Документален разказ разгръща военната история на „триъгълника на смъртта“
Предстои да излезе книгата " 53-ти мотострелкови полк и гарнизон Средец “ - документален роман за военната работа в така наречен „ триъгълник на гибелта “ в югоизточната част на България. Книгата се издава с поддръжката на Община Средец и е отдадена на 70-годишнината от основаването на полка.
Авторът - майор Божидар Камалиев, е избрал документалния метод, с цел да разпространява огромната по думите му история на полка и гарнизона. Младите хора би трябвало да знаят и помнят какво е било, има вяра той.
В книгата се пробвам да се върна в годините, когато военната специалност беше орис , показа той в предаването „ Преди всички “ на БНР.
„ Тази книга е книга за паметта, няма искания да е изчерпателна в документалната си част, само че сигурно в наличието няма замяна на обстоятелства и събития. “
„ Това бяха най-подготвените войски. Триъгълникът се образува сред гарнизоните Звездец, Грудово (днес Средец - бел. ред.) и Елхово “, описа майор Камалиев.
„ За бойците това бяха най-тежките гарнизони, службата беше същинска . Всичко се изпълняваше действително, непрекъсната бойна подготвеност – 24 часа в денонощието ние бяхме разполагаем. “
Редакторът на изданието Станимир Димитров уточни, че е подходил към тематиката със песимизъм, мислейки, че ще се срещне с нещо скучно. Оказало се, че е „ извънредно занимателен роман, богато орнаментиран със снимков материал, пъстър с забавни, любопитни случки “.
Тази книга може да те накара да забравиш, че четеш и започваш да виждаш това, което се случва , разяснява той. „ Тя има атмосфера, въпреки че езикът не е разхитителен. “
Самият Димитров също е служил в този регион, само че признава, че от книгата е научил доста и за към този момент забравени полезности. „ Забелязах по какъв начин е уловен духът на самата работа . “
„ Условията бяха оптимално близки до бойните. Не става въпрос за симулация , а за виновна, тежка подготовка на бойците, които би трябвало да пазят родината “, акцентира още редакторът на документалната книга.
След закриването на гарнизоните поделенията останали безстопанствени и в този момент не може да се разпознае нищо от това, което е било, всичко е разрушено, посочи Станимир Димитров.
„ Не просто носталгия, а си е покруса това, което се случи след това. Ние желаеме нашите младежи да израстват в дух на полезности, морал, почитание и респект към традицията, а нямаме какво да им покажем. Военната работа все по-често остава като фолклор, легенда, а всъщност… имаше я българската войска, настояща беше . “
Повече ще научите от звуковия файл.
Авторът - майор Божидар Камалиев, е избрал документалния метод, с цел да разпространява огромната по думите му история на полка и гарнизона. Младите хора би трябвало да знаят и помнят какво е било, има вяра той.
В книгата се пробвам да се върна в годините, когато военната специалност беше орис , показа той в предаването „ Преди всички “ на БНР.
„ Тази книга е книга за паметта, няма искания да е изчерпателна в документалната си част, само че сигурно в наличието няма замяна на обстоятелства и събития. “
„ Това бяха най-подготвените войски. Триъгълникът се образува сред гарнизоните Звездец, Грудово (днес Средец - бел. ред.) и Елхово “, описа майор Камалиев.
„ За бойците това бяха най-тежките гарнизони, службата беше същинска . Всичко се изпълняваше действително, непрекъсната бойна подготвеност – 24 часа в денонощието ние бяхме разполагаем. “
Редакторът на изданието Станимир Димитров уточни, че е подходил към тематиката със песимизъм, мислейки, че ще се срещне с нещо скучно. Оказало се, че е „ извънредно занимателен роман, богато орнаментиран със снимков материал, пъстър с забавни, любопитни случки “.
Тази книга може да те накара да забравиш, че четеш и започваш да виждаш това, което се случва , разяснява той. „ Тя има атмосфера, въпреки че езикът не е разхитителен. “
Самият Димитров също е служил в този регион, само че признава, че от книгата е научил доста и за към този момент забравени полезности. „ Забелязах по какъв начин е уловен духът на самата работа . “
„ Условията бяха оптимално близки до бойните. Не става въпрос за симулация , а за виновна, тежка подготовка на бойците, които би трябвало да пазят родината “, акцентира още редакторът на документалната книга.
След закриването на гарнизоните поделенията останали безстопанствени и в този момент не може да се разпознае нищо от това, което е било, всичко е разрушено, посочи Станимир Димитров.
„ Не просто носталгия, а си е покруса това, което се случи след това. Ние желаеме нашите младежи да израстват в дух на полезности, морал, почитание и респект към традицията, а нямаме какво да им покажем. Военната работа все по-често остава като фолклор, легенда, а всъщност… имаше я българската войска, настояща беше . “
Повече ще научите от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ