Проф. Станчев: Роднини в Русия ми казват: Чичо Мишо, извинявай! Не сме виновни, Путин е полудял
Преподавателят проф. Михаил Станчев се завърна от Украйна, където е учител в Харков. Той описа в ефира на " Нова телевизия " за прекарванията си от началото на военната интервенция на Русия в Украйна.
" 10 дни чакахме и се надявахме, че ще спре тази палавщина. Най-страшното бе първия ден. В 5 ч. ми се обадиха мои другари и споделиха, че бомбардират Чухуев, който е до нас - боен град и летището. Вслушах се, то се чува, на 25 километра е от Харков. Започнаха бомбардировки, самолети, ракети. Самолетите са най-страшни, тъй като напряко на главата ти идват в блока. Най-лошото е, че ние нямахме ресурси - храна, вода. Магазините бяха празни, имаше единствено олио. Аз изследвах, че единствено в метрото можеш да се скриеш. Там се укриваха 150 000 души, имаше храна, вода, медицински страни. Там се нощуваше, а другояче денем са си у дома. Имаше боязън, че ще ни ударят дома. Най-опасно бе в случай че има гърмеж в двора, стъклата, прозорците отиват на кино. Покрай моя блок тъкмо нямаше близки гърмежи ", сподели той.
" Първите дни се отказахме да вървим някъде, тъй като беше палавщина на гарата. Имаше десетки хиляди хора. Всеки ден излизаха от Харков от 18 до 22 хиляди излизаха, влаковете бяха претъпкани. В едно купе се събираха 15-20 индивида. Можеш единствено с една раница да тръгнеш. Три влака сменихме до момента в който стигнахме до Полтавската област. При другар изкарах един ден и потеглих към Одеса. На молдовската граница нямаше тълпа ", описа още той.
" Жена ми е рускиня, роднините й живеят в далечния изток. Моите племенници живеят в Санкт Петербург. Обадиха ми се и ми споделиха: Чичо Мишо, извинявай! Ние не сме отговорни за това, което става. Путин е полудял ". Но не всички мислят очевидно по този начин. Майките на съветски военни, които попаднали в плен, им дадоха опция да се чуят със синовете си, и им споделят " Ама вие нали сте на обучение ", изясни проф. Станчев.
" 10 дни чакахме и се надявахме, че ще спре тази палавщина. Най-страшното бе първия ден. В 5 ч. ми се обадиха мои другари и споделиха, че бомбардират Чухуев, който е до нас - боен град и летището. Вслушах се, то се чува, на 25 километра е от Харков. Започнаха бомбардировки, самолети, ракети. Самолетите са най-страшни, тъй като напряко на главата ти идват в блока. Най-лошото е, че ние нямахме ресурси - храна, вода. Магазините бяха празни, имаше единствено олио. Аз изследвах, че единствено в метрото можеш да се скриеш. Там се укриваха 150 000 души, имаше храна, вода, медицински страни. Там се нощуваше, а другояче денем са си у дома. Имаше боязън, че ще ни ударят дома. Най-опасно бе в случай че има гърмеж в двора, стъклата, прозорците отиват на кино. Покрай моя блок тъкмо нямаше близки гърмежи ", сподели той.
" Първите дни се отказахме да вървим някъде, тъй като беше палавщина на гарата. Имаше десетки хиляди хора. Всеки ден излизаха от Харков от 18 до 22 хиляди излизаха, влаковете бяха претъпкани. В едно купе се събираха 15-20 индивида. Можеш единствено с една раница да тръгнеш. Три влака сменихме до момента в който стигнахме до Полтавската област. При другар изкарах един ден и потеглих към Одеса. На молдовската граница нямаше тълпа ", описа още той.
" Жена ми е рускиня, роднините й живеят в далечния изток. Моите племенници живеят в Санкт Петербург. Обадиха ми се и ми споделиха: Чичо Мишо, извинявай! Ние не сме отговорни за това, което става. Путин е полудял ". Но не всички мислят очевидно по този начин. Майките на съветски военни, които попаднали в плен, им дадоха опция да се чуят със синовете си, и им споделят " Ама вие нали сте на обучение ", изясни проф. Станчев.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ