Престъпността по време на социалистическия режим в България, може да

Престъпността по време на социалистическия режим в България, може да се счита за изкоренена. Поне това настояват някои от претърпелите този режим. Често се описват и най-различни митове, че човек не заключвал жилището си и колата си. Подобно истории са известни, изключително откакто множеството поданици по този начин или другояче няма какво да вземат от своя комшия. Равенство в мизерията не е тъкмо най-хубавото решение, по отношение на тъждество в охолството. Второто, най-често, се практикува от партийните фрагменти, само че това е история за различен материал.

В историята на социализма в България, престъпността, най-малко по изказване на тогавашният държавен уред, била сведена до нула. Единственият банков грабеж, който се разиграва през далечната 1984 година и демонстрира, че не всички желаят да бъдат толкоз равни, колкото и с другите. Историята се развива в края на януари в Хасково, когато покрай клон на Българска народна банка, 24-годишните Стефан Атанасов и Веселин Славчев, са паркирали своята крадена „ Лада “. Двамата към момента са невидими за „ Народната милиция “ – биещото сърце на партията. Зад гърба си имат няколко сполучливи обира в района и са съумели да натрупат облага от близо 9 хиляди лв.. Осъзнавайки, че даже богатият не може да разгърне своята активност, профукват всичко по родното Черноморие и в един миг са гладни за идващия си огромен удар.

Откраднатият автомобил е със заменена регистрация от Кърджали. Докато чакат в автомобила си към 8 часа вечерта, около тях минава и някогашният старшина на милицията – Желязко Найденов. Паркираният автомобил стои на необичайно място, само че той по този начин и не поглежда регистрацията на колата. Към 9 без 20 вечерта, пред клона на Българска народна банка паркира москвич-комби, пренасящ всички дневни доходи от „ Търговия на дребно “. Въпросната сума към този миг е 182 хиляди лв..

Рутината е съумяла да вземе превес във всекидневните курсове на невъоръженият надзирател Стамо Кралев, който носи парите на тил в огромен брезентов чувал. От другата врата слиза и касиерката, която би трябвало да съобщи парите на Българска народна банка. Атанасов и Славчев нападат мигновено съперника. Кралев въпреки всичко се съпротивлява, само че единият мъж употребява железна щанга и с няколко удара го смъква на земята. Постовият чиновник на Българска народна банка също е нападнат, въпреки и да разполага със служебно оръжие. След неговото обезвреждане, парите, причинителите и въпросната Лада, изчезват безследно.

Изненадата на всички е голяма и осъщественото закононарушение ще накара тогавашната власт да ангажира всички вероятни сили, с цел да откри причинителите. Мобилизирани са Държавна сигурност, полиция, войска и други криминалисти на високи постове, които да намерят причинителите. Най-голямата покруса за властта е, че закононарушението се случва в деня на следващата конференция на Българска комунистическа партия в Хасково.

По паника се ангажират всички сили, като се завардват всички изходи на града. Започват всеобщи разпити на престъпно проявените в страната, въпреки и множеството да нямат нищо общо със случая. Информацията е минимална, а единственото, с което служителите на реда разполагат са: щангата на единия от нападателите, перуката, една диря от подметката и маска, направена от крачол на анцунг.

Отпечатъци не могат да се вземат, а въпросният регистрационен номер на возилото, на практика не съществува. Всички жители са призовани да оповестят, в случай че виждат нещо съмнително.

Един от жителите на вилната зона на Хасково – Куба ще забележи автомобила в двора на предприятието „ Тих труд “ и по всичко проличава, че е изоставена. Собственикът ѝ също ще я потърси в тогавашната милиция и ще заяви, че неговият гараж е отворен, само че колата липсва. Самата машина е с изваден запалител, само че се оказва, че същият лежи грижовно непокътнат на задната седалка. Очевидно Стефан и Веселин са желали да се пошегуват доста добре с полицаите, оставяйки машината на единственото място, където връзката ще е доста сложна, както и самите очевидци няма да спомагат доста. Изпратените проверяващи имат специфични речници, само че никой не е чул колата да паркира и не знае по какъв начин е стигнала там.

Кучетата-търсачи също не съумели да посочат някакъв резултат. Свидетелите на закононарушението дават показания, само че не знаят, че през идващите съвсем два месеца, те ще са в непрекъснато следене. Описанието е на двама мъже със междинен растеж и възраст сред 20-25 и 25-35 години.

Разпитани са близо 1465 души в региона на Хасково и най-често се търсят домоуправителите на блоковете, като всички те не могат да дадат някакви ясни показания. Хора на тази възраст могат да се срещнат в съвсем всеки блок. В Хасково идват и специфични разузнавачи, които би трябвало да върнат парите или най-малко да открият самите причинители. Една от първите огромни неточности на Веселин Славчев е, че се познава със притежателя на колата и по този начин притегля вниманието. Хората от вилната зона са забелязали мъж с сходна образна аналогия и неговите странни разходки са дни преди грабежа.

Разузнавачите чакат от него да стартира да се издава или да харчи повече, само че тук идва огромната изненада. Веселин освен е свидлив, само че и даже стачкува в нощно заведение, че няма пари да си заплати сметката и някой даже я е надписал. Истината е, че двамата имали огромни шансове да се покриват в продължение на година и просто да изморят преследвачите си. За зла неволя, единствената неточност е, че някой вижда по какъв начин събират дегизировката си – става въпрос за употребяваните перуки.

Предишният притежател е подарил тъкмо такава на Веселин, който показал интерес към нея. По това време в Хасково няма доста перуки и самата промишленост не е толкоз развита. А до самия перукар се стига след една по-сериозна почерпка. Докато милицията следи всички гари, въпросният господин е съумял да се напие на 8 април сутринта и да се натъкне на единственият служител на реда на гарата.

Въпросната перука била разпозната от притежателя и Веселин е извикан на разпит. След задържането му взема решение да покаже и къде са парите – складирани в неговия двор на вилата, в пластмасов бидон. След това са пренесени в двора на Стефан. От общата сума са изхарчени 4330 лв.. Останалите обаче са налични.

Една перука съумява да предотврати един от най-големите банкови кражби по време на соц-а. За страдание Стефан и Веселин не могат да опишат историята си и през днешния ден няма да бъдат единствените смелчаци, които са се пробвали да създадат това. Въпреки обстоятелството, че по закон би трябвало да лежат сред 5 и 15 години, съдът взема решение да ги упрекна в опит за ликвидиране. Поради тази причина и двамата са осъдени със смъртна присъда. Има и друга причина, никой до този миг не е допускал, че такова закононарушение може да се извърши и тогавашната философия е точно такава – най-тежки санкции за сходни закононарушения.