче въобще се стига до процеси, които не престават с години и натрупват съществени разноски и стрес за всички страни?

И има ли решения, които да оказват помощ в никакъв случай повече да не се стига до кошмарни случаи като Даная / " Пирогов "?

Разговаряме по тези тематики с юрист Мария Шаркова.

Сибина Григорова: Следите ли проблема с " Пирогов " и майката на Даная? Колко казуса виждате?

Мария Шаркова: Извън конкретиката - несъмнено, този проблем би трябвало да се реши по някакъв метод, било то от прокуратурата или съда - един от главните проблеми, които виждам в този случай, е недоверието в контролните органи и изобщо институциите с пълномощия в региона на опазването на здравето, към тези, от които чакаме да правят инспекции и да управляват качеството на здравната помощ.

Защо? Защото, видно и от възраженията в общественото простанство, в съответния случай няма доверие на контролните органи в лицето на изпълнителна организация " Медицински контрол ", на Министерство на здравеопазването също. Нито когато те настояват, че няма нарушавания, нито когато настояват, че има такива.

По мои проблеми единствено за предходната година, след инспекции на " Медицински контрол ", съм сезирала двукратно министъра на опазването на здравето с изказвания, че тези инспекции не са осъществени обективно, качествено и задълбочено.

И в двата случаи получих отговор от Инспектората към Министерството на здравеопазването, който удостоверява моите тъжби.

Това е доста обезпокоително. Ако органите, които са призвани да осъщестяват надзор в опазването на здравето и това да води до усъвършенстване в системата, не правят обективно инспекциите си, те могат да служат както за смокинов лист за прикриване на нередности, по този начин и за бухалка, когато някоя болница, непокорен болничен шеф или доктор би трябвало да бъдат осъдени.

И в двата случая, когато един орган не може да подсигурява своята обективност, се стига до съмнение. То от своя страна, води до резултата, който виждаме. Това е един доста сериозен проблем.

Разбира се, другият проблем е с връзката.

Когато има подозрения за некачествено лекуване и околните имат искания, в нашите лечебни заведения нито лекарите, нито шефовете знаят по какъв метод да споделят тези проблеми.

Това до известна степен е обвързвано със страха от каузи, от наказания, от гласност, от нарушение на репутацията. Но когато няма такава връзка, най-лошото е, че се визира доверието сред пациентите и лекарите.

- От друга страна, с цел да излезе това следствие, което Валя Ахчиева направи - със записа от заседание на управлението на болничното заведение, в който се приказват грозни неща за околните на Даная - това към този момент приказва, че въпреки всичко има някаква съпротива? Има ли такова предпочитание за смяна?

- Разбира се, че има. Забелязвам, че в разнообразни проблеми и каузи има лекари — движимости лица, които напълно обективно си показват мненията и се вижда, че задълбочено са ревизирали въпросите и не се тормозят да посочат грешките на сътрудниците си.

Единственият метод да променим една система е да стартираме да назоваваме проблемите с същинските ѝм имена. Със сигурност има някаква съпротива.

Конкретно за Пирогов, несъмнено, ние не знаем какво се е случило и по какъв начин тъкмо е изминал записът, никой не може да каже коя тъкмо е тази съпротива и какви са нейните планове.

Като цяло както в опазването на здравето, по този начин и в правораздаването, постоянно има хора, които желаят да трансформират нещо. Но това е обикновено, никой не желае да работи в несигурна среда. Работата на лекарите е доста тежка от здравна, от професионална позиция. И когато се насложат и други фактори, свързани с метода на действие на здравната система, това в допълнение утежнява ситуцията.

- И въпреки всичко, от кого зависи тези органи да не бъдат употребявани като бухалки и смокинови листа?

- Тези органи би трябвало да бъдат конструирани по този начин, че да се избегнат политическите назначения. В момента назначението на техните управленията зависи напълно от политиците — в частност, в изпълнителна организация " Медицински контрол " това зависи от министъра на опазването на здравето.

Освен това, " Медицински контрол " не съставлява привлекателно място за работа за експерти.

Съвсем неотдавна четох една публикация на вашата колежка от в. " Капитал " Десислава Николова, която разяснява, че в организацията работят доста пенсионери. Трябва да се основат условия за осъществяване на справедливи и способени инспекции, без да се излиза от пълномощията, избрани в закона. Много е притеснително противоположното.

Има обаче още един огромен проблем в опазването на здравето, който е доста сериозен - това е неналичието на ясни и унифицирани правила, по които да работят лечебните заведения и лекарите. Медицинските стандарти, за които толкоз се приказва, се основават на мрачно.

Няма точни и ясни правила по какъв метод се изготвя даден медицински стандарт и кой взе участие в тази процедура. Някои медицински стандарти са огледало на лобистски ползи в дадена компетентност. Те отразяват тъкмо техните ползи, а не интереса на пациента.

Има медицински стандарти да вземем за пример, които показват, че лечебните заведения би трябвало да работят по дадени логаритми и протоколи, които се изготвят от професионални сдружения по избрани специалности, без да е ясно за какво тъкмо тези сдружения би трябвало да изготвят протоколите. Да не приказваме, че доста постоянно те изобщо не ги изготвят.

Други стандарти изобщо нямат сходни условия или оставят на лечебните заведения локално те да си изготвят протоколите - поради което от време на време в разнообразни лечебни заведения имаме напълно разнообразни логаритми на държание. А това, разбирате, че се отразява на лекуването на пациентите.

И не последно място, съвсем не съм видяла тези стандарти да бъдат направени на база на медицина, учредена на доказателства. Тоест, когато се вършат избрани рекомендации и се вкарват правила, те да отразяват достиженията на здравната просвета и процедура, които са потвърдени по съотвения ред. Има правила, посредством които даден способ се потвърждава като настоящ и работещ все още. В България сходно обвързване стандартите не вкарват.

- Като приказваме за проблеми като " Даная " и делата, с които Вие се занимавате като юрист, нормално има два аспекта. Единият е дали диагнозата и лекуването са съответни. Но доста постоянно има и различен честен въпрос, който няма къде да го сложим в цялата конструкция. Неслучайно загатнах този запис. Езикът, говоренето - това е част от целия стрес на пациента. Какви са Вашите усещанията?

- Все по-ужасяващи, за жалост. Онзи ден разговарях с моя клиентка - тя е сляпа с едното око вследствие на вътреболнична зараза, която е била породена по време на рутинна интервенция на окото. И тя ми описа следното:

" След като бях призната за повторно по-късно усложение, и никой не ми обясняваше какво е станало, за какво ме одобряват за повторно, ще се възстановили моето зрение.. В един миг аз взех решение да потърся лекарката, която ме оперира, с цел да беседвам с нея. Стигнах до нейния кабинет и чух от вътре да споделя: " Какво се оплакват тези хора, въпреки всичко виждат с едното око, има хора, които не виждат с двете ".

Имам един доста фрапиращ случай на майка, която беше родила близнаци в една регионална болница. Но вследствие на неточност при диагностицирането - едно от децата не беше диагностицирано краткотрайно с ретинопатия, която е доста присъща при недоносените деца. Това беше забавило лекуване на детето, вследствие на което, то беше съвсем изцяло сляпо.

Майката ме потърси. Каза, че никой различен от фамилията ѝ не я поддържа, само че ми показа за какво желае да заведе дело.

" Когато установихме, че синът ми е кьорав и към този момент не може да се избави неговото зрение, аз отидох до очната лекарка, която го проследяваше и обещаваше, че синът ми няма никакъв проблем със зрението. И когато я попитах да ми каже какво тъкмо е станало, за какво не диагностицирахте в точния момент този проблем, какво да обясня на сина си, когато порасне и ме попита за какво е кьорав, лекарката ѝ дала отговор: " Ще му обясните, че сте го родила прибързано и по тази причина не вижда ".

Това е моментът, в който дамата решила, че желае да заведе дело.

Много постоянно срещаме жестоко и неетично държание тъкмо след такива лекарски неточности. Вероятно това е някакъв неблаговиден опит на експертите да се самозащитят, капсулират в това, което се е случило. Но за пациентите то освен не работи, а е подтикващ фактор да си търсят правата.

- В правосъдната зала по какъв начин се развиват тези проблеми?

- По принцип се развиват доста мъчно поради усложненията в намирането на движимости лица и правене на медицински експертизи. Част от лекарите отхвърлят да бъдат движимости лица, точно тъй като съзират пропуски при диагностиката и не желаят да навредят на сътрудниците си, като го потвърдят с здравна експертиза.

Разбира се, има и движимости лица, които работят напълно обективно.

Но има каузи, които не престават по 5 - 6 години, и не могат да се решат поради неналичието на движимости лица.

- Имате ли концепция за решение?

- Това е комплициран въпрос, който е повдиган голям брой пъти, в това число от лечебните заведения, от които нормално съдът желае да посочат движимости лица. Самите ръководители на лечебните заведения не могат да принудят експертите да се съгласят.

От друга страна, този проблем би трябвало да се реши, с цел да се обезпечи обективност и безпристрастност, което също е мъчно – по някои специалности малко на брой се съгласяват да бъдат движимости лица и се познават между тях.

За мен един от методите е да се създадат съществени промени на подзаконовата нормативна уредба, която урежда активността на движимостите лица. Към министъра на опазването на здравето се създадават експертни препоръки по обособени специалности - считам, че те би трябвало да имат доста по-активна роля в решаването на такива каузи, в това число и с персоналното им присъединяване като такива.

Когато си в сходен експертен съвет, това значи, че притежаваш избрани качества. Носи със себе си и съответните отговорности, в това число да се подкрепя активността на органите на правосъдната власт при назначение на движимости лица.

Съвсем обикновено е в такива объркани каузи тези специалисти към Министерство на здравеопазването да вземат участие като движимости лица, с цел да може с тяхна помощ да се решат и делата.

Друго нещо, което предлагам - да има стандарт, по който да се изготвят тези съдебно-медицински експертизи. Този стандарт би трябвало да задължава движимостите лица да се обосновават с правилата на медицината, учредена на доказателства, когато изготвят мненията си и образуват изводите си.

Когато твърдиш, че дадена оперативна намеса е изпълнена вярно, да се обосновеш, като кажеш какви са одобрените от науката и практиката правила, къде са одобрени и по какъв метод.

С други думи - не можеш, както някои други движимости лица вършат, да твърдиш в експертизата " в медицината всичко е допустимо " - изтъквам умозаключение на вещо лица от съответно дело.

Или да кажеш – всички стандарти и правила за добра здравна процедура са изпълнени — без изобщо да се обосновеш и на тази база съдът да одобри изказванието за истина, просто тъй като го споделя експерт. Абсурдно е това.

Или на въпрос " за какво смятате, че тази интервенция е осъществена вярно ", да се цитира учебник от 1967 година, когато този способ е бил използван, само че през днешния ден има десетки настоящи научни проучвания, които споделят тъкмо противоположното.

Третият значим проблем е обвързван с продължаващата подготовка на лекарите. В момента няма планувани механизми да се следи дали лекарите не престават да се образоват, да поддържат и развиват квалификацията си. Няма съответен надзор от съсловните организации върху тази подготовка след довеждане докрай на университета.

В редица страни лекарите би трябвало да посещават годишно разнообразни конгреси и да поддържат своята подготовка непрекъсното, защото медицината не е статична просвета. Трябва да има някаква гаранция, че лекарите непрестанно обновяват знанията си, а не четат учебника от 1967 година

- Прави ли някой нещо като " картографиране " на случаите в лечебните заведения, къде има централизация?

- Не, тъй като в България няма съвсем никаква нормативна уредба за това какво е случай, какво е нежелано събитие, какво е увреждане на пациента, обвързвано с лекуването, както и никакво обвързване за докладване на сходни случаи, даже анонимизирано за разбор и предварителна защита, тъй че да са спокойни медицинските експерти и лечебните заведения да оповестяват за сходни случаи.

Само когато изпълнителна организация " Медицински контрол " разгласява своите годишни отчети, могат да се създадат някакви заключения от не доста добре показаните данни какви са жалбите, какви инспекции са осъществени, какви нарушавания са открити.

Но това не е пълноценна информация, въз основата на която да си изградим действителна визия за обстановката. Ние знаем, че броят на жалбите не е еднакъв на броя на нежеланите събития, настъпили в лечебните заведения.

- А като казвате каузи, не е ли възжможна статистика на база на произнесените присъди?

- В България няма събрани данни и формирана статистика на основа на наказателните каузи против медицински експерти. По гражданските каузи обаче беше изработен един обстоен разбор на правосъдната процедура на Върховния касационен съд от сътрудника Стоян Ставру. Допреди 5 години нямаше събрана информация, която да наблюдава заведените каузи от първата до последната инстанция — тогава аз се заех да събера данни от цивилен каузи, които са водени в интервала 2007-2017 година, а в този момент разширих изследването си до 2023 година в това число.

С помощта на Закона за достъп до социална информация и на централния уеб основан интерфейс към Висшия правосъден съвет към 2017 година съумях да намеря правосъдни актове, които ме доведоха до към 280 правосъдни каузи. Извадих данните от тях, в това число какви са резултатите от тези каузи, каква част се печелят от пациентите, каква част от лечебните заведения и продължителността на тези каузи и къде, несъмнено, са съсредоточени. След това продължих да подновявам тази си база данни, разгласих ги от време на време и успявах да оповестя някакви данни.

Към момента съм събрала данни за към близо 600 каузи. Прави усещане, че като се изключи че се усилва броят на делата в последните 5-6 години приблизително по към 60 годишно, се усилва процентът, в който делата завършват в интерес на пациенти.

- Тоест - натрупва се правосъдна процедура. По-лошият вид за пояснение е качеството на медицината да се утежнява...

- Не мисля, че има наклонност на нарастване на случаите в лечебните заведения. По-скоро виждам, че пациентите стават все по-информирани и по-чувствителни. Има от ден на ден организации за поддръжка на пациентите. И те все по-активно търсят отбрана на правата си.

Когато случаите получават медийно отразяваене, нормално други потърпевши хора се окуражават да потърсят правна отбрана и обезщетение за вредите, които са претърпели. Разбира се, има и доста неоснователни искания.

Към момента почти 44% от делата приключват в интерес на пациентите. Това разобличи една илюзия в обществото - че всички каузи завършват в интерес на лечебните заведения и надали не движимостите лица в никакъв случай не дават справедливи мнения, постоянно се стремят да защитят сътрудниците си. Не, не е по този начин, и това се вижда от тази наклонност.

- Разбирането е, че няма наказани лекари, тъй като " гарван гарвано око не вади ".

- Има някои проблеми, които доста ме шокират - да вземем за пример, когато имам няколко съвсем идентични случая от една и съща болница. Например - имам няколко съвсем идентични случаи в региона на акушерството и гинекологията, извънредно неприятни, които постоянно идват от една и съща болница в България.

- Коя?

От област Бургас.

- Тоест там би могло да става дума или за един доктор или за протокол, който е несъответстващ?

- Да, тъкмо по този начин, само че аз не съм индивидът, който би трябвало да проверява тъкмо какво се случва в тази болница.

Имам своите съмнения, когато в една съответна компетентност и в една съответна болница, се появяват няколко идентични проблема.Предполагам, че при други сътрудници също има сходни случаи.

Това е доста притеснително и би трябвало министърът на опазването на здравето да се интересува повече от тези въпроси. Някак увлечени в политиката, в тези проблеми, свързани с непрекъснатото назначение на шефове на лечебни заведения, с дефицит на медикаменти, миналите години с пандемията и изобщо проблемите в региона на публичното здраве, този въпрос в действителност се подцени.

Не желая да споделям, че става дума за лекарски неточности, а по-скоро за нежелани събития в лечебните заведения. Това може да има доста тежко отражение върху цяла една болница или даже област в страната.

Ще дам образец. По делата, които аз преглеждам и изследвам, има няколко фрапиращи случаи за доста високи обещетения, които са присъдени след тежки увреждания на пациент. Една такава болница, преди 2 години, беше наказана да заплати голяма сума за обещетение, плюс рента и разходи, надхвърляща половин милион лв.. Ако това е приходът на болничното заведение за 3 или 4 месеца, а тя би трябвало да заплати едновременно тази сума, това значи, че тя може да спре да действа и това ще се отрази на всички пациенти.

- 500 000 лева извънредно висока сума ли е за обезщетение на повредени пациенти?

- Тези суми са по-скоро изключение, само че размерите на компенсациите от ден на ден порастват. Огромните суми се присъждат нормално за доста тежки увреждания, които са породени. В единия случай става дума за гибел на млада жена по време на раждане. Заради дългия интервал на водене на делото беше насъбрана доста огромна рента, която надвишава размера на обещетението.

В различен от случаите става дума за тежко повредено дете при раждане и това е едно от най огромните обещетения присъждани по медицински каузи - 490 000 лева Като прибавим лихвите и разноските, сумата беше доближила един милион.

- Има ли разлика сред частните и държавни лечебни заведения в подтекста на делата против тях?

- Не мога да кажа, че частните лечебни заведения са по-малко съдени или че държавните лечебни заведения по-често са ответници по делата. Разликата, която е доста значимо да се означи, е, че частните лечебни заведения по-лесно могат да сключат съглашения с пациентите, когато преценяват, че техните искове са основателни.

Държавните и общински лечебни заведения са обществени предприятия и наложително би трябвало да имат позволение от принципала до притежателя на капитала, който да утвърди съглашението. А ръководителите на тези лечебни заведения, които се назначават от принципала, нормално не желаят да издигнат този въпрос пред него.

Например, с цел да не бъдат упрекнати, че са работили във щета на болничното заведение, като са определяли размера на компенсацията за тези пациенти. Или че не са управлявали болничното заведение както би трябвало, с цел да се стигне до сходни проблеми.

Всичко това доста затруднява опцията пациентите да подписват съглашение с тези лечебни заведения. Водят се безсмислени каузи, просто тъй като е можело страните да се спогодят и да си спестят доста спомагателни разноски.

Делата водят и до струпване на лихви, и до струпване на разноски и за двете страни, които в последна сметка отново се калкулират по сметката на лечебното заведение, в случай че пациентът завоюва процеса.

За мен това е доста безсмислено. Далеч по-добре е да се употребява медиация. Става дума за проблеми, които са доста наситени с страст, и е значимо страните да си приказват. Дори да не се стигне до съглашение, самият развой на медиация би бил " лековит " и за двете страни.

Аз към този момент дадох няколко образеца за разменени неприемливи реплики сред лекари и пациенти. Но би трябвало да знаем, че и медицинският личен състав също страда от това, което се случва. Персоналът е втората жертва на нежеланите събития в лечебните заведения.

Според мен би подействало добре за двете страни да схванат гледната точка на другата страна. Това може да подкрепи процеса по схващане на грешките, които са били позволени.

Има един доста прочут случаи в Съединени американски щати - дете умира вследствие на неправилно администриране на лекарствени артикули, и то не къде да е, а в болница " Джонс Хопкинс ". Това демонстрира, че на всички места се случват неточности - хората бъркат, това е истината.

В резултат на извършена медиация и съответна връзка болничното заведение именува поделение на името на това дете и вкарва протоколи, посредством които подсигурява, че отсега нататък ще има различен метод на обслужване на децата, който няма да докара до допускане на сходни неточности. Родителите, с платеното им обезщетение, основават фондация, която работи напълно в областта на сигурността на пациента, в съдействие с други организации.

Алтернативните принадлежности, отвън правосъдните каузи, имат други спомагателни изгоди за пациентите и за лечебните заведения. Трябва да имаме общ език и да не се конфронтираме непрекъсното.

Колко време лишава приблизително за приключването на едно дело?

По тези данни, които аз съм събрала, междинната дълготрайност е 46 месеца (около 3-4 г.), като има каузи, които не престават и по 10 години.

Вие имали ли сте такова?

Имам каузи, които са продължавали по 6 години. Имах дело, което беше на първа инстанция, когато го започнах. След това отидох в Съединени американски щати да специализирам една година, върнах се, делото продължи и завърши едвам предходната година дефинитивно. Значи почти 10 години, да. Наскоро излезе решение по дело, което единствено на първа инстанция продължи 6 години, главно тъй като не можеха да се намерят движимости лица.

Пак се връщам на Пирогов, горещият картоф, чу се за забранителни спицъци за тези, които приказват неприятни неща против лечебните заведения. Има ли такова отношение?

Аз персонално не съм усещала толкоз отрицателно отношение. Аз самата съм пациент, апропо, поради хронично заболяване.

Съвсем скоро се наложи да ми създадат една оперативна намеса и хирургът ми сподели: " ужасно съм обезпокоен, че тъкмо теб ще оперирам ". Разбирам го.

Онзи ден една другарка ми сподели, че несъмнено на лекарите ще им е по-спокойно да оперират принцесата на Уелс, която оперираха в същия ден, от колкото мен. Това, несъмнено, е в границите на шегата.

Въобще не ми се желае да имам вяра, че има такива забранителни описи. Наистина се надявам, че това е някаква нескопосана смешка. Лекарите са призвани да лекуват пациентите и имат право да отхвърлят здравна помощ единствено в извънредно редки случаи, категорично посочени в закона. Аз самата повеждам доста каузи против лечебни заведения, само че не съм срещала отрицателно отношение, когато ми се е налагало да употребявам здравна помощ.

Искам да кажа тук, че за съставлявам и лечебни заведения, апропо, и работя с лечебни заведения, съветвам и поучавам лечебни заведения. И по никакъв метод не желая да жигосвам лечебните заведения и лекарите, тъй като разбирам техните проблеми.

Аз самата сега съм тук с помощта на извънредно качествени лекари. Затова непрестанно приказвам и се пробвам да обясня, че би трябвало да се откри един общ език, да се откри общият интерес. Аз съм безусловно сигурна, че както пациентите, по този начин и лекарите, в последна сметка имат един общ интерес - това опазване на здравето да действа по-добре. Убедена съм, че лекарите не желаят да работят в несигурна среда, в боязън от инспекции. Просто лекари и пациенти би трябвало да спрат да спорят кой е по-лош и да стартират да си приказват.

Защото, както започнахме първоначално, не се знае дали дадена инспекция като смокинов лист ли ще бъде употребена или ще завърши като бухалка. Никой не желае да го съдят най-малко 46 месеца, да му виси едно дело над главата. Затова доста ми се ще да имам вяра, че такива описи няма.

Трябва да се положат повече старания за повече диалогичност. Трябва да се разбере, че фактически от време на време пациентите могат да са капризни, могат да не схващат всичко, което им се изяснява. Може би четат повече Гугъл и и от там се ограмотяват. От друга страна обаче, никой не става пациент по избор.

Пациентът постоянно е в подвластна позиция по отношение на лекаря и по отношение на лечебното заведение, среща се в уязвима позиция. Това би трябвало да се опитваме да разбираем.