“Преговорите с похитители са лесни. Всъщност е трансакция – те

“Преговорите с похитители са лесни. Всъщност е трансакция – те имат нещо, което ти искаш, ти имаш нещо, което те желаят. Въпросът е да стигнем досега, в който можем да създадем размяната безвредно “.    Така някогашният служител на реда и специалист по договаряния при отвличания и други спешни обстановки Скот Уолкър разказва в резюме пред The Guardian тогавашната си работа. На него може да се има вяра – в дългата си кариера не е губил нито един пленник при договаряния. И въпреки всичко казано по този метод, звучи прекомерно елементарно – да отървеш човек от смъртна заплаха не е толкоз елементарна работа.    Наистина не е, изключително в случай че забравиш някои значими правила. Ето едно от тях – постоянно би трябвало да си спокоен и в никакъв случай не би трябвало да разрешаваш на егото или персоналните ти упоритости да вземат връх.    Първата задача е сигурността на отвлечения по тази причина договарящият би трябвало да е подготвен да не помни за мощното си предпочитание да командва парада в името на това да го избави.    Днес Уолкър работи в частния бранш. Наскоро от щемпел излезе книгата му Order Out of Chaos: A Kidnap Negotiator's Guide to Influence and Persuasion.    Преди това е обаче той е бил проверяващ служител на реда в продължение на 16 години. Занимавал се е с всевъзможни закононарушения от дребни обири до тероризъм. По-късно минава в звеното с договарящи при отвличания към Скотланд Ярд. Тогава му споделят, че по света евентуално има повече хора, които са били на Международната галактическа станция, в сравнение с тези, съгласни да работят специалността на договарящ.    През 2015 година, след следващото сполучливо освобождение на пленник, Уолкър схваща, че майка му се е самоубила. Това трагично събитие трансформира напълно живота му. Той напуща полицията и се развежда. Започва работа в частния бранш.    „ Не можах да спася живота на един от най-важните за мен хора. Тогава си споделих, че няма да разреша да изпадна в серпантина от меланхолия. Трябваше да стартира да пребивавам за себе си и да не изгубвам нито момент повече “, споделя той.    И в частния бранш Уолкър се занимава с отвличания, само че в друга роля – като съветник. Освен това работи по изнудвания, пиратство и хакерски атаки, към този момент ориентирани против огромни компании.    „ По създание договарянията са като ежедневната връзка – по какъв начин поддържаме връзка със самите себе си, само че и с другари, семейство, сътрудници “, споделя Уолкър.    По думите му в действителност огромна част от времето при едно похищение се хаби за увещание на фамилията на отвлечения. Или на управлението на изнудваната компанията. Тяхната роля е ключва, тъй като нормално похитителите желаят откуп от тях. Но неведнъж тези хора имат напълно неверна визия по какъв начин би трябвало да протичат договарянията и чии препоръки би трябвало да слушат. И нещата може да се объркат съдбовно.     Уолкър си спомня случай от полицейската си процедура – състоятелен предприемач е похитен, а похитителите упорстват за откуп и заплашват, че в противоположен случай ще го убият.    Брат му влиза в ролята на основен договарящ и води връзката с нарушителите. В желанието си да свърши всичко както би трябвало обаче този човек взема решение да слуша единствено себе си.    Не приема препоръки от специалисти, има вяра, че може да се оправи самичък, подложен е на страховит стрес. В последна сметка се проваля, само че не изцяло. Заложникът не е погубен, а похитителите просто прекъсват връзката. Едва след три месеца и след решителна интервенция на Уолкър и екипа му, диалозите са възобновени и отвлеченият е наред освободен.    Днес Уолкър споделя, че не упреква брата на отвлечения за реакциите му, само че твърди, че това единствено демонстрира какъв брой верен е неговият метод.  „ Преди всевъзможни договаряния би трябвало да имате първо надзор върху себе си. Емоционалните реакции, гневът и страхът водят единствено до нежелани резултати. Всичко стартира със самия теб, това е вътрешен развой. След това започваш да работиш на открито “, споделя той.    Спомня си случай от началото на кариерата си, когато самият той не е съумял да съблюдава златното предписание. Близък на похитен отново не желае да слуша полицията и тогава Уолкър си изпуска нервите и се скарва с него.    „ Идваше ми да изкрещя: „ Какво не разбираш?! “ Но един възрастен сътрудник просто постави ръка на рамото ми и пое контрола над обстановката. След това постепенно успокои всички “, спомня си Уолкър.    Слушайки го през днешния ден, събеседникът остава с усещане, че този някогашен служител на реда може да убеди всеки да направи всичко. Уолкър с горделивост споделя, че не е губил пленник. Но в други сфери от живота не е толкоз елементарно.   Някогашният служител на реда дава съвет и по какъв начин би трябвало да се договаря за нарастване на заплатата    „ Първо би трябвало да си отговорите на въпроса с какво може да допринесете за компанията, с цел да имате съображение да поискате нарастване. За да накарате някого да одобри вашата позиция, би трябвало вие да приемете неговата. Така се откриват връзки, при които по-лесно се реализира компромис “, изяснява той.    По подобен метод стоят нещата и при спор с хазяина да вземем за пример. Да речем, че той желае да усили наема. Първо би трябвало да проучите дали има рационално съображение – инфлация, скок на цените. И по-късно действайте, само че не с изрично отменяне, а таман противоположното. Кажете, че плащате наема си навереме, доста харесвате жилището и желаете да останете дълготрайно. Винаги е по-добре да получаваш сигурен, въпреки и по-малък доход, от някого, който познаваш, в сравнение с да тръгнеш по дългия и нерешителен път по търсене на нов наемател.    Странно или не обаче този вид договаряния могат да се окажат по-трудни и безполезни, в сравнение с тези за освобождение на пленник. Ето за какво Уолкър признава, че от време на време е по-добре просто да си тръгнеш. Разбира се, в случай че става дума за човешки живот, тази алтернатива е немислима. Но при работа, заплата или жилище – за какво не.    „ Вероятно ще е неприятно да си промените работата или да се изнесете. Но може да се окаже едно най-хубавите неща, които са ви се случвали. Въпросът е дали сте подготвени да понесете несигурността “, споделя някогашният служител на реда.