Полша настоява за нови преговори с Русия за клането при Катин
Представители на полската страна считат, че договарянията с Москва за делото „ Катин “ би трябвало да се възобновят. Това закононарушение и до през днешния ден има значение за руско-полските връзки и се възприема кардинално друго от двете страни, споделя посланикът Полша в Русия Влодзимеж Марчиняк пред „ Коммерсантъ “.
„ Полската страна преглежда това като закононарушение против човечеството, а съветската го смята за военно закононарушение. Русия се опира на резултатите от следствието на съветската прокуратура по това дело. Но то бе закрито и материалите по него остават отчасти засекретени – значи, това е тематика, която и досега не предстои на обществено разискване “, акцентира дипломатът. Той отбелязва, че Полша към момента чака оставащите 35 тома по углавното дело да бъдат разкрити и да ги получи.
Марчиняк разяснява, че въпросът за разсекретяването на материалите от следствието въобще не е обсъждан в хода на формалните договаряния. „ Това произтича от нежеланието на съветската страна да се върне към затворената, съгласно нея, глава от историята. Това нееднократно бе подчертавано и от съветските участници в двустранната Група по комплицираните въпроси /сформирана през 2002 г./. Руската страна отхвърля да възобнови срещите на групата, а по този начин би било допустимо да се върнем към разговора по тази тематика “, разяснява посланикът.
Делото „ Катин “ обгръща разстрела през април-май 1940 година на съвсем 22 000 полски жители, пленени от 1939 година /след като Германия и Съюз на съветските социалистически републики си поделят Полша/ в лагерите и пандизите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) /Народен комисариат по вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики, 1934-1946 година с 8 211 щатни чиновници в централния апарат/. В това число са 4 415 пленници в Козелския лагер, разстреляни в Катинската гора до Смоленск, 3 820 души от Старобелския лагер, екзекутирани в Харков, над 6 000 заточеници в Осташковския лагер в Тверска област, 7 305 пандизчии зад решетките в западните области на Украинската и Белоруската руски републики.
До 1980 година управляващите в Съюз на съветските социалистически републики упорстваха, че поляците са били убити от немците през есента на 1941 година Едва през 1990 година бе оповестено публично изказване на ТАСС за директната отговорност за злодеянията в Катинската гора на Лаврентий Берия, Всеволод Меркулов и техните подчинени в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Самите злодеяния бяха квалифицирани като „ едно от тежките закононарушения на сталинизма “. През 2010 година този извод бе доказан от Държавната Дума на Русия.
Вчера междуведомствената група по увековечаването на паметта на жертвите на политическите репресии заседава в Смоленск и посети мемориалния комплекс „ Катин “. Групата е образувана от Владимир Путин с началник Михаил Федотов, началник на Съвета по правата на индивида в президентството. В нея влизат представители на президентската администрация, Главната прокуратура и министерствата. В мемориалния комплекс „ Катин “ за заровени 4 415 поляци военнопленници. В програмата обаче не бе планувано особено разискване на делото „ Катин “, въпреки връщането към въпроса да е неотложно.
„ Темата към момента е цялостна с бели петна. Например, до през днешния ден разстреляните поляци не са приети за жертви на политическите репресии. Освен това засекретени остават 35 от общо 183 тома от следствието на това закононарушение, което бе водено от Главната военна прокуратура на Съюз на съветските социалистически републики от 1991 година “, споделя ръководителят на интернационалното общество „ Мемориал “ Ян Рачински, който се причисли към работната група като специфичен посетител.
Делото е било закрито през 2005 година поради гибелта на обвинени. Много от материалите от разкритите томове не са оповестени в Русия. В резултат това предизвика измежду обособените историци и общественици разногласия за виновността на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и даже за това дали въобще се е случила тази покруса, макар формалното самопризнание на съветските управляващи.
Ново разискване на делото „ Катин “, обвързвано и с реабилитиране на починалите, може да бъде продължено след публикуването на втората Книга на паметта – в нея ще влязат документи, които преди не са осветени в Русия, считат в „ Мемориал “. Роднини на убитите поляци през 2 000 година и по-късно са подавали в Главната военна прокуратура заявки с искане за реабилитация. Прокуратурата не изиска да даде нито отвод, нито единодушие с аргумента, че не може да стартира процедура по реабилитация поради неналичието на материали, доказващи, че точно тези хора са били разстреляни, показва ръководителят на полската стратегия на интернационалното общество „ Мемориал “ Александър Гурянов.
„ Действително няма поименни постановления за разстрела: сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са уведомили прокурора в хода на следствието, че през 1959 година част от документите по Катинското дело, включително и персоналните каузи на военнопленниците, са унищожени. Във втората Книга на паметта ще посочим семействата на всички 6 295 разстреляни военнопленници от Осташковския лагер, документите им, материали от ексхумациите, които получихме в Полша, и стенограмата от разпита на някогашния шеф на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Калининска област /сега Тверска/ Дмитрий Токарев. Той е разказал на прокурорите по какъв начин са осъществени изтезанията на поляците в постройката на комисариата “, показва Гурянов.
През 2013 година Европейският съд по правата на индивида разочарова Полша с решението си. Съдът постанови, че Русия е нарушила отговорностите си по разглеждането на делото за разстрела на хиляди полски военнопленници през 1940 година, само че не задължи Москва да възобнови следствието. Полските специалисти са уверени, че до момента в който не се сложи точка на този въпрос, той ще помрачава връзките сред Москва и Варшава. Руски правозащитници считат, че за Кремъл е неизгодно да докара следствието до край и това е по идеологически аргументи.
„ Полската страна преглежда това като закононарушение против човечеството, а съветската го смята за военно закононарушение. Русия се опира на резултатите от следствието на съветската прокуратура по това дело. Но то бе закрито и материалите по него остават отчасти засекретени – значи, това е тематика, която и досега не предстои на обществено разискване “, акцентира дипломатът. Той отбелязва, че Полша към момента чака оставащите 35 тома по углавното дело да бъдат разкрити и да ги получи.
Марчиняк разяснява, че въпросът за разсекретяването на материалите от следствието въобще не е обсъждан в хода на формалните договаряния. „ Това произтича от нежеланието на съветската страна да се върне към затворената, съгласно нея, глава от историята. Това нееднократно бе подчертавано и от съветските участници в двустранната Група по комплицираните въпроси /сформирана през 2002 г./. Руската страна отхвърля да възобнови срещите на групата, а по този начин би било допустимо да се върнем към разговора по тази тематика “, разяснява посланикът.
Делото „ Катин “ обгръща разстрела през април-май 1940 година на съвсем 22 000 полски жители, пленени от 1939 година /след като Германия и Съюз на съветските социалистически републики си поделят Полша/ в лагерите и пандизите на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) /Народен комисариат по вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики, 1934-1946 година с 8 211 щатни чиновници в централния апарат/. В това число са 4 415 пленници в Козелския лагер, разстреляни в Катинската гора до Смоленск, 3 820 души от Старобелския лагер, екзекутирани в Харков, над 6 000 заточеници в Осташковския лагер в Тверска област, 7 305 пандизчии зад решетките в западните области на Украинската и Белоруската руски републики.
До 1980 година управляващите в Съюз на съветските социалистически републики упорстваха, че поляците са били убити от немците през есента на 1941 година Едва през 1990 година бе оповестено публично изказване на ТАСС за директната отговорност за злодеянията в Катинската гора на Лаврентий Берия, Всеволод Меркулов и техните подчинени в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Самите злодеяния бяха квалифицирани като „ едно от тежките закононарушения на сталинизма “. През 2010 година този извод бе доказан от Държавната Дума на Русия.
Вчера междуведомствената група по увековечаването на паметта на жертвите на политическите репресии заседава в Смоленск и посети мемориалния комплекс „ Катин “. Групата е образувана от Владимир Путин с началник Михаил Федотов, началник на Съвета по правата на индивида в президентството. В нея влизат представители на президентската администрация, Главната прокуратура и министерствата. В мемориалния комплекс „ Катин “ за заровени 4 415 поляци военнопленници. В програмата обаче не бе планувано особено разискване на делото „ Катин “, въпреки връщането към въпроса да е неотложно.
„ Темата към момента е цялостна с бели петна. Например, до през днешния ден разстреляните поляци не са приети за жертви на политическите репресии. Освен това засекретени остават 35 от общо 183 тома от следствието на това закононарушение, което бе водено от Главната военна прокуратура на Съюз на съветските социалистически републики от 1991 година “, споделя ръководителят на интернационалното общество „ Мемориал “ Ян Рачински, който се причисли към работната група като специфичен посетител.
Делото е било закрито през 2005 година поради гибелта на обвинени. Много от материалите от разкритите томове не са оповестени в Русия. В резултат това предизвика измежду обособените историци и общественици разногласия за виновността на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и даже за това дали въобще се е случила тази покруса, макар формалното самопризнание на съветските управляващи.
Ново разискване на делото „ Катин “, обвързвано и с реабилитиране на починалите, може да бъде продължено след публикуването на втората Книга на паметта – в нея ще влязат документи, които преди не са осветени в Русия, считат в „ Мемориал “. Роднини на убитите поляци през 2 000 година и по-късно са подавали в Главната военна прокуратура заявки с искане за реабилитация. Прокуратурата не изиска да даде нито отвод, нито единодушие с аргумента, че не може да стартира процедура по реабилитация поради неналичието на материали, доказващи, че точно тези хора са били разстреляни, показва ръководителят на полската стратегия на интернационалното общество „ Мемориал “ Александър Гурянов.
„ Действително няма поименни постановления за разстрела: сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са уведомили прокурора в хода на следствието, че през 1959 година част от документите по Катинското дело, включително и персоналните каузи на военнопленниците, са унищожени. Във втората Книга на паметта ще посочим семействата на всички 6 295 разстреляни военнопленници от Осташковския лагер, документите им, материали от ексхумациите, които получихме в Полша, и стенограмата от разпита на някогашния шеф на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Калининска област /сега Тверска/ Дмитрий Токарев. Той е разказал на прокурорите по какъв начин са осъществени изтезанията на поляците в постройката на комисариата “, показва Гурянов.
През 2013 година Европейският съд по правата на индивида разочарова Полша с решението си. Съдът постанови, че Русия е нарушила отговорностите си по разглеждането на делото за разстрела на хиляди полски военнопленници през 1940 година, само че не задължи Москва да възобнови следствието. Полските специалисти са уверени, че до момента в който не се сложи точка на този въпрос, той ще помрачава връзките сред Москва и Варшава. Руски правозащитници считат, че за Кремъл е неизгодно да докара следствието до край и това е по идеологически аргументи.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ