Предвиждането на евентуалните стресиращи ситуации, влошава паметта. До този извод

Предвиждането на възможните стресиращи обстановки , утежнява паметта.

До този извод е стигнал професор Слиуниски от Pennsylvania State University.

Неговите изследвания

на база проучване на участниците, са посочили, че тези, които авансово чакат денят им да е под напрежение, в действителност е подобен. Те влагат доста от силата си да мислят за това какъв брой проблеми може да имат и по какъв начин биха се справили с тях. Често даже концепцията за нещо стресиращо може да аргументи повече напрежение. Причината е, че сковаващите мисли объркват механизма, по който работи оперативната памет . А от нея зависят всички умствени дейности, като централизация, експедитивност на мозъка и други

Когато да вземем за пример ни следва сложен диалог с шефа и непрекъснато се тревожим за това какъв брой стресиращ ще бъде, ние напрягаме и мозъка и тялото си. А в множеството случаи, отрицателните сюжети, които сме проектирали в главата си, не се случват. Това значи, че стресът стартира доста преди да настъпи „ притискащото “ събитие.

Свикнали сме да предвиждаме и предвиждаме доста от нещата, преди да се случат, с цел да сме готови и да предотвратим избрани събития. А това може да навреди на краткосрочната памет .

И без това, действителният стрес в днешното забързано всекидневие е задоволителен, с цел да мислим и за неслучилите се

стресови обстановки.

А ето какреалните стресови обстановки въздействат на паметта?

Свързани публикации.. Бърнаут - синдром на професионалното прегряване 0 Дори лекият стрес вреди на здравето 0 6 храни, които ускоряват паметта и концентрацията 0

Всекидневните стресови обстановки също утежняват мозъчната активност и способността да се запаметява. Кратката отмора е задоволителна (при естествени други обстоятелства) да се възвърне естествената работа на паметта. Неслучайно човек подсъзнателно не помни най-бързо точно дните, изпълнени с негативни страсти и прекарвания – паметта има способността изборно да “изхвърля” точно натоварващите го с негативизъм мемоари.

Да бъдем наясно по кое време това се трансформира в проблем значи да разпознаваме по кое време се усещаме уплашени или тревожни и да отделяме време да се отпуснем или да работим по казуса в главата си. Игнорирането на тези усеща, могат да бъдат токсични за умственото и физическото ни здраве.