Изходът от кризата във Венецуела зависи повече от случващото се във Вашингтон и Москва, отколкото от ставащото в Каракас
Предвид наложеното от управляващите осведомително затъмнение, никой не знае сигурно какво тъкмо става във Венецуела, по тази причина е значимо да не се втренчваме в детайлите, приканва американският в. " Вашингтон пост ". Това, което знаем сигурно, е, че Венецуела - страната с най-големите петролни запаси в света - покрива с всеки минал ден от ден на ден от критериите за " провалена страна ". След шестгодишна рецесия, унищожила над половината й стопанска система и довела до хиперинфлация, милиони обезверени и гладни хора търсят леговище в прилежащи страни. Управляващата клика като цяло се е отказала да дава публични услуги и посвещава практическия цялото си време, сила и пари на своя главен приоритет: запазването на властта. Но даже тази задача може да се окаже непостижима - един от упоритите (но невъзможни за потвърждаване) клюки е, че началникът на разузнаването е минал на другата страна и работи против Мадуро.
Със сигурност знаем, че до момента в който Венецуела отслабва, конкуренцията за властта в Каракас наподобява от ден на ден като война, която непознати страни водят посредством медиатори. Опозицията зависи от ден на ден от Съединени американски щати, Колумбия и Бразилия, а ръководещите - от Куба, Русия, Иран и Турция, предоставящи им военна, финансова и разследваща поддръжка. Независимо дали са правилни изказванията на държавния секретар на Съединени американски щати Майк Помпейо, че Русия е убедила Мадуро да не напуща Венецуела, те демонстрират една скрита истина: изходът от рецесията зависи повече от протичащото се във Вашингтон и Москва, в сравнение с от ставащото в Каракас.
Знаем сигурно, че недоволството във венецуелските сили за сигурност е надълбоко и се удържа от страха от последствията от възможен протест. Хиляди бойци дезертираха, а хиляди други се оказват в клопката на един наказателен уред, който даже не им заплаща задоволително, с цел да изхранват фамилиите си. Знаем също, че въпреки множеството венецуелци да желаят промяна на режима, държавното управление на Мадуро отстрани всички демократични средства, по които това болшинство можеше да накара властта да го чуе.
И всичко това ни води до най-важното, което знаем сигурно за Венецуела: страната ще остане нестабилна в продължение на дълго време, даже в случай че режимът се срине и опозицията получи властта, предизвестява " Вашингтон пост ". В този случай тя ще би трябвало да се оправи със слисващ брой въоръжени групи - проправителствени милиции, колумбийски партизани, могъщи улични банди, съветски бойци, кубински шпиони, непокорни армейски елементи и други. Всичко това ще се случва на фона на стопански компликации, които биха сложили на тестване качествата на което и да било държавно управление.
Горчивата истина е, че няма магическо решение за Венецуела. Вместо това всеобщите вълнения и принуждение, сходни на видените през вчерашния ден, може да станат новото обикновено положение, акцентира в. " Вашингтон пост ".
Безизходицата във Венецуела продължава, само че народът ще заплати цената. Не съществува елементарен метод за излизане от патовата обстановка, предизвестява английският в. " Гардиън " в публицистична публикация.
Няма подозрение, че режимът на Мадуро е подтиснически, шокиращо незапознат и явна клептокрация (управление на крадци - бел. ред.). Венецуела не може да се възвърне политически, обществено или стопански с Мадуро отпред. Дори някои чависти изоставиха водача, посочен от Уго Чавес за негов правоприемник. Но в това време няма подозрение, че мнозина венецуелци се притесняват от десницата и имат живи и мъчителни мемоари от поддръжката на Съединени американски щати за протести в Латинска Америка - макар че разпознават какъв брой е лицемерно властнически водач да се показва за втори Салвадор Алиенде. Гледката по какъв начин крайнодесният бразилски президент Жаир Болсонаро поддържа Гуайдо, както и засилващите се диалози за военна намеса измежду десницата, единствено ускоряват тези опасения.
В същото време Съединени американски щати настояват, че Мадуро е възнамерявал да избяга от страната, до момента в който не бил разколебан от Москва, както и че основни високопоставени лица са се съгласили, че шефът им би трябвало да си върви. Американските подмятания, че военните дейности са вероятен курс, " в случай че се наложи ", наподобява също имат за цел да засилят напрежението. Разбира се, осведомителната война е по-добър курс от изпращане на войски. Една тактика, основана на блъфиране, обаче също има своите рискове и опцията от попадане в личната клопка остава действителна. За да се защитят животът и бъдещето на елементарните венецуелци, са нужни деликатни интернационалните дейности, а не безразсъдни идеологически намеси, акцентира " Гардиън ".
По материали на БТА
Със сигурност знаем, че до момента в който Венецуела отслабва, конкуренцията за властта в Каракас наподобява от ден на ден като война, която непознати страни водят посредством медиатори. Опозицията зависи от ден на ден от Съединени американски щати, Колумбия и Бразилия, а ръководещите - от Куба, Русия, Иран и Турция, предоставящи им военна, финансова и разследваща поддръжка. Независимо дали са правилни изказванията на държавния секретар на Съединени американски щати Майк Помпейо, че Русия е убедила Мадуро да не напуща Венецуела, те демонстрират една скрита истина: изходът от рецесията зависи повече от протичащото се във Вашингтон и Москва, в сравнение с от ставащото в Каракас.
Знаем сигурно, че недоволството във венецуелските сили за сигурност е надълбоко и се удържа от страха от последствията от възможен протест. Хиляди бойци дезертираха, а хиляди други се оказват в клопката на един наказателен уред, който даже не им заплаща задоволително, с цел да изхранват фамилиите си. Знаем също, че въпреки множеството венецуелци да желаят промяна на режима, държавното управление на Мадуро отстрани всички демократични средства, по които това болшинство можеше да накара властта да го чуе.
И всичко това ни води до най-важното, което знаем сигурно за Венецуела: страната ще остане нестабилна в продължение на дълго време, даже в случай че режимът се срине и опозицията получи властта, предизвестява " Вашингтон пост ". В този случай тя ще би трябвало да се оправи със слисващ брой въоръжени групи - проправителствени милиции, колумбийски партизани, могъщи улични банди, съветски бойци, кубински шпиони, непокорни армейски елементи и други. Всичко това ще се случва на фона на стопански компликации, които биха сложили на тестване качествата на което и да било държавно управление.
Горчивата истина е, че няма магическо решение за Венецуела. Вместо това всеобщите вълнения и принуждение, сходни на видените през вчерашния ден, може да станат новото обикновено положение, акцентира в. " Вашингтон пост ".
Безизходицата във Венецуела продължава, само че народът ще заплати цената. Не съществува елементарен метод за излизане от патовата обстановка, предизвестява английският в. " Гардиън " в публицистична публикация.
Няма подозрение, че режимът на Мадуро е подтиснически, шокиращо незапознат и явна клептокрация (управление на крадци - бел. ред.). Венецуела не може да се възвърне политически, обществено или стопански с Мадуро отпред. Дори някои чависти изоставиха водача, посочен от Уго Чавес за негов правоприемник. Но в това време няма подозрение, че мнозина венецуелци се притесняват от десницата и имат живи и мъчителни мемоари от поддръжката на Съединени американски щати за протести в Латинска Америка - макар че разпознават какъв брой е лицемерно властнически водач да се показва за втори Салвадор Алиенде. Гледката по какъв начин крайнодесният бразилски президент Жаир Болсонаро поддържа Гуайдо, както и засилващите се диалози за военна намеса измежду десницата, единствено ускоряват тези опасения.
В същото време Съединени американски щати настояват, че Мадуро е възнамерявал да избяга от страната, до момента в който не бил разколебан от Москва, както и че основни високопоставени лица са се съгласили, че шефът им би трябвало да си върви. Американските подмятания, че военните дейности са вероятен курс, " в случай че се наложи ", наподобява също имат за цел да засилят напрежението. Разбира се, осведомителната война е по-добър курс от изпращане на войски. Една тактика, основана на блъфиране, обаче също има своите рискове и опцията от попадане в личната клопка остава действителна. За да се защитят животът и бъдещето на елементарните венецуелци, са нужни деликатни интернационалните дейности, а не безразсъдни идеологически намеси, акцентира " Гардиън ".
По материали на БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ