Колекция от казанлъшката художествена галерия представят в Кюстендил
Представителна галерия на художествената изложба в Казанлък се открива в ХГ "Владимир Димитров-Майстора " в Кюстендил на 14 юни в 18 ч.
Колекцията, която е представително лице на 117-годишната казанлъшка художествена изложба, включва произведения на 25 художници, родени в дребния подбалкански градец - от възрожденския вид художник от края на ХIХ век Иван Енчев-Видю и първите живописци, излезли от калните улички, с цел да учат в Европа - Захари Желев, Петко Клисуров, през художниците от Родно изкуство - Дечко Узунов, Иван Милев, Иван Пенков, Ненко Балкански, още - творби на Чудомир и Мара Чорбаджийска, на Петрана Клисурова, Васил Бараков, на Димитър Радойков и Константин Трингов. Колекция от портрети, пейзажи, рисунки и скици, отразяващи търсенията и стадиите в творчеството на всеки един от тези художници, намерил своето значимо място в националния живописен живот. Тя е и самобитен роман за главните феномени в българското изобразително изкуство през последните две епохи, за някои от най-ярките му представители, както и за казанлъшкия принос към националната ни художествена школа.
Изобразителното изкуство постоянно е заемало изключително място в живота на Казанлък. Още през 1901 година в града е учреден Музей за старини и изкуства. Основна фигура в одобряването на отдела за изкуства е Иван Енчев-Видю. Благодарение на настойчивите му предложения към сътрудници за дарения на образуваната колекция сред 1902 и 1906 година постъпват първите скулптурни и живописни произведения, както и няколко икони от ХVIII и ХIХ в. През второто десетилетие на века сбирката се обогатява с творби на Антон Митов, Иван Милев, Дечко Узунов, Иван Лазаров, Борис Денев, Сирак Скитник и т. н. В интервала 1930-1958 година шеф на Казанлъшкия музей е известният художник, публицист и държавник Димитър Чорбаджийски-Чудомир. Уважението към личността му и растящата известност на художествената колекция са мотивът десетки от най-значимите български художници да обогатяват тази сбирка, дарявайки свои произведения. Само през тези десетилетия постъпват някои от най-значимите творби на галерията. Сега фондовете наброяват над четири хиляди и петстотин творби.
Колекцията, която е представително лице на 117-годишната казанлъшка художествена изложба, включва произведения на 25 художници, родени в дребния подбалкански градец - от възрожденския вид художник от края на ХIХ век Иван Енчев-Видю и първите живописци, излезли от калните улички, с цел да учат в Европа - Захари Желев, Петко Клисуров, през художниците от Родно изкуство - Дечко Узунов, Иван Милев, Иван Пенков, Ненко Балкански, още - творби на Чудомир и Мара Чорбаджийска, на Петрана Клисурова, Васил Бараков, на Димитър Радойков и Константин Трингов. Колекция от портрети, пейзажи, рисунки и скици, отразяващи търсенията и стадиите в творчеството на всеки един от тези художници, намерил своето значимо място в националния живописен живот. Тя е и самобитен роман за главните феномени в българското изобразително изкуство през последните две епохи, за някои от най-ярките му представители, както и за казанлъшкия принос към националната ни художествена школа.
Изобразителното изкуство постоянно е заемало изключително място в живота на Казанлък. Още през 1901 година в града е учреден Музей за старини и изкуства. Основна фигура в одобряването на отдела за изкуства е Иван Енчев-Видю. Благодарение на настойчивите му предложения към сътрудници за дарения на образуваната колекция сред 1902 и 1906 година постъпват първите скулптурни и живописни произведения, както и няколко икони от ХVIII и ХIХ в. През второто десетилетие на века сбирката се обогатява с творби на Антон Митов, Иван Милев, Дечко Узунов, Иван Лазаров, Борис Денев, Сирак Скитник и т. н. В интервала 1930-1958 година шеф на Казанлъшкия музей е известният художник, публицист и държавник Димитър Чорбаджийски-Чудомир. Уважението към личността му и растящата известност на художествената колекция са мотивът десетки от най-значимите български художници да обогатяват тази сбирка, дарявайки свои произведения. Само през тези десетилетия постъпват някои от най-значимите творби на галерията. Сега фондовете наброяват над четири хиляди и петстотин творби.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ