„Мистър 880“ – най-необичайният фалшификатор в историята
Престъпният поминък на фалшификаторите допуска съществуването на съществени художестввени качества и твърда ръка. Но има изключения от всяко предписание. Това изказване е идеално илюстрирано от историята на един несъвършен, само че доблестен боклукчия от Ню Йорк, който се плъзнал по хлъзгавия път на престъпността.
Голямата меланхолия, почнала през 1929 година, принудила доста поданици на Съединени американски щати да зарежат нормалните си действия, които към този момент не носят приходи, и да потърсят нови, ефикасни способи за печелене. Емерих Ютнер, възрастен боклукчия в Ню Йорк, по някаква причина избрал за себе си сложния, само че печеливш път на измамник.
След като проучил профилираната литература в библиотеката, Ютнер решил да оборудва мини-цех за произвеждане на долари в кухнята си. Последните спестявания били изразходвани за простичко съоръжение за гравиране и щемпел и скоро работата почнала да ври и кипи.
Емерих Ютнер решил да не бъде лаком и почнал да създава единствено банкноти от един $. В дейностите му имало рационално зрънце – продавачите съвсем не обръщали внимание на дребните банкноти и в случай че се открие подправена, не всеки ще желае да се свърже с полицията поради дреболия.
Но рано или късно управляващите трябвало да схванат за появяването на фалшификатите на пазара. Когато първите подправени банкноти били донесени в Тайната работа на Министерството на финансите (SSMF), сътрудниците не можели да повярват на очите си.
Първо, нито един уважаващ себе си нарушител не би изработил банкноти от 1 $, защото цената за правенето им е висока, а облагата е доста дребна.
Второ, фалшификатите били с толкоз непоносимо качество, че човек можел да си намерения, че създателят им просто се подиграва с всички. Парите били отпечатани на най-евтината хартия, печатът е с неприятно качество, цветовете били избледнели, а в името на президента била позволена неточност – „ Wahsington “. Самият президент, съгласно всички, които били видели парите, не приличал на себе си, а по-скоро приличал на гибелта.
Следователите почнали интензивно да го търсят. За месец „ изплували “ 40 еднодоларови банкноти, а за година броят им стана 585.
Фалшификаторът, получил кодовото име „ Мистър 880 “ по номера на делото си, продължи да прави аматьорските си банкноти, само че в това време останал неосезаем за най-опитните сътрудници.
Повечето фалшификатори бивали хванати поради алчността си. „ Мистър 880 “ въобще не бил подобен. Той в никакъв случай не е харчил пари на едно и също място и в това време продавал не повече от 15 $ на седмица.
Картата на Ню Йорк в офиса на следователите, на която сътрудниците отбелязвали местата, където са открити „ подправените “ долари, скоро станала алена от флаговете, които отмерено покривали цялата територия на големия метрополис.
В отчаянието си Тайните служби отпечатват повече от 200 000 листовки за притежателите на търговски обекти и персонално инструктират продавачите на 10 000 магазина и търговски павилиони. Но всички старания били напразни – неумелият измамник не дал нито една диря.
Изминали 10 години, само че следствието не помръднало. Издирването на нарушителя се трансформирало във въпрос на чест за полицията и SSMF, само че те изгубили дуела. Разследването по случая „ Мистър 880 “ било едно от най-скъпите в историята на Сикрет сървис и най-продължителното.
Залавянето
Фалшификаторът бил открит напълно инцидентно през 1948 година По време на пожар в една от жилищните здания, измежду изхвърлените на улицата движимости, потърпевши от огъня, те инцидентно разкрили факсимиле за щемпел на банкноти с доста неприятно качество. Собственикът на жилището незабавно бил задържан и, както може би се досещате, той се оказва Емерих Ютнер, по това време към този момент доста възрастен мъж.
Личността на нарушителя поразила проверяващите още при първите разпити. Ютнер бил освен внимателен, само че и необикновено доблестен. Той харчел грубите си имитации за хранителни артикули и артикули от първа нужда и в никакъв случай не измамил нито един продавач с повече от един $.
Огромният Ню Йорк дал опция на Емерих да избере нови магазини за извършване на покупки и старецът обикалял много, с цел да не повтори обектите си.
Всички тези условия, както и напредналата възраст на нарушителя, са взети поради в процеса. Ютнер получил невиждана по благосклонност присъда за сходни случаи – санкция от 1 $ и една година и един ден затвор.
Четири месеца по-късно остарелият измамник бил освободен условно и като че ли нищо не се е случило, траял да живее живота на елементарен американски пенсионер.
Малко преди гибелта си Ютнър забогатял – неговата история заинтересувала режисьори, които създали кино лентата „ Мистър 880 “. Хонорарът, получен от стареца за присъединяване в плана, е неведнъж по-висок от приходите, получени за дългогодишната работа по подправени пари.
