Резилианс – да устоиш на бурите
Представете си рехава гора по време на стихия. Вятърът шиба дърветата напряко и постоянно сменя посоката. Слънцето се е скрило зад плътна сива пелена и няма изгледи да изгрее. Дърветата се превиват, огъват, клоните им пращят и се чупят. Корените им се оголват от подгизналата тиня, която се оттича на мръсни вади. Вятърът утихва като че ли за секунда и след това по-силен ентусиазъм подема от непредвидена посока. Няколко дървета се прекършват на половина и падат. Други повдигат коренищата си и с тътнеж падат по очи.
Бурята отминава. Слънцето избутва пелената и се протяга мързеливо. Дългите му лъчисти ръце стартират да проблясват по мокрите стъбла на опустошените дървета и да опипват раните им. Гората си е отново там, само че числено намаляла - като остри копия, ориентирани яростно към небето, стърчат откършените стебла на тези, които прекалено много са се съпротивлявали.
Хората сме като дърветата. Бурите постоянно идват внезапно, без предизвестие и директива за оцеляване. Но има хора, които умеят да трансформират бурята в скучен вятър, както и такива, които се прекършват при първия по-силен ентусиазъм напразно. И хората, сходно на дърветата, оцеляват по-успешно, когато са жилави и пластични и когато корените им са вкопани надълбоко. Това се назовава резилианс* - умеенето да се адаптираш толкоз сполучливо, че да устоиш в относителна непоклатимост на всички провокации на живота.
Стресът, който ни трансформира
Стресът ни е нужен. Той извършва защитна и адаптивна функционалност в организма ни на биохимично и когнитивно равнище, само че... когато е в умерени количества. В дребни дози той " тренира " имунната ни система против патогени посредством увеличение продукцията на клетъчни хормони (интерлевкини), които подтикват производството на имунни кафези и имат противовъзпалително деяние. Стресът също ускорява връзката сред невроните в мозъка, като ни активизира на когнитивно равнище. Отделя се и окситоцин - хормонът на щастието. Продуктивността ни се завишава и дребните телесни неразположения като че ли изчезват - всичко това с помощта на комплицирани биохимични процеси с съществени мотори адреналина и кортизола.
Дори когато плачем, се почистваме от отрови.
Не по този начин положителна е обаче картината, когато душeвността и организмът ни са подложени на продължителен стрес. При всеки стресов миг надбъбречната жлеза отделя хормон - кортизол, една от функционалностите му която е да контролира кръвното налягане и сърдечносъдовата система. Той дава отговор и за разпределянето на мазнините, белтъчините и въглехидратите при хранене. Но когато сме изложени на дълъг продължителен стрес, метаболизмът се нарушава и това води до внезапно пълнеене или намаляване, както и до трайни или краткотрайни промени в сърдечносъдовата активност. От друга страна изчерпването на хормона от жлезата при дълго излагане на стрес, както и несъразмерното му изтичане в кръвта водят и до смяна на психо-емоционалното положение на индивида - меланхолия, нарушавания в съня, липса на вкус, засилена обща тревога и липса на мотивация са единствено част от тези резултати.
Натрупването на продължителен стрес и отражението му върху психологичното здраве са подвластни и на редица други механизми, които включват действието на хормони, невротрансмитери, задействат се рецептори и цели системи на централната и вегетативна нервна система. Освен смяна в настроението, хроничният стрес се отразява върху усещането ни към нормални действия и моделира възприятията ни. Способността ни да изпитваме позитивни страсти се нарушава, което въздейства и на продуктивността ни. Нарушават се и естествените ни механизми, посредством които се оправяме със стресорите - и най-малкия дразнител може да ни изкара от равновесие. Трудно владеем страстите си, което ни пречи непосредствено да се приспособяваме към изменящата се среда и условия.
Днес, повече от всеки път, сме изправени пред непрекъснати провокации, които изискват от нас бързи поведенчески решения; пригодливост към разнообразни форми на образование и работа; вземане предвид на частното в подтекста на общественото. Живеем в условия на непрекъсната паника и несигурност. Не можем да чертаем проекти с плътни очертания, а непрекъснато би трябвало да държим гума в ръката си и да ги прекрояваме. Чувстваме се под опасност за здравето и живота си и непрекъснато ни се припомня, че сме смъртни. Тези екзистенциални страхове се отразяват върху държанието ни, взаимоотношенията ни с близките, върху телата и мислите ни... Превръщаме се в дървета, които всеки миг ще се прекършат под натиска на бурятa.
Поведение, мисли и грижа за тялото!
Това са трите посоки, посредством които се построява резилианс. Те са взаимосвързани и оптимизацията на едното автоматизирано рефлектира върху останалите две.
Ние не идваме на този свят с директива за употреба, нито има подготвени предписания за вярно живеене. Но има просвета, която учи механизмите, посредством които се реализира оптимизация във всяка една от системата " държание - мисли - тяло ". И тези научни приложения работят безотказно в своите детайли. Но с цел да има смисъл и да се реализира повсеместен ризилианс, е нужно да се работи сложно.
Също, както на дървото, с изключение на дъжд, му е нужно слънчева светлина, минерали, подобаваща температура, въздух, който да преработва и почва, в която да забие корен.
Физическото подсилване включва здравната профилактика, физическата интензивност, храненето, сънят, дишането и дейната отмора.
Мисловното подсилване ни учи по какъв начин да избегнем клопките на личната ни подвеждаща мисъл и да затвърдим подобен резистентен модел на размишление, който да ни преведе сполучливо през проблемите и усложненията, без да ни разрешава да ги натрупваме.
Поведенческото подсилване ни демонстрира по какъв начин да се приспособяваме бързо и с лекост, да сме пластични и да умеем бързо да променяме посоката на деяние. Учи ни по какъв начин да изготвяме резистентен модел за справяне, основан на самостоятелните ни качества и ресурса, с който разполагаме.
В идващите материали по тематиката, ще ви срещнем с всеки обособен аспект в трите категории, ще разбираем логиката, по която работят, а практическото им приложение ще оставим на вас. В мнения под всяка публикация можете да ни дадете противоположна връзка по какъв начин изпълнените от вас съответни рекомендации са трансформирали обособени аспекти в живота ви или по-простичко - в всекидневието ви.
А дотогава: не забравяйте, че щом сте стигнали до това изречение, значи до резилианса ви дели една дребна воля разстояние.
*resilience - от англ., сборно разбиране от разнообразни области на живота, което съчетава в себе си жизнеустойчивост, разширена успеваемост, резистентност на характера, прочувствена подготвеност в разбирането на другия и обстановката, подготвеност в оправянето със напрежението и мн.др. На български няма одобрена дума и по тази причина оставяме термина резилианс, който и в нашия език към този момент се е наложил.
Бурята отминава. Слънцето избутва пелената и се протяга мързеливо. Дългите му лъчисти ръце стартират да проблясват по мокрите стъбла на опустошените дървета и да опипват раните им. Гората си е отново там, само че числено намаляла - като остри копия, ориентирани яростно към небето, стърчат откършените стебла на тези, които прекалено много са се съпротивлявали.
Хората сме като дърветата. Бурите постоянно идват внезапно, без предизвестие и директива за оцеляване. Но има хора, които умеят да трансформират бурята в скучен вятър, както и такива, които се прекършват при първия по-силен ентусиазъм напразно. И хората, сходно на дърветата, оцеляват по-успешно, когато са жилави и пластични и когато корените им са вкопани надълбоко. Това се назовава резилианс* - умеенето да се адаптираш толкоз сполучливо, че да устоиш в относителна непоклатимост на всички провокации на живота.
Стресът, който ни трансформира
Стресът ни е нужен. Той извършва защитна и адаптивна функционалност в организма ни на биохимично и когнитивно равнище, само че... когато е в умерени количества. В дребни дози той " тренира " имунната ни система против патогени посредством увеличение продукцията на клетъчни хормони (интерлевкини), които подтикват производството на имунни кафези и имат противовъзпалително деяние. Стресът също ускорява връзката сред невроните в мозъка, като ни активизира на когнитивно равнище. Отделя се и окситоцин - хормонът на щастието. Продуктивността ни се завишава и дребните телесни неразположения като че ли изчезват - всичко това с помощта на комплицирани биохимични процеси с съществени мотори адреналина и кортизола.
Дори когато плачем, се почистваме от отрови.
Не по този начин положителна е обаче картината, когато душeвността и организмът ни са подложени на продължителен стрес. При всеки стресов миг надбъбречната жлеза отделя хормон - кортизол, една от функционалностите му която е да контролира кръвното налягане и сърдечносъдовата система. Той дава отговор и за разпределянето на мазнините, белтъчините и въглехидратите при хранене. Но когато сме изложени на дълъг продължителен стрес, метаболизмът се нарушава и това води до внезапно пълнеене или намаляване, както и до трайни или краткотрайни промени в сърдечносъдовата активност. От друга страна изчерпването на хормона от жлезата при дълго излагане на стрес, както и несъразмерното му изтичане в кръвта водят и до смяна на психо-емоционалното положение на индивида - меланхолия, нарушавания в съня, липса на вкус, засилена обща тревога и липса на мотивация са единствено част от тези резултати.
Натрупването на продължителен стрес и отражението му върху психологичното здраве са подвластни и на редица други механизми, които включват действието на хормони, невротрансмитери, задействат се рецептори и цели системи на централната и вегетативна нервна система. Освен смяна в настроението, хроничният стрес се отразява върху усещането ни към нормални действия и моделира възприятията ни. Способността ни да изпитваме позитивни страсти се нарушава, което въздейства и на продуктивността ни. Нарушават се и естествените ни механизми, посредством които се оправяме със стресорите - и най-малкия дразнител може да ни изкара от равновесие. Трудно владеем страстите си, което ни пречи непосредствено да се приспособяваме към изменящата се среда и условия.
Днес, повече от всеки път, сме изправени пред непрекъснати провокации, които изискват от нас бързи поведенчески решения; пригодливост към разнообразни форми на образование и работа; вземане предвид на частното в подтекста на общественото. Живеем в условия на непрекъсната паника и несигурност. Не можем да чертаем проекти с плътни очертания, а непрекъснато би трябвало да държим гума в ръката си и да ги прекрояваме. Чувстваме се под опасност за здравето и живота си и непрекъснато ни се припомня, че сме смъртни. Тези екзистенциални страхове се отразяват върху държанието ни, взаимоотношенията ни с близките, върху телата и мислите ни... Превръщаме се в дървета, които всеки миг ще се прекършат под натиска на бурятa.
Поведение, мисли и грижа за тялото!
Това са трите посоки, посредством които се построява резилианс. Те са взаимосвързани и оптимизацията на едното автоматизирано рефлектира върху останалите две.
Ние не идваме на този свят с директива за употреба, нито има подготвени предписания за вярно живеене. Но има просвета, която учи механизмите, посредством които се реализира оптимизация във всяка една от системата " държание - мисли - тяло ". И тези научни приложения работят безотказно в своите детайли. Но с цел да има смисъл и да се реализира повсеместен ризилианс, е нужно да се работи сложно.
Също, както на дървото, с изключение на дъжд, му е нужно слънчева светлина, минерали, подобаваща температура, въздух, който да преработва и почва, в която да забие корен.
Физическото подсилване включва здравната профилактика, физическата интензивност, храненето, сънят, дишането и дейната отмора.
Мисловното подсилване ни учи по какъв начин да избегнем клопките на личната ни подвеждаща мисъл и да затвърдим подобен резистентен модел на размишление, който да ни преведе сполучливо през проблемите и усложненията, без да ни разрешава да ги натрупваме.
Поведенческото подсилване ни демонстрира по какъв начин да се приспособяваме бързо и с лекост, да сме пластични и да умеем бързо да променяме посоката на деяние. Учи ни по какъв начин да изготвяме резистентен модел за справяне, основан на самостоятелните ни качества и ресурса, с който разполагаме.
В идващите материали по тематиката, ще ви срещнем с всеки обособен аспект в трите категории, ще разбираем логиката, по която работят, а практическото им приложение ще оставим на вас. В мнения под всяка публикация можете да ни дадете противоположна връзка по какъв начин изпълнените от вас съответни рекомендации са трансформирали обособени аспекти в живота ви или по-простичко - в всекидневието ви.
А дотогава: не забравяйте, че щом сте стигнали до това изречение, значи до резилианса ви дели една дребна воля разстояние.
*resilience - от англ., сборно разбиране от разнообразни области на живота, което съчетава в себе си жизнеустойчивост, разширена успеваемост, резистентност на характера, прочувствена подготвеност в разбирането на другия и обстановката, подготвеност в оправянето със напрежението и мн.др. На български няма одобрена дума и по тази причина оставяме термина резилианс, който и в нашия език към този момент се е наложил.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ