Румен Радев се оплака от статия в Deutsche Welle, която го обвързва с Русия
Пресслужбата на Румен Радев упрекна немската редакция на Deutsche Welle в отвод от издание на право на отговор във връзка коментарна публикация, предшестваща визитата му в Германия.
В писмо, подписано от Кирил Атанасов - секретаря по връзките с медиите на президента, се твърди, че изводите в публикацията " Двете лица на Румен Радев " " се базират най-вече на погрешни внушения, а не върху действителни обстоятелства ".
Позицията на президентството упреква DW в разпространяване на " користни внушения " за връзка сред политическата кариера на Радев с Русия и в неспазване на правилата за " обстоятелствата преди пристрастията и убежденията на анализаторите ".
Писмото даже приключва с отявлен намек за проруска корупция в Германия, като показва, че " други европейски политици обаче са избрали да съставляват съветски ползи и капитали и в това отношение политици от Германия не вършат изключение " - въпреки името на някогашния канцлер и водач на ГСДП Герхард Шрьодер да не се загатва категорично. Пълният му текст е публикуван до и българските медии.
Автор на обявата в уеб страницата на DW е Кристофър Неринг - историк, гост-преподавател във Факултета по публицистика на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", учител по военна история в Университета в Потсдам и експерт по някогашните разследващи служби на Източна Европа. Неринг има опит и като научен шеф на Музея на шпионажа в Берлин.
В разбора му се разказва професионалното минало на Радев, като е маркирано, че е членувал в Българска комунистическа партия до 1990 година, само че не е проявявал сигнали за политически упоритости досега, в който се кандидатира за държавен глава през ноември 2016 година, " подсилен от Българска социалистическа партия... с помощ от Москва ".
Неринг припомня за срещата на Корнелия Нинова с някогашния съветски шпионин Леонид Решетников от месеците преди президентския избор, като показва, че неговият институт е провел в България авансово проучване за проучване на сполучливия профил на президента със съдействието на шефа на придвижване " Русофили " Николай Малинов.
Авторът разказва " другарската ориентировка по отношение на Русия " на Радев като един от образците за " силния контраст " с някогашния министър председател Бойко Борисов, наред с разминаването сред " популисткия и по-елитарен жанр, пожарникаря против военния офицер ", довели до решението на Радев " поведе народа против " мафиотите " през 2020 г.
Кристофър Неринг разяснява, че въпреки всичко най-успешният политически ход на Радев е бил изборът на служебни министри през 2021 година, измежду които - бъдещия премиер Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев.
" Не единствено си подсигурява непрекъснати високи рейтинги, само че и ускори имиджа си на модернизатор и си подсигурява въздействие във всекидневната политика, каквото другояче не е заложено по конституция ", написа още той.
Промяната, по думите му, настава след експлоадирането на войната в Украйна, когато президентът " стартира високорискова еквилибристика " сред обществено заявената преданост на България към НАТО и отхвърли от военна помощ за Украйна, който стана мотив за офанзиви против кабинета.
Неринг разяснява, че " проруската, националистическа и антинатовска реторика " е непокътната за вътрешно прилагане в България, до момента в който Радев се показва като съперник на съветската експанзия по време на визитите си в Западна Европа.
Изводите на немския анализатор са посрещнати със мощна рецензия от страна на президентската администрация в София.
В писмото на прессекретариата се отхвърля изказванието, че конфликтът сред Радев и Борисов е било спор на " прозападна и проруска противоположности " и се твърди, че " тези понятия са плували само в пяната на политическия спор в България, чиято цел е бил опитът на някогашните ръководещи да прикрият безапелационното отменяне от президента на порочния корупционен модел на слепване на държавни институции и бизнес ".
От " Дондуков " 2 разказват като " неразбиране " реакцията си по отношение на коментара за връзката сред рейтинга на Румен Радев и работата на служебните министри.
" DW би трябвало да е наясно, че президентът назначава министрите и тяхната активност може да се разгърне единствено и само вследствие на неговото доверие и в осъществяване на дефинираните от президента цели: битка с корупцията, бистрота и правда ", се споделя в правото на отговор.
В него се повтарят позициите на Радев, осъждащи войната в Украйна, само че се показва, че " недопускането на директно замесване на България във военния спор ", както той дефинира съпротивата си против военна помощ за страната, не е довело до отлив на доверие в него, а " всички изследвания на публичното мнение в България ясно демонстрират, че българското общество изрично отхвърля различни позиции ".
Приносът на Радев, съгласно писмото, е в това, че " беше първият политически водач в България, който прикани за изпращането на защитно съоръжение за популацията " в районите, в които има огромна българска общественост в Украйна.
" Същевременно българският държавен глава изрично не приема български муниции и смъртоносно въоръжение да бъдат изнасяни, с цел да не бъдат употребявани те в зоните на яростни сражения, в които са съсредоточени и огромна част от етническите българи в Украйна ", се споделя в писмото.
" Президентът Румен Радев не е започвал политическата си кариера от Москва, без значение от користните внушения, с цел да се „ приземява “ там. Преизбирането на президента през ноември 2021г. е задоволително доказателство за оценката, която българските гласоподаватели дават на тази безпомощна агитация. Отговорността на президента Румен Радев е пред българите, които са му дали своят вот доверие. Както Ви е известно, други европейски политици обаче са избрали да съставляват съветски ползи и капитали и в това отношение политици от Германия не вършат изключение ", се споделя на финала на отговора от президентския прессекретариат.
В писмо, подписано от Кирил Атанасов - секретаря по връзките с медиите на президента, се твърди, че изводите в публикацията " Двете лица на Румен Радев " " се базират най-вече на погрешни внушения, а не върху действителни обстоятелства ".
Позицията на президентството упреква DW в разпространяване на " користни внушения " за връзка сред политическата кариера на Радев с Русия и в неспазване на правилата за " обстоятелствата преди пристрастията и убежденията на анализаторите ".
Писмото даже приключва с отявлен намек за проруска корупция в Германия, като показва, че " други европейски политици обаче са избрали да съставляват съветски ползи и капитали и в това отношение политици от Германия не вършат изключение " - въпреки името на някогашния канцлер и водач на ГСДП Герхард Шрьодер да не се загатва категорично. Пълният му текст е публикуван до и българските медии.
Автор на обявата в уеб страницата на DW е Кристофър Неринг - историк, гост-преподавател във Факултета по публицистика на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", учител по военна история в Университета в Потсдам и експерт по някогашните разследващи служби на Източна Европа. Неринг има опит и като научен шеф на Музея на шпионажа в Берлин.
В разбора му се разказва професионалното минало на Радев, като е маркирано, че е членувал в Българска комунистическа партия до 1990 година, само че не е проявявал сигнали за политически упоритости досега, в който се кандидатира за държавен глава през ноември 2016 година, " подсилен от Българска социалистическа партия... с помощ от Москва ".
Неринг припомня за срещата на Корнелия Нинова с някогашния съветски шпионин Леонид Решетников от месеците преди президентския избор, като показва, че неговият институт е провел в България авансово проучване за проучване на сполучливия профил на президента със съдействието на шефа на придвижване " Русофили " Николай Малинов.
Авторът разказва " другарската ориентировка по отношение на Русия " на Радев като един от образците за " силния контраст " с някогашния министър председател Бойко Борисов, наред с разминаването сред " популисткия и по-елитарен жанр, пожарникаря против военния офицер ", довели до решението на Радев " поведе народа против " мафиотите " през 2020 г.
Кристофър Неринг разяснява, че въпреки всичко най-успешният политически ход на Радев е бил изборът на служебни министри през 2021 година, измежду които - бъдещия премиер Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев.
" Не единствено си подсигурява непрекъснати високи рейтинги, само че и ускори имиджа си на модернизатор и си подсигурява въздействие във всекидневната политика, каквото другояче не е заложено по конституция ", написа още той.
Промяната, по думите му, настава след експлоадирането на войната в Украйна, когато президентът " стартира високорискова еквилибристика " сред обществено заявената преданост на България към НАТО и отхвърли от военна помощ за Украйна, който стана мотив за офанзиви против кабинета.
Неринг разяснява, че " проруската, националистическа и антинатовска реторика " е непокътната за вътрешно прилагане в България, до момента в който Радев се показва като съперник на съветската експанзия по време на визитите си в Западна Европа.
Изводите на немския анализатор са посрещнати със мощна рецензия от страна на президентската администрация в София.
В писмото на прессекретариата се отхвърля изказванието, че конфликтът сред Радев и Борисов е било спор на " прозападна и проруска противоположности " и се твърди, че " тези понятия са плували само в пяната на политическия спор в България, чиято цел е бил опитът на някогашните ръководещи да прикрият безапелационното отменяне от президента на порочния корупционен модел на слепване на държавни институции и бизнес ".
От " Дондуков " 2 разказват като " неразбиране " реакцията си по отношение на коментара за връзката сред рейтинга на Румен Радев и работата на служебните министри.
" DW би трябвало да е наясно, че президентът назначава министрите и тяхната активност може да се разгърне единствено и само вследствие на неговото доверие и в осъществяване на дефинираните от президента цели: битка с корупцията, бистрота и правда ", се споделя в правото на отговор.
В него се повтарят позициите на Радев, осъждащи войната в Украйна, само че се показва, че " недопускането на директно замесване на България във военния спор ", както той дефинира съпротивата си против военна помощ за страната, не е довело до отлив на доверие в него, а " всички изследвания на публичното мнение в България ясно демонстрират, че българското общество изрично отхвърля различни позиции ".
Приносът на Радев, съгласно писмото, е в това, че " беше първият политически водач в България, който прикани за изпращането на защитно съоръжение за популацията " в районите, в които има огромна българска общественост в Украйна.
" Същевременно българският държавен глава изрично не приема български муниции и смъртоносно въоръжение да бъдат изнасяни, с цел да не бъдат употребявани те в зоните на яростни сражения, в които са съсредоточени и огромна част от етническите българи в Украйна ", се споделя в писмото.
" Президентът Румен Радев не е започвал политическата си кариера от Москва, без значение от користните внушения, с цел да се „ приземява “ там. Преизбирането на президента през ноември 2021г. е задоволително доказателство за оценката, която българските гласоподаватели дават на тази безпомощна агитация. Отговорността на президента Румен Радев е пред българите, които са му дали своят вот доверие. Както Ви е известно, други европейски политици обаче са избрали да съставляват съветски ползи и капитали и в това отношение политици от Германия не вършат изключение ", се споделя на финала на отговора от президентския прессекретариат.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ