Кога ще се спука технологичният балон?
" Представете си мислено празненство, което завършва, чак когато " черни ездачи " разрушават вратите и посичат всички празнуващи. Пощадени са, несъмнено, тези, които към този момент са си тръгнали. Но балът е толкоз прелестен, че никой не желае да си тръгне, до момента в който към момента има време. Затова всички питат - кое време е? Но никой от тях няма часовник. "
Така, през 1967 година, писателят Джордж Гудман разказва манията по борсовите пазари, обзела всички.
Оттогава всяко десетилетие пазарите претърпяват отначало това празненство. В края на 60-е години манията бе по " готините 50 " компании като Disney и McDonald`s. Десетилетия по-късно бе за естествените запаси - от злато до нефт. В края на 80-е години бяха японските акции, а в края на 90-е - дот-ком балонът. През идващите 10 години вложителите като един се реалокираха при ипотечните облигации и огромните, занапред разрастващи се пазари като Русия и Бразилия. Във всеки един от тези случаи празнуващите към момента бяха на празненството, когато пазарът катастрофира.
Днес софтуерната фикс идея се възражда. Инвеститорите още веднъж гледат към часовник без стрелки и подминават с лека ръка риска. Стартиращите компании, след пукането на дот-ком балона, се консолидираха в олигопол към оживелите - като Гугъл и Apple. И макар че става въпрос за колоси с действителна облага, знаците за възходяща ирационална еуфория стават от ден на ден.
Един от тях е " пакетирането " на вложения с много разнообразни вероятности в един пакет. През предишното десетилетие Бразилия, Русия, Индия и Китай станаха BRIC. Мястото им бе заето от FANG - Фейсбук, Amazon, Netflix и Гугъл, а малко по-късно от Faama - Фейсбук, Amazon, Alphabet, Microsoft и Apple.
Но какъвто и да е миксът, манията по акроними нормално е знак за " балонено " мислене.
Днес седем от десетте най-високо оценянвани компании са в софтуерния бранш - както и през 1999. Американският пазар доближава нови небеса - Dow доближи и подмина 22 000 пункта, като главен мотор са точно книжата на софтуерните колоси. " Биковете " настояват, че Apple ще стане първата компания, която ще бъде оценена на над 1 милиарда $ - и това е неизбежно.
През ерата на дот-ком балона светът видя издигането на огромните компании, които построиха интернет - Dell, Microsoft, Cisco и Intel, както и на започващи компании, които дадоха обещание да се възползват от капацитета на международната мрежа. Сегашният взрив си няма известно име, тъй като нововъведенията - от интернета на нещата до изкуствения разсъдък, са прекалено много и прекомерно разпростряни, с цел да могат да бъдат обединени под избран етикет. Ако би трябвало да отделим единствено една нишка - то това е увеличаващият се потенциал за обработка на данни, което Джак Ма, създателят на Alibaba, назовава " електричеството на 21 век ".
Вълнението на пазара за същински софтуерни нововъведения минава в фикс идея, която цената на акциите се демонстрира по-бързо, в сравнение с е целесъобразно от икономическия напредък. От рецесията през 2008 година насам стопанската система на Съединени американски щати се възвръща с към 2% - почти на половина от темпа през последния век.
Вярно е, че цената през днешния ден не е чак толкоз надценена, колкото през 1999 година За десетилетието акциите на огромните софтуерни компании се повишиха с към 350 % - или в ниския завършек на диапазона от по-ранния взрив, когато покачването им бе сред 300 и 1900%. Само някои обособени компании - главно интернет колоси - се търгуват на сходни стойности, когато съотношението сред цена и облага за софтуерните компании бе 50. Днес то е към 18.
Въпреки това, част от днешния взрив не се вижда толкоз ясно, тъй като огромна част от капиталовите действия минаха в ръцете на огромни играчи. През 1999 година съвсем 550 започващи компании излязоха на борсата. И това приключи с злополука за доста от тях. Затова държавното управление вкара по-строги регулации. За да ги избегнат, тази година единствено 11 софтуерни компании излязоха на борсата. Повечето просто търсят средства от рисковите капиталисти или от частни фондове. През последните три години рисковите капиталисти са наляли 60 милиарда $ всяка година в софтуерния бранш.
Тези нови канали на финансиране основават повече " еднорози " - компании, чиито акции не се търгуват на борсата, само че са оценени на над 1 милиарда $. През 1999 година такива съвсем нямаше, а в този момент техният брой е над 260 по целия свят, като софтуерните компании водят в листата.
Никога не можем да сме сигурни по кое време ще пристигна краят. Но има три сериозни сигнала, които би трябвало да ни го подскажат.
Първият е регулацията. Технологичните колоси през днешния ден монополизират търсенето и търговията в интернет, като по едно и също време с това гледат и към нови браншове, като да вземем за пример издателската активност или колите. Това кара антитръстовите организации в Съединени американски щати и Европа да бъдат нащрек. И нови регулации може да лишават примамливостта на софтуерните акции.
Другите сигнали са ни по-познати. Ако се върнем до " готините 50 " от 60-е години, съвсем всяка една фикс идея бе прекъсната, откакто централните банки покачиха цената на парите. И доста хора, които са изтеглили заем, с цел да останат в играта, се оказват в огромен проблем. Дот-ком балонът се пукна, откакто Фед подвигна неколкократно лихвите. Днес сходен риск има, в случай че Федералният запас реши да увеличи лихвите с повече, в сравнение с пазрите чакат.
И последният: би трябвало да внимаваме дали приходите на софтуерните компании се оказват по-ниски от прогнозите на анализаторите. Дот-ком балонът се спука, когато прогнозите за приходите станаха прекомерно оптимистични, а действителните числа бяха надалеч по-ниски.
Разбира се, няма по какъв начин два сходни взрива да се развият по безусловно еднакъв метод. В последните осем години пазарът е " биков ", вторият най-дълъг интервал в историята. И никой пазар не остава подобен вечно.
Часовниците нямат стрелки, а " черните ездачи " може да се появят всеки миг.
*Оригиналният материал на Ручир Шарма е поместен в The New York Times. Преводът е на Money.bg. Авторът е основен пълководец в Morgan Stanley Investment Management и оглавява екипа, изследващ разрастващите се пазари.
Така, през 1967 година, писателят Джордж Гудман разказва манията по борсовите пазари, обзела всички.
Оттогава всяко десетилетие пазарите претърпяват отначало това празненство. В края на 60-е години манията бе по " готините 50 " компании като Disney и McDonald`s. Десетилетия по-късно бе за естествените запаси - от злато до нефт. В края на 80-е години бяха японските акции, а в края на 90-е - дот-ком балонът. През идващите 10 години вложителите като един се реалокираха при ипотечните облигации и огромните, занапред разрастващи се пазари като Русия и Бразилия. Във всеки един от тези случаи празнуващите към момента бяха на празненството, когато пазарът катастрофира.
Днес софтуерната фикс идея се възражда. Инвеститорите още веднъж гледат към часовник без стрелки и подминават с лека ръка риска. Стартиращите компании, след пукането на дот-ком балона, се консолидираха в олигопол към оживелите - като Гугъл и Apple. И макар че става въпрос за колоси с действителна облага, знаците за възходяща ирационална еуфория стават от ден на ден.
Един от тях е " пакетирането " на вложения с много разнообразни вероятности в един пакет. През предишното десетилетие Бразилия, Русия, Индия и Китай станаха BRIC. Мястото им бе заето от FANG - Фейсбук, Amazon, Netflix и Гугъл, а малко по-късно от Faama - Фейсбук, Amazon, Alphabet, Microsoft и Apple.
Но какъвто и да е миксът, манията по акроними нормално е знак за " балонено " мислене.
Днес седем от десетте най-високо оценянвани компании са в софтуерния бранш - както и през 1999. Американският пазар доближава нови небеса - Dow доближи и подмина 22 000 пункта, като главен мотор са точно книжата на софтуерните колоси. " Биковете " настояват, че Apple ще стане първата компания, която ще бъде оценена на над 1 милиарда $ - и това е неизбежно.
През ерата на дот-ком балона светът видя издигането на огромните компании, които построиха интернет - Dell, Microsoft, Cisco и Intel, както и на започващи компании, които дадоха обещание да се възползват от капацитета на международната мрежа. Сегашният взрив си няма известно име, тъй като нововъведенията - от интернета на нещата до изкуствения разсъдък, са прекалено много и прекомерно разпростряни, с цел да могат да бъдат обединени под избран етикет. Ако би трябвало да отделим единствено една нишка - то това е увеличаващият се потенциал за обработка на данни, което Джак Ма, създателят на Alibaba, назовава " електричеството на 21 век ".
Вълнението на пазара за същински софтуерни нововъведения минава в фикс идея, която цената на акциите се демонстрира по-бързо, в сравнение с е целесъобразно от икономическия напредък. От рецесията през 2008 година насам стопанската система на Съединени американски щати се възвръща с към 2% - почти на половина от темпа през последния век.
Вярно е, че цената през днешния ден не е чак толкоз надценена, колкото през 1999 година За десетилетието акциите на огромните софтуерни компании се повишиха с към 350 % - или в ниския завършек на диапазона от по-ранния взрив, когато покачването им бе сред 300 и 1900%. Само някои обособени компании - главно интернет колоси - се търгуват на сходни стойности, когато съотношението сред цена и облага за софтуерните компании бе 50. Днес то е към 18.
Въпреки това, част от днешния взрив не се вижда толкоз ясно, тъй като огромна част от капиталовите действия минаха в ръцете на огромни играчи. През 1999 година съвсем 550 започващи компании излязоха на борсата. И това приключи с злополука за доста от тях. Затова държавното управление вкара по-строги регулации. За да ги избегнат, тази година единствено 11 софтуерни компании излязоха на борсата. Повечето просто търсят средства от рисковите капиталисти или от частни фондове. През последните три години рисковите капиталисти са наляли 60 милиарда $ всяка година в софтуерния бранш.
Тези нови канали на финансиране основават повече " еднорози " - компании, чиито акции не се търгуват на борсата, само че са оценени на над 1 милиарда $. През 1999 година такива съвсем нямаше, а в този момент техният брой е над 260 по целия свят, като софтуерните компании водят в листата.
Никога не можем да сме сигурни по кое време ще пристигна краят. Но има три сериозни сигнала, които би трябвало да ни го подскажат.
Първият е регулацията. Технологичните колоси през днешния ден монополизират търсенето и търговията в интернет, като по едно и също време с това гледат и към нови браншове, като да вземем за пример издателската активност или колите. Това кара антитръстовите организации в Съединени американски щати и Европа да бъдат нащрек. И нови регулации може да лишават примамливостта на софтуерните акции.
Другите сигнали са ни по-познати. Ако се върнем до " готините 50 " от 60-е години, съвсем всяка една фикс идея бе прекъсната, откакто централните банки покачиха цената на парите. И доста хора, които са изтеглили заем, с цел да останат в играта, се оказват в огромен проблем. Дот-ком балонът се пукна, откакто Фед подвигна неколкократно лихвите. Днес сходен риск има, в случай че Федералният запас реши да увеличи лихвите с повече, в сравнение с пазрите чакат.
И последният: би трябвало да внимаваме дали приходите на софтуерните компании се оказват по-ниски от прогнозите на анализаторите. Дот-ком балонът се спука, когато прогнозите за приходите станаха прекомерно оптимистични, а действителните числа бяха надалеч по-ниски.
Разбира се, няма по какъв начин два сходни взрива да се развият по безусловно еднакъв метод. В последните осем години пазарът е " биков ", вторият най-дълъг интервал в историята. И никой пазар не остава подобен вечно.
Часовниците нямат стрелки, а " черните ездачи " може да се появят всеки миг.
*Оригиналният материал на Ручир Шарма е поместен в The New York Times. Преводът е на Money.bg. Авторът е основен пълководец в Morgan Stanley Investment Management и оглавява екипа, изследващ разрастващите се пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ