12 Януари „Света Татяна“
Прекрасната Татяна пособия на небогати и заболели, давала поддръжка на всички нуждаещи се. Светиите молят Господ за страданията, за тези, които се обръщат към тях с чисто сърце, техните молби към Всемогъщия укрепват молитвата на индивида за помощ.
Можете да се молите на мъченица Татяна за здравето на децата и роднините ви, когато сте изправени пред мъчно решение.
От църковните източници се знае, че Татяна е родена при започване на Трети век. Родена и отгледана в семейство на богати благородни хора. Нейният татко бил консул. Семейството скрито изповядвало християнската вяра. Още от детството си дребната Татяна привикнала с обстоятелството, че вярата й би трябвало да бъде предпазена и скрита.
Учението за Христовата религия и Христовото схващане били целият смисъл в живота на преданата Татяна. Тя не пропущала богослуженията, от ранно детство знаела всички молебствия.
Мислите й били ориентирани напълно и единствено в осъществяване на Божиите заповеди. Тя желала безкористно да служи на хората, да прекарва дните си в молитва. Според светите трудове Татяна била доста красиво момиче – с нежно бяло лице и с буйна коса. Спокойна, доброжелателна и деликатна към човешките грижи, красивото момиче прикривало горест в прелестните си очи.
По нейно време император Север застанал отпред на Рим. Християните поздравили новия държател с вяра, тъй като майката на самия император вярвала в Христа.
Вярващите и отдадени християни престанали да се крият, основали своя общественост, а Татяна била доста деен член в нея. Добродетелният й живот, предан на Бога, благочестието, неуморните молебствия били високо оценени от християните.
Татяна била назначена за дякониса, тя подготвяла дамите за тайнството на кръщението, взела участие в осъществяването на разнообразни християнски ритуали. Момичето посвещавало дните си в работа и грижи.
Светицата ходила при заболели, пособия на бедните и неоправданите. Добрата й дума и нежните й ръце облекчавали болките, страданията, носили разтуха и мир в сърцата на страдащите.
Момичето раздавало облекла и храна, а тези, за които се грижела, извънредно бързо се възстановявали. Славата на добротата и милостта на Св. Татяна бързо се популяризира из целия Рим, тя била разпознавана в града. Известността й напуснала границите на общността и момичето все-повече се разчувало с добрините си.
За жал преследванията на християните се възобновили; тези, които отказвали, да извършват предписаните ритуали, били изправяни пред тежки санкции и изтезания.
Татяна също не могла да избяга от жестоките гонения. Тя била отведена в римски храм и й било заповядано да отдаде респект пред обликът на провидение. Но християнката изрично отказала, самоуверено заявявайки, че познава единствено един-единствен Бог – Христос и изпаднала в дълбока и гореща молитва.
Внезапно езическият кумир се пропукал и се разпаднал на части, а тъмна сянка трепнала и изчезнала в далечния ъгъл. Бързо по-късно част от храма се срутил.
Мъченията над красивата и благородната Татяна траяли няколко дни. Те обръснали къдравите коси на мъченицата, мислейки, че мистичните й сили се криели в дългата й коса. Но и това не им помогнало да пречупят мощната и непоклатима религия на християнското момиче.
Статуите на римските богове, с които Татяна е била заключена през нощта, са били счупени до сутринта.
Императорът и мъчителите изгубили вяра, че ще пречупят изборът на Татяна, за което била обезглавена на 25 януари 226 година Баща й също бил екзекутиран с нея.
