Преповтаряте ли отново и отново негативните ситуации в ума си,

Преповтаряте ли още веднъж и още веднъж отрицателните обстановки в мозъка си, чувствайки се захласнати от прекарването?

Известен като руминация или мисловно предъвкване, този развой прилича развалена плоча. Умът ви превърта непрестанно това, което докара до онази ужасна разлъка или до обстоятелството, че не успяхте да извършите крайния период за плана на работа да вземем за пример.

Всъщност, даже когато всичко върви добре, имаме податливост да се хиперфокусираме върху обещано негативно събитие (например върху оня миг, в който шефът ни е подлагал на критика пред сътрудниците по-рано днес).

Премислянето на минали прекарвания може да бъде от изгода, когато би трябвало да решим даден проблем или да се оправим с алтернатива, само че мрачната руминация води процеса до идващото равнище.

Тя не предлага нови хрумвания и постоянно ускорява негативните ни усеща и страсти. По този метод ставаме тясно фокусирани върху нещата, които не вървят добре, вместо да виждаме цялата картина.

Тези мисли могат да ни държат будни през нощта, анализирайки обстановката.

Според Сюзън Нолен-Хоексема , професор в университета Йейл, проучванията демонстрират, че руминацията се свързва с разнообразни отрицателни последствия, в това число меланхолия, тревога, посттравматично разстройство, корист с субстанции и преяждане.

Какво може да се направи, с цел да се спре този развой на предъвкване
Ето някои препоръки, които могат да оказват помощ:

Идентифицирайте мисълта или страха

Какъв е най-големият ви боязън? Може би се страхувате да не бъдете уволнени или да не изглеждате неуместно в очите на другите?

Воденето на дневник може да бъде превъзходен метод да си изясните коя мисъл стои в основата на този боязън.

Помислете за най-лошия вероятен сюжет

Знаем, че звучи като извънредно предложение, само че в действителност ние постоянно можем да се оправим с най-лошия сюжет, а това лишава силата на първичната мисъл. Задайте си два въпроса:

Кое е най-лошото нещо, което може да се случи?

Мога ли да се оправя с това?

Най-вероятно отговорът на последното е „ да “. Човешките същества са доста устойчиви.

Не забравяйте, че от време на време най-големите компликации в живота ни могат да се трансфорат в най-сигурен мотив за напредък.

„ Например в миналото работих с клиент, който беше просто унищожен, откакто бе изгубил работата си. В следствие го претърпя и както се оказа, това в последна сметка беше напредък. Това му разреши да откри работна позиция, която да дава отговор на неговите ползи и метод на живот, което го докара до по-удоволетворяваща и смислена кариера “ – споделя Лаурън Файнър , лекар по логика на психиката.

Оставете това, което не можете да контролирате

Запитайте се: „ Какво мога да трансформира, в случай че изобщо има такова? “. Ако не можете да измененията обстановката, оставете я.

Що се отнася до нещата, които можете да измененията, то съставете лист с дребни цели и направете нужните промени.

Погледнете на грешките като опция за учене

Според Дейвид Бърнс , доцент в Университета в Станфорд, най-бързият метод за триумф е да се проваляте още веднъж и още веднъж:

„ Например случи се да закъснея 30 минути за изявление. Не получих тази работа и станах доста самокритична по отношение на закъсненията си. Веднъж се запитах каква е изгодата, която получих от обстановката. Бързо се успокоих и приложих това към бъдещите си прекарвания. Вече напущам къщата един час по-рано за изявленията, което служи като скъп урок. Няма потребност да не преставам да се самообвинявам. В допълнение, постоянно си напомняйте до каква степен сте стигнали. Всеки път, когато вършиме неточност, научавате нещо ново “ – поучава още Файнър .

Планирайте време, в което да се тревожите

Планирайте 20 до 30 минути дневно, в които да се притеснявате, и се възползвайте оптимално от тях.

Това разрешава да имате време и място да помислите за всичките си най-големи несигурности, до момента в който ги държите в рамките на избран интервал от време.

В останалото време на деня си напомняйте, че ще имате опция да размишлявате по-късно.

Пълноосъзнателност

Толкова време прекарваме в мисли за минали неточности или в терзания за бъдещи такива, че рядко сме тук и в този момент. Добър образец за това е превключването на „ автопилот “ при шофиране.

Упражнявайте така наречен пълноосъзнатост и се опитвайте да бъдете в сегашния миг. Например запитайте се какво чувате, чувствате, помирисвате, виждате и вкусвате. Това може да ви върне тук и в този момент.

Вниманието е значимо умеене, нужно, с цел да се наслаждавате на значимите моменти в живота.

Насладата от кафето с другар може да бъде осуетена, в случай че стартираме да мислим за всички тези неща, които би трябвало да свършим по-късно, нали? Когато забележите, че мозъкът ви се скита, деликатно го насочете назад към сегашното.

Физически извършения

Излизайте на разходка. Промяната в пейзажа може да наруши натрапливите мисли и да ни даде нова вероятност.

Опитайте терапия

Ако руминацията се намесва в живота ви и ви пречи да го живеете по метода, по който желаете, то потърсете помощ. Консултирането е превъзходен метод да се научите по какъв начин да употребявате тези техники с помощта и упътването на експерт.

Редактор: Елиза Трайкова

Инфо: psychology.framar.bg